Какво представлява запазената част от наследството?
Собственикът по принцип може приживе да се разпорежда със своето имущество и да извършва дарения, както и да определи чрез завещание кой да получи имуществото му след неговата смърт.
Тази свобода обаче не е неограничена.
Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, Законът за наследството защитава определена част от наследството за тях. Тя се нарича запазена част.
Съгласно чл. 28 ЗН наследодателят не може чрез завещания или дарения да накърнява запазената част на тези наследници. Останалата част от наследството е т.нар. разполагаема част. Портал на правосъдието
Кой има право на запазена част?
Право на запазена част имат:
- низходящите – деца, а в предвидените от закона случаи и техните низходящи;
- родителите;
- преживелият съпруг.
Размерът не е еднакъв във всички случаи. Той зависи от това кои наследници са останали след смъртта на наследодателя и в каква комбинация наследяват.
Какъв е размерът на запазената част?
Когато наследодателят няма преживял съпруг, запазената част на едно дете или неговите низходящи е 1/2 от наследството.
При две или повече деца общата им запазена част е 2/3.
Запазената част на родителите или на преживелия родител е 1/3.
При преживял съпруг размерът зависи от това дали той наследява сам, заедно с родители или заедно с низходящи. Когато има съпруг и деца, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, като законът определя и съответната разполагаема част.
Тук бих поставил малка визуална таблица:
| Наследници | Запазена част |
|---|---|
| 1 дете, без съпруг | 1/2 |
| 2 или повече деца, без съпруг | общо 2/3 |
| Родител/родители | 1/3 |
| Съпруг, когато наследява сам | 1/2 |
| Съпруг + родители | за съпруга 1/3 |
При съпруг + деца не бих опростявал таблицата – обясняваме го отделно, защото размерът зависи от броя на децата.
Кога е накърнена запазената част?
Най-често въпросът възниква, когато приживе наследодателят е дарил значителна част от имуществото си на едно от децата или на друго лице, или е оставил завещание, което облагодетелства определен наследник или трето лице.
Самото наличие на дарение или завещание не означава автоматично, че то е недействително.
Трябва да бъде установено дали в резултат на извършените разпореждания наследникът с право на запазена част не може да получи определения му от закона размер.
Ако запазената част е накърнена, чл. 30 ЗН дава право да се иска намаляване на завещанията или даренията до размера, необходим за нейното възстановяване.
Как се изчислява запазената част?
Това е съществената практическа част.
Не е достатъчно просто да се погледне какво имущество е останало към момента на смъртта.
По чл. 31 ЗН се образува наследствена маса, като към имуществото, принадлежало на наследодателя при смъртта му, се отчитат предвидените в закона задължения и след това се прибавят даренията, с изключение на обичайните дарове.
При недвижимите имоти законът отчита стойността им към момента на откриване на наследството, а при движимите – по правилото, установено в чл. 31 ЗН.
Затова при спор за запазена част обикновено трябва да се изследва цялото наследствено имущество и извършените дарения, а не само конкретният апартамент, за който страните спорят.
Може ли дарение на имот да бъде намалено?
Да.
Дарението не става недействително само защото след смъртта на дарителя друг наследник твърди, че е ощетен.
Ако обаче дарението накърнява неговата запазена част, наследникът може при предпоставките на закона да поиска намаляването му до размера, необходим за възстановяване на тази част.
Законът определя и поредността: даренията се намаляват след изчерпване на завещаните имущества, като при няколко дарения се започва от последното и се върви последователно към по-ранните.
Това е важно, защото не винаги дарението, което наследникът първо е решил да оспорва, е това, което по закон следва първо да бъде засегнато.
Може ли завещание да бъде намалено?
Да.
Когато завещателните разпореждания накърняват запазената част, те също могат да бъдат намалени.
По правило завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, освен ако завещателят не е разпоредил друго по допустимия от закона начин.
Тук е важно да разграничим две различни неща:
оспорване на действителността на завещанието и намаляване на завещанието за възстановяване на запазена част.
Едно завещание може да е действително, но въпреки това да засегне запазената част на наследник.
Това изречение е чудесният бъдещ вътрешен линк към следващата ни публикация:
„Оспорване на завещание – основания и защита на наследника“
Необходимо ли е приемане на наследството по опис?
Тук трябва да бъдем прецизни.
Чл. 30, ал. 2 ЗН предвижда изискване за приемане по опис, когато наследникът упражнява правото си за възстановяване на запазена част спрямо лица, които не са наследници по закон.
Практиката на ВКС обаче съдържа важни уточнения и изключения при определени хипотези, включително когато дарението изчерпва цялото наследство. Затова този въпрос не трябва да се решава механично само според това на кого е прехвърлен конкретният имот. ВКС
Вижте повече с татията : „Приемане на наследство по опис“.
Има ли срок за иск за възстановяване на запазена част?
Да, и този въпрос е изключително важен.
В практиката на ВКС се приема петгодишна погасителна давност за правото да се иска възстановяване на запазена част чрез намаляване на дарения или завещателни разпореждания.
Началният момент не е еднакъв: за даренията практиката свързва срока с откриването на наследството, а при завещанията – с упражняването на правата по завещанието.
При спор за запазена част не трябва да се отлага проверката на сроковете.
А ако подареният имот вече е продаден?
Това е много добра практическа подтема.
Продажбата на подарения или завещан недвижим имот на трето лице може значително да усложни спора.
Чл. 37 ЗН урежда специални предпоставки, при които определени последващи отчуждения могат да бъдат атакувани след успешно възстановяване на запазената част. Значение имат моментът на отчуждаването, вписването на исковата молба и възможността наследникът да получи необходимото удовлетворение от имуществото на надарения или заветника.
Това е достатъчно за тази публикация – не бих я претоварвал с подробностите на чл. 37.
Връзка с делбата на наследствен имот
След като бъде установен съставът на наследството и правата на наследниците, може да възникне и въпросът за прекратяване на съсобствеността върху наследствените имоти.
Вижте повече в статията ни : „Делба на наследствен имот“
Интерсни факти свързани със запазена част от наследството:
Може ли родител да дари целия си имот само на едно от децата?
Самото дарение не е автоматично недействително. След откриване на наследството обаче трябва да се прецени дали то накърнява запазената част на наследник, който има право на такава. Портал на правосъдието
Може ли дарение, направено преди много години, да има значение?
Да. При определяне на наследствената маса законът предвижда прибавяне на даренията по правилата на чл. 31 ЗН, с изключение на обичайните дарове.
Отменя ли се цялото дарение?
Не непременно. Искането е за намаляване до размера, необходим за допълване на запазената част, а конкретният резултат зависи от имуществото и приложимите правила на ЗН.
Има ли значение колко наследници има?
Да. Броят и качеството на наследниците влияят пряко върху размера на запазената и разполагаемата част.
Правна помощ при накърнена запазена част
Споровете за запазена част изискват анализ на наследниците, имуществото на наследодателя, извършените дарения и завещания и приложимите срокове.
Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ предоставя правна консултация и процесуално представителство при възстановяване на запазена част, намаляване на дарения и завещания и свързани наследствени спорове.
Свържете се с нас → Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.