Все повече семейни отношения имат международен елемент – бракът е сключен в една държава, разводът е постановен в друга, единият родител живее с детето в България, а другият работи в друга държава от Европейския съюз.
В подобни случаи постановяването на съдебното решение невинаги е последната стъпка. Възможно е решението да трябва да бъде признато или изпълнено в друга държава членка – например когато се отнася до развод, упражняване на родителски права, режим на лични отношения или присъдена издръжка.
Европейското право създава специални механизми, които значително улесняват признаването и изпълнението на такива решения между държавите от ЕС.
При семейните дела е важно да се направи разграничение между няколко различни режима.
За развод, законна раздяла, унищожаване на брак и родителска отговорност основният действащ акт е Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета, известен като „Брюксел IIб“.
Той се прилага от 1 август 2022 г. и заменя предходния Регламент (ЕО) № 2201/2003 („Брюксел IIa“) за производствата, попадащи във времевия обхват на новия регламент. Поради преходните правила при по-стари производства може да продължи да има значение предходният режим. EUR-Lex
За задълженията за издръжка се прилага отделен акт – Регламент (ЕО) № 4/2009, който урежда компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и сътрудничеството по въпросите на издръжката. EUR-Lex
Това разграничение е съществено. Когато едно решение за развод съдържа и разпоредби относно децата и издръжката, за отделните му части могат да бъдат приложими различни европейски правила.
При действащия режим принципът е значително по-лесен от съществувалите в миналото процедури.
Съгласно чл. 30 от Регламент (ЕС) 2019/1111 решение, постановено в една държава членка, се признава в останалите държави членки, без да се изисква специална процедура. Това се отнася и до решенията за развод при условията на регламента. EUR-Lex
Когато страна иска да се позове на решението в друга държава членка, по правило се представят:
За решение по брачни въпроси удостоверението по чл. 36 от Регламент 2019/1111 се издава по Приложение II. EUR-Lex
Особено важни са случаите, когато родителите и детето вече живеят в различни държави.
Съдебно решение относно родителската отговорност, постановено в една държава членка и подлежащо на изпълнение там, по принцип е изпълняемо и в останалите държави членки без необходимост от отделна декларация за изпълняемост. Това следва от чл. 34 от Регламент (ЕС) 2019/1111. EUR-Lex
Това е една от съществените промени спрямо по-стария режим.
За изпълнението обичайно трябва да бъдат представени:
препис от решението, отговарящ на условията за установяване на неговата автентичност, и съответното удостоверение по чл. 36. При необходимост компетентният орган може да поиска и превод или транслитерация. EUR-Lex
За решение относно родителската отговорност удостоверението по действащия Регламент 2019/1111 е по Приложение III, а не по Приложение II на отменения за новите производства Регламент № 2201/2003. EUR-Lex
Това е една от важните практически промени, които трябва да се имат предвид при подготовката на документите.
Правото на лични отношения също попада в уредбата на родителската отговорност.
Регламент 2019/1111 съдържа и специални правила за определени решения относно правото на лични отношения. За решенията, които попадат в специалния режим на чл. 42, удостоверяването се извършва съгласно чл. 47, като за решение, предоставящо право на лични отношения, се използва формулярът по Приложение V. EUR-Lex
Затова при трансграничен спор не е достатъчно просто да се установи, че има съдебно решение. Трябва да се определи какъв точно е предметът на решението и кое удостоверение е необходимо за конкретната процедура.
Издръжката има отделен режим.
Когато например български съд е присъдил месечна издръжка на дете, а задълженият родител живее или разполага с имущество и доходи в друга държава от ЕС, може да се наложи решението да бъде изпълнено там.
