Какво означава съвместното упражняване на родителските права след промените в Семейния кодекс, кога съдът може да го постанови и как се уреждат местоживеенето, личните отношения и пътуването на детето.
От 30 декември 2025 г. в България действа съществено изменена уредба на родителските права след развод. Новият чл. 59 от Семейния кодекс изрично допуска съвместно упражняване на родителските права и задължения както по споразумение между родителите, така и по решение на съда при определени условия.
Промяната е важна, защото поставя нов акцент върху участието и на двамата родители в живота на детето след раздялата, без да премахва водещия принцип – най-добрият интерес на детето.
Какво означава съвместно упражняване на родителските права?
Съвместното упражняване не означава автоматично, че детето трябва да прекарва точно половината от времето си при всеки родител.
Законът говори за конкретни мерки за разпределяне на правата и задълженията между родителите. Това означава, че трябва ясно да бъде определено как двамата родители участват във важните решения относно детето и как практически ще бъдат организирани неговото ежедневие, образование, здравни грижи, свободно време и отношения с всеки родител.
Затова съвместното упражняване не трябва да се възприема като математическо разделяне на времето, а като правна рамка за реално споделена родителска отговорност.
Могат ли родителите сами да се споразумеят?
Да.
При развод съпрузите могат по общо съгласие да уредят въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца.
След промените от 2025 г. Семейният кодекс изрично посочва, че споразумението може да бъде и за съвместно упражняване на родителските права и задължения. В този случай родителите трябва да договорят конкретните мерки за разпределението им. Споразумение може да бъде постигнато във всяко положение на делото, включително със съдействието на медиатор.
Съдът обаче запазва контрола си и следва да прецени дали договореното защитава интереса на детето.
Може ли съдът да постанови съвместно упражняване без пълно споразумение?
Това е една от най-съществените новости.
Съгласно действащия чл. 59, ал. 3 от Семейния кодекс, когато и двамата родители са заявили желание за упражняване на родителските права и съвместното им упражняване е в най-добрия интерес на детето, съдът може да го постанови и сам да определи конкретните мерки за всеки родител.
Когато родителите не постигнат съгласие по отделни въпроси, съдът може да разреши разногласията между тях.
Следователно липсата на пълно съгласие по всеки детайл вече не изключва непременно съвместния модел.
Кой е водещият критерий?
Основният критерий остава най-добрият интерес на детето.
Това означава, че желанието на родителите само по себе си не е достатъчно.
При преценката трябва да бъдат отчетени конкретните обстоятелства – отношенията между детето и всеки от родителите, способността им да полагат грижи, средата, в която ще живее детето, организацията на ежедневието му и възможността родителите реално да изпълняват определените мерки.
Съвместното упражняване следователно не е автоматично право на родителите, а решение, което трябва да бъде съобразено преди всичко с детето.
Къде ще живее детето?
Дори при съвместно упражняване трябва да бъде уредено местоживеенето на детето и начинът, по който ще се организира времето му с двамата родители.
При липса на споразумение съдът служебно определя местоживеенето на детето, режима на лични отношения, издръжката и останалите мерки, свързани с упражняването на родителските права.
Следователно терминът „съвместни родителски права“ не означава, че въпросът за местоживеенето остава неуреден.
Може ли единият родител сам да премести детето в друг град?
Промените от края на 2025 г. въвеждат важна изрична разпоредба и по този въпрос.
За промяна на местоживеенето на детето, която води до съществена промяна на центъра на неговия социален и семеен живот, е необходимо съгласието и на двамата родители. Това правило се прилага и когато вече има съдебно решение относно родителските права.
Тази уредба има сериозно практическо значение например при преместване в друго населено място, което може съществено да затрудни отношенията на детето с другия родител.
Как се определя режимът на лични отношения?
Законът вече описва по-подробно съдържанието на режима на лични отношения.
Той може да включва не само конкретни дни, в които родителят вижда и взема детето, но и:
- училищни ваканции;
- официални празници;
- лични празници на детето и родителя;
- други периоди;
- дистанционна комуникация чрез телефон, електронни съобщения и други подходящи средства.
