Отношенията между пациент и медицински специалист се основават не само на доверие, но и на конкретни права и задължения, установени в законодателството.
Законът за здравето предоставя на пациента права, свързани с достъпна и качествена медицинска помощ, защита на здравната информация, получаване на информация относно здравословното му състояние и лечението, сигурност на диагностичните и лечебните процедури и достъп до медицинската документация.
Тези правила се прилагат както при медицинската, така и при денталната помощ.
Какви основни права има пациентът?
Сред основните права, които Законът за здравето предоставя на пациента, са правото на:
- достъпна и качествена медицинска помощ;
- информация за здравословното му състояние;
- повече от едно медицинско становище;
- защита на данните за здравословното му състояние;
- безопасност на диагностичните и лечебните процедури;
- достъп до медицинската документация;
- информация относно предложеното лечение и възможните алтернативи.
Правата на пациента обаче не следва да се разглеждат изолирано от конкретното лечение. При правен спор трябва да се анализират както законовите правила, така и медицинската документация, приложимият медицински стандарт и конкретните факти по случая.
Какво представлява информираното съгласие?
По общото правило медицинските дейности се осъществяват след информирано съгласие на пациента.
За да бъде съгласието действително информирано, пациентът трябва предварително да получи необходимата информация относно диагнозата, характера на заболяването, целта и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата. Следва да бъдат разяснени и потенциалните рискове и последиците от отказ от лечение.
Следователно информираното съгласие не трябва да се разбира само като подпис върху формуляр.
Същественото е пациентът да получи информация в подходящ обем и форма, която му позволява да направи свободен избор относно предложената медицинска дейност.
Кога информираното съгласие трябва да бъде писмено?
Не при всяка медицинска дейност законът изисква еднаква форма.
При хирургични интервенции, обща анестезия и инвазивни или други диагностични и терапевтични методи, свързани с повишен риск за живота и здравето или с временна промяна на съзнанието, информацията и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.
Именно затова при спор относно проведено лечение трябва да се установи не само дали има подписан документ, но и за коя конкретна медицинска дейност е било дадено съгласието и каква информация е предоставена на пациента преди нея.
Информираното съгласие при дентално лечение
Същите основни принципи имат значение и при денталната медицина.
При лечение, включващо хирургични интервенции, имплантологични процедури, определени инвазивни манипулации или други дейности с по-висок риск, въпросът за правилното информиране и документиране на съгласието може да има съществено правно значение.
Пациентът трябва да може да разбере какво лечение се предлага, каква е неговата цел, какви разумни алтернативи съществуват и какви са потенциалните рискове. Това следва от общите правила на Закона за здравето за информираното съгласие.
При правен анализ на подобен спор медицинският резултат не трябва автоматично да се приравнява на нарушение. Необходимо е отделно да се изследват професионалното поведение, информирането, документацията и причинната връзка.
Може ли пациентът да откаже лечение?
Да.
Законът за здравето предвижда, че пациентът може да откаже предложената медицинска помощ или продължаването на вече започната медицинска дейност. Отказът се удостоверява в медицинската документация.
Съществуват законово предвидени изключения, включително определени ситуации, при които е необходимо животоспасяващо лечение или медицинска помощ може да бъде оказана против волята на пациента само при условия, изрично установени със закон.
Следователно правото на отказ също трябва да бъде преценявано спрямо конкретната ситуация.
Има ли пациентът право да получи медицинската си документация?
Да.
Пациентът има право да получи от лечебното заведение здравната информация, която се отнася до неговото здравословно състояние, включително копия от медицинските си документи. Законът допуска и писмено упълномощено лице да се запознае с документацията и да получи копия.
Това право може да обхваща различни документи в зависимост от проведеното лечение – например амбулаторни листове, епикризи, изследвания, образна диагностика, документи за извършени процедури и други документи, създадени във връзка с медицинската помощ.
Част от електронната здравна информация може да бъде достъпна и чрез личното пациентско досие в Националната здравноинформационна система и приложението еЗдраве.
Защо медицинската документация е толкова важна при спор?
При възникнал спор медицинската документация често е един от най-важните източници за установяване на фактическата обстановка.
От нея може да бъде проследено:
какво е било състоянието на пациента, каква диагноза е поставена, какво лечение е предложено, какви диагностични и лечебни дейности са извършени и как е протекло наблюдението след тях.
При спор е важно документацията да бъде разгледана като цяло, а не само един отделен документ.