Основният европейски акт е Регламент (ЕО) № 4/2009. EUR-Lex
Съгласно чл. 20 от него за целите на изпълнението на решение в друга държава членка кредиторът представя на компетентните органи по изпълнението:
а) препис от решението, отговарящ на условията за установяване на неговата автентичност;
б) извлечение от решението, издадено от съда по произход чрез стандартния формуляр по Приложение I;
в) когато е приложимо – документ за размера на просрочените плащания и датата, към която са изчислени;
г) когато е необходимо – съответния превод или транслитерация. EUR-Lex
Следователно не трябва да се смесват удостоверението за родителска отговорност по Регламент 2019/1111 и документите за изпълнение на присъдена издръжка по Регламент 4/2009.
Европейското изпълнително основание е друг европейски механизъм и не бива автоматично да се приравнява към признаването на решения за развод или родителски права.
То е предназначено за определени безспорни вземания с трансграничен характер и позволява решение, което отговаря на предвидените условия, да бъде удостоверено за изпълнение в друга държава членка.
При семейноправен казус първо трябва да се определи какво точно се иска да бъде признато или изпълнено – разводът, родителската отговорност, режимът на лични отношения, издръжката или парично вземане от друг характер. Едва след това може правилно да се определи приложимият европейски механизъм.
Не винаги.
Това е една от причините старите публикации в интернет по темата да могат да бъдат подвеждащи.
При решенията относно родителската отговорност, които попадат в приложното поле на Регламент (ЕС) 2019/1111, решение, което е изпълняемо в държавата членка по произход, по принцип е изпълняемо и в другите държави членки без декларация за изпълняемост. EUR-Lex
Самото признаване на решенията, попадащи в регламента, също по принцип се извършва без специална процедура. EUR-Lex
Това обаче не означава, че решение от друга държава може просто да бъде представено във всеки орган без допълнителни документи. Необходимо е да бъдат изпълнени изискванията за съответния препис, удостоверение, евентуален превод и процедурата по фактическото изпълнение в държавата, където то се иска.
Да.
Автоматичното признаване не означава, че чуждото решение никога не може да бъде оспорено.
Регламент 2019/1111 предвижда конкретни основания за отказ. При решенията относно родителската отговорност те са уредени в чл. 39, а сред релевантните обстоятелства могат да бъдат общественият ред, правото на защита, противоречието с определено последващо решение и в предвидените от регламента случаи – възможността детето, което е способно да формира собствено мнение, да изрази своите възгледи. EUR-Lex
Следователно всеки конкретен случай трябва да бъде разглеждан индивидуално.
Преди започване на процедурата е добре да бъдат установени няколко основни обстоятелства:
Коя държава е постановила решението? Кога е започнало производството? Какво точно постановява решението? Влязло ли е в сила и/или подлежи ли на изпълнение? Отнася ли се до развод, родителска отговорност, лични отношения или издръжка? В коя държава трябва да произведе действие или да бъде изпълнено?
Тези въпроси определят приложимия европейски регламент, необходимото удостоверение и компетентния орган.
Особено важно е да се установи датата на започване на производството, защото тя може да определи дали по отношение на брачните въпроси и родителската отговорност се прилага действащият Регламент 2019/1111 или преходният режим, свързан с Регламент 2201/2003.
На практика това е един от най-честите случаи.
Едно съдебно решение може едновременно да:
Фактът, че всичко е записано в един съдебен акт, не означава непременно, че за всяка негова част се прилага един и същ европейски режим.
Брачните въпроси и родителската отговорност се разглеждат съобразно Регламент 2019/1111, докато задължението за издръжка попада в специалната уредба на Регламент 4/2009. EUR-Lex
Именно затова правилното определяне на документите още в началото може да спести значително време при трансграничното изпълнение.
Свободното движение на хора в Европейския съюз означава, че семейните отношения все по-често преминават границите на една държава.
Европейското законодателство значително улеснява признаването и изпълнението на съдебни решения между държавите членки, но разводът, родителската отговорност и издръжката не трябва да се разглеждат като една и съща процедура.
Преди предприемането на действия трябва да бъдат установени приложимият регламент, датата на производството, естеството на решението, необходимото удостоверение и държавата, в която решението трябва да произведе действие или да бъде изпълнено.