Добре изготвеният режим трябва да бъде достатъчно конкретен, за да може да се изпълнява практически и да не поражда постоянни нови спорове.
Какво се случва с пътуването на детето в чужбина?
Това също е сред важните промени.
След изменението на Семейния кодекс въпросите относно пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи вече могат изрично да бъдат включвани в споразумението между родителите.
Когато няма споразумение, съдът се произнася и по възможността детето да пътува в чужбина и по издаването на документите, необходими за това.
Така тези въпроси могат да бъдат решени още в производството по развода, вместо задължително да се стига до последващ отделен спор.
Как се определя издръжката при съвместни родителски права?
Съвместното упражняване не означава автоматично отпадане на издръжката.
И двамата родители продължават да имат задължение да участват в издръжката на детето според неговите потребности и собствените си възможности.
Конкретната организация на грижите, времето, което детето прекарва при всеки родител, и разходите, поемани от всеки от тях, могат да имат значение при определянето на финансовите отношения.
Затова издръжката трябва да бъде разглеждана отделно от самия въпрос дали упражняването на родителските права е съвместно.
Какви въпроси е добре да уреди едно подробно споразумение?
При съвместно упражняване на родителските права общата формулировка от типа „родителите ще решават всичко заедно“ често не е достатъчна.
Практически е полезно да бъдат уредени конкретно:
местоживеенето на детето; графикът при двамата родители; празниците и ваканциите; образованието; медицинските решения; извънкласните дейности; пътуването в чужбина; издаването на лични документи; издръжката и начина за комуникация между родителите.
Колкото по-ясни са правилата, толкова по-малък е рискът от последващи конфликти.
Какво става, ако родителите започнат да спорят след решението?
Семейните отношения могат да се променят.
Ако след постановяването на съдебното решение настъпи съществена промяна на обстоятелствата, е възможно да възникне необходимост от изменение на вече определените мерки.
Именно затова съдебното решение относно родителските права не трябва да се разглежда като механизъм, който завинаги фиксира една ситуация независимо от последващото развитие.
При всяко искане за промяна отново основният ориентир е интересът на детето.
Съвместните родителски права означават ли равенство между родителите?
И двамата родители имат родителски права и задължения спрямо детето и след развода.
Но съвместното упражняване не трябва да се разбира като задължително 50/50 разпределение на всяка отделна грижа, време или разход.
Законът изисква да бъдат определени конкретни мерки според индивидуалния случай.
Следователно възможни са различни практически модели, стига те да защитават интересите на детето.
Какво е значението на медиацията?
Новата уредба изрично посочва възможността споразумението за родителските права да бъде постигнато и със съдействието на медиатор.
Това може да бъде полезно при родители, които имат разногласия, но са способни да водят конструктивни разговори относно бъдещите грижи за детето.
Медиацията не замества съдебната преценка за интереса на детето, когато законът изисква споразумението да бъде утвърдено от съда.
Защо промените от 2025 г. са съществени?
До изменението на Семейния кодекс въпросът за т.нар. споделено родителство не беше уреден по същия изричен начин.
От 30 декември 2025 г. законът вече изрично предвижда възможността за съвместно упражняване на родителските права, както и по-подробна уредба относно пътуването на детето, личните отношения и промяната на неговото местоживеене.
Това означава, че при развод през 2026 г. родителите и техните процесуални представители трябва да съобразят споразуменията и исканията си именно с новата нормативна рамка.
Правна помощ при спорове относно родителски права
Родителските права са сред най-чувствителните въпроси при развод.
Едно добре подготвено споразумение трябва не просто да позволява приключване на съдебното дело, а да създава работещ модел за живота на детето след раздялата на родителите.
Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ предоставя правна помощ при развод, изготвяне на споразумения за съвместно упражняване на родителските права, определяне и изменение на режим на лични отношения, издръжка, местоживеене на детето и спорове относно пътуване в чужбина.
Свързани публикации и области:
Развод по взаимно съгласие и по исков ред | Семейно право | Гражданско право | Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.