Например подписаният формуляр за информирано съгласие може да има значение, но сам по себе си не дава отговор на всички въпроси относно начина, по който е проведено лечението.
Защита на здравната информация
Информацията за здравословното състояние е защитена.
Лицата, които събират, обработват и съхраняват здравна информация, са длъжни да я защитават от неправомерен достъп, а медицинските специалисти и служителите на лечебните заведения не могат свободно да разгласяват информация за пациентите, получена при изпълнение на служебните им задължения.
Законът определя конкретни случаи, в които здравна информация може да бъде предоставяна на други лица или институции.
Това е важно както за защитата на пациента, така и за медицинските специалисти, които трябва да преценяват внимателно на кого могат да предоставят информация.
Какво да направи пациентът при съмнение за нарушение?
Преди да се прави извод, че е налице нарушение или медицинска грешка, трябва да бъде изяснена фактическата обстановка.
Практически е полезно да бъдат събрани медицинските документи, изследванията, образната диагностика, кореспонденцията и останалите относими доказателства.
След това може да се прецени:
каква медицинска дейност е извършена, каква информация е предоставена, спазени ли са приложимите правила и има ли действително настъпила вреда, която може да бъде свързана с конкретно поведение.
При необходимост въпросите относно качеството и правилността на медицинската дейност могат да изискват и специални медицински знания.
Къде може да бъде подадена жалба?
Компетентният орган зависи от естеството на проблема.
Законът за здравето предвижда възможност пациентът да подава жалби и сигнали до Регионалната здравна инспекция при нарушаване на негови права или при спорове, свързани с медицинското обслужване.
Министерството на здравеопазването посочва и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ като компетентна по жалби и сигнали относно нарушения на правата на пациентите, неспазване на медицински стандарти и определени нарушения в дейността и организацията на лечебните заведения.
При въпроси, свързани със здравноосигурителни права, в определени случаи компетентна може да бъде и съответната РЗОК – например при отказан достъп до медицинска документация, отчетена, но неизвършена дейност или получени без правно основание суми от изпълнител на медицинска или дентална помощ.
Изборът на институция следователно трябва да бъде направен според конкретното твърдяно нарушение.
Жалбата до институция замества ли съдебната защита?
Не непременно.
Административната проверка и евентуалният гражданскоправен спор имат различен предмет.
Когато се твърди настъпила вреда вследствие на медицинска или дентална помощ, може да възникне отделен въпрос относно гражданската отговорност и обезщетението.
За такава претенция трябва да бъдат установени необходимите юридически предпоставки, включително конкретното противоправно поведение, вредата и причинната връзка.
Затова наличието на неблагоприятен медицински резултат само по себе си не означава автоматично наличие на юридическа отговорност.
Значението на експертизата при медицински спор
Медицинските спорове са особени, защото съдът и адвокатите не могат самостоятелно да заместят медицинските специалисти при въпроси, изискващи специални знания.
По съдебни дела често ключово значение има медицинската експертиза.
Чрез нея могат да бъдат изследвани въпроси като съответствието на проведеното лечение с медицинските правила, естеството на настъпилия резултат и възможната причинна връзка между конкретни действия или бездействия и твърдяната вреда.
Затова още преди започването на спор е важно въпросите, които следва да бъдат изяснени медицински, да бъдат разграничени от чисто правните въпроси.
Права на пациента и права на медицинския специалист
Правната защита в здравеопазването не трябва да се разглежда като противопоставяне между пациент и медицински специалист.
Пациентът има право да бъде информиран, да получи документацията си и да защити правата си.
От друга страна, лекарят или лекарят по дентална медицина има право професионалното му поведение да бъде оценявано въз основа на конкретните медицински факти, документацията и приложимите професионални правила, а не единствено според крайния резултат от лечението.
Този баланс е особено важен при медицински спорове.
Правна помощ при медицински и дентални спорове
Медицинското и здравното право се намира на пресечната точка между правото и медицината.
Един казус може едновременно да постави въпроси относно информираното съгласие, медицинската документация, професионалните правила, административния контрол, гражданската отговорност и защитата на личните данни.
Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ предоставя правна помощ по въпроси на медицинското и здравното право, включително при спорове във връзка с медицинска и дентална помощ, права на пациентите, медицинска документация и производства пред компетентни институции.
Свързани области:
Медицинско и здравно право | Административно право | Гражданско право | Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен или медицински съвет.