Настоящият материал има информационен характер и не представлява правен съвет по конкретен казус.
]]>Покупката на недвижим имот не трябва да започва с въпроса „Кога подписваме?“, а с въпроса:
„Какво точно купувам и от кого?“
Нотариалният акт, представен от продавача, е важен документ, но сам по себе си не винаги е достатъчен за цялостна проверка.
Преди подписването на предварителен договор и плащането на значителна сума трябва да се установят собствеността върху имота, основанието за придобиването му, вписаните тежести и ограничения, кадастралните данни и дали документите описват един и същ недвижим имот.
Имотният регистър съдържа вписаните актове относно собствеността и другите вещни права, както и вписаните ипотеки и възбрани. Регистърът позволява да бъде проследена и хронологията на вписаните обстоятелства.
Първата проверка е правото на собственост на продавача.
Трябва да се установи въз основа на какъв документ той твърди, че е собственик:
нотариален акт, наследяване, съдебно решение, делба или друго правно основание.
Но проверката не трябва непременно да приключва с последния нотариален акт.
В зависимост от конкретния случай може да се наложи да бъде проследено как собствеността е преминавала между предишните собственици и дали представените документи образуват последователна верига.
Имотният регистър предоставя възможност за справки относно собствеността, собствениците, вещните права и ограниченията върху тях.
Наличието на нотариален акт е началото на проверката, а не непременно нейният край.
Една от най-важните проверки преди сделката е дали върху имота има вписани обстоятелства, които могат да засегнат купувача.
Сред тях могат да бъдат:
Агенцията по вписванията посочва, че удостоверението за имот отразява вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права към момента на изготвянето му, или удостоверява, че такива няма.
Точно тук бих използвал силно каре:
„Продавачът казва, че няма тежести“ не замества официалната проверка в Имотния регистър.
Това е един от основните документи при проверката.
Агенцията по вписванията издава удостоверения за вписванията, отбелязванията и заличаванията. За удостоверението за конкретен имот се изискват данни за имота и лицата, копие от документа за собственост и актуална схема или скица, съобразно приложимия случай. Регистърна Агенция
Важно е и за какъв период се извършва проверката.
В определени случаи анализът на собствеността изисква проследяване на по-дълга история, а не само проверка на последния акт.
Издадените удостоверения за тежести имат и код, чрез който може онлайн да бъде проверена автентичността им.
Наличието на ипотека е сериозно обстоятелство, което трябва да бъде изяснено преди сделката.
Не бихме казвали на читателя:
„Има ипотека – не купувайте.“
Това би било прекалено опростено.
Ипотекирани имоти могат да бъдат предмет на сделки, но конкретната структура на продажбата, размерът на обезпеченото задължение, участието на кредитора и механизмът за погасяване и заличаване на ипотеката трябва да бъдат предварително изяснени.
Затова купувачът трябва да знае не само дали има ипотека, а какво точно е вписано и как ще бъде уредено при сделката.
Възбраната също е обстоятелство, което не трябва да бъде пренебрегвано.
Когато при проверката се установи вписана възбрана, трябва да се изяснят основанието за вписването, производството, във връзка с което е наложена, и правните последици за планираната сделка.
Тук купувачът не трябва да разчита единствено на обещание:
„Ще я оправим преди нотариуса.“
Преди плащане на съществени суми трябва да бъде ясно как, кога и при какви условия ще бъде разрешен проблемът.
Следващата проверка е дали имотът в документа за собственост съответства на данните в кадастралната карта и кадастралните регистри.
При територия с одобрена кадастрална карта за разпоредителна сделка се изисква съответната скица или схема на недвижимия имот. Тя съдържа данни от кадастралната карта и кадастралния регистър.
При апартамент например трябва да бъдат съпоставени данните за самостоятелния обект с документа за собственост.
При къща или поземлен имот могат да възникнат допълнителни въпроси относно граници, сгради и тяхното отразяване.
Тук трябва да сме особено внимателни.
Кадастралната карта и кадастралният регистър имат важно значение за идентификацията на недвижимия имот, но проверката на собствеността не трябва да се свежда само до това кое лице е записано в кадастралните данни.
Самият ЗКИР допуска ситуации, при които за един имот са налице документи за дублиращи се носители на права и в кадастралния регистър се отразяват данните за всички такива лица и документи.
Затова:
кадастър + документи за собственост + Имотен регистър
трябва да се разглеждат съвместно.
Тогава проверката може да стане по-сложна.
Трябва да бъде установено кои са наследниците, на какво основание наследяват и какви права притежава конкретният продавач.
Не трябва автоматично да се приема, че лицето, което ползва целия имот, непременно притежава 100% от собствеността.
При наследствен имот може да се окаже, че продавачът притежава само идеална част, а останалите части принадлежат на други наследници.
Най-разумно е основните проверки да бъдат направени преди купувачът да поеме значителни договорни задължения и да плати съществена сума.
Причината е проста.
След подписването на предварителния договор вече могат да бъдат уговорени срокове, задатък, неустойки и други последици при неизпълнение.
Всяко плащане преди приключването на проверката увеличава значението на договорните условия, при които сумата е предоставена.
Особено важно е да бъде ясно дали платената сума представлява аванс, част от цената или задатък и какво се случва с нея, ако проверката разкрие проблем с имота.
При конкретния имот проверката може да включва и допълнителни обстоятелства.
Например:
Агенцията по вписванията поддържа и Регистър на имуществените отношения на съпрузите, в който могат да се правят справки за избрания режим на имуществените отношения.
Не всички тези проверки са необходими във всяка сделка. Обхватът трябва да се определя според конкретния имот и историята на собствеността.
Това вече е една от ситуациите, които разгледахме отделно.
Предварителният договор сам по себе си не прехвърля собствеността, а при последващо разпореждане особено значение могат да придобият моментът на сделките и вписванията.
Аз бих оставил тук кратък визуален checklist:
Собственик \u2192 Документ за собственост \u2192 История на собствеността \u2192 Имотен регистър \u2192 Тежести \u2192 Ипотеки \u2192 Възбрани \u2192 Кадастър \u2192 Съсобственици \u2192 Предварителен договор \u2192 Плащане
Мога ли сам да проверя дали имотът има тежести?
Имотният регистър позволява извършване на справки на място и чрез отдалечен достъп при съответните условия. За конкретна сделка обаче резултатите трябва да бъдат анализирани спрямо собствеността и историята на имота.
Какво показва удостоверението за тежести?
Удостоверението за имот отразява вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права към момента на изготвянето му или удостоверява липсата им.
Достатъчна ли е кадастралната схема, за да знам кой е собственикът?
Не трябва да се разчита само на нея. Данните от кадастъра трябва да бъдат съпоставени с документите за собственост и относимите вписвания.
Кога е най-добре да проверя имота?
Основната проверка е разумно да бъде направена преди поемането на съществени договорни задължения и плащането на значителни суми.
Имот с ипотека може ли да бъде купен?
Самото наличие на ипотека не означава автоматично, че сделката е невъзможна. Необходимо е обаче предварително да се анализират ипотеката и механизмът, по който тя ще бъде уредена във връзка със сделката.
Преди покупката на недвижим имот трябва да бъдат проверени не само документът за собственост и кадастралната схема, но и историята на собствеността, вписаните тежести, ипотеките, възбраните и други обстоятелства, които могат да засегнат правата на купувача.
Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ извършва правен анализ на документи при сделки с недвижими имоти и предоставя правна помощ при предварителни договори и възникнали имотни спорове.
Свържете се с нас \u2192 Контакти
Купувач подписва предварителен договор за недвижим имот, плаща част от цената или капаро и очаква окончателната сделка.
Преди нотариалното прехвърляне обаче разбира, че продавачът е продал същия имот на друго лице.
Това е една от най-сериозните ситуации при неизпълнение на предварителен договор.
Причината е, че предварителният договор сам по себе си не прехвърля собствеността върху недвижимия имот. Съгласно чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт, а чл. 19 ЗЗД урежда предварителния договор и възможността да се поиска сключването на окончателния договор.
Следователно първият купувач не трябва да разчита единствено на факта, че неговият предварителен договор е подписан по-рано.
Не.
Предварителният договор създава договорно задължение продавачът да сключи окончателния договор, но не прехвърля собствеността.
Това обяснява защо на практика е възможно продавачът да извърши последваща нотариална продажба на същия имот на друго лице.
Тогава възниква много по-сложният въпрос:
Коя сделка и кои права могат да бъдат противопоставени на останалите лица?
Отговорът не се определя само от датите на двата договора. Особено значение може да има моментът на вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Правилникът за вписванията изрично предвижда вписване на исковите молби, с които се иска постановяване на решение за сключване на окончателен договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато договорът прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.
ВКС разглежда това вписване като имащо не само оповестително, но и защитно действие.
Това прави времевата последователност изключително важна.
В разгледан от ВКС случай продавачът е прехвърлил имота на трето лице преди вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
ВКС приема, че придобитото от третото лице право на собственост, предхождащо вписването на исковата молба, е противопоставимо на първия купувач. Тъй като към момента на решението продавачът вече не е собственик, искът за обявяване на предварителния договор за окончателен не може да произведе търсения резултат спрямо този имот.
По-ранният предварителен договор сам по себе си не гарантира, че първият купувач ще придобие имота, ако преди вписването на иска продавачът вече го е прехвърлил на трето лице.
Тогава положението е различно.
Именно затова вписването на исковата молба има толкова съществено значение за противопоставимостта на последващо придобити права. ВКС последователно отчита хронологията на вписванията при разрешаването на подобни спорове.
„Вписал си първи и задължително печелиш.“
Това е прекалено опростено. Трябва да бъдат проверени валидността на предварителния договор, собствеността, самото вписване, последващата сделка и всички други относими вписвания.
Ако продавачът все още е собственик и са изпълнени останалите предпоставки, купувачът може да използва защитата по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Ако продавачът отказва доброволно да изпълни договора - вижте повече в статията „Продавачът отказва да прехвърли имота – какви права има купувачът?“
Това е значително по-трудната ситуация.
Както показва практиката на ВКС, ако третото лице е придобило собствеността преди вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, последващото положение на първия купувач може да бъде съществено затруднено.
Това обаче не означава автоматично, че първият купувач няма никаква правна защита.
В зависимост от конкретните факти трябва да се преценят възможните договорни претенции срещу продавача, платените суми, задатъкът, евентуалните вреди и дали са налице предпоставки за други искове.
ВКС е разглеждал например и възможността купувач по предварителен договор да бъде кредитор, който при съответните предпоставки търси защита срещу увреждащо последващо разпореждане по чл. 135 ЗЗД. Това обаче е самостоятелен и фактически зависим способ за защита, а не автоматична последица от предварителния договор.
Ако придобиването на имота вече е възпрепятствано, трябва отделно да се разгледат финансовите отношения между страните.
Значение има дали платената сума е:
аванс,
част от продажната цена, или
задатък по чл. 93 ЗЗД.
Първо трябва да се установят фактите.
Особено важни са:
Хронологията е ключова.
Разлика от един ден между последващата продажба и вписването на исковата молба може да има съществено правно значение. Именно такъв времеви въпрос е бил решаващ и в практика на ВКС.
Да.
Преди предприемането на съдебна защита трябва да се установи актуалното правно състояние на имота и хронологията на относимите вписвания.
При подобен спор не е достатъчно страната да разполага само със своя екземпляр от предварителния договор.
Трябва да бъде ясно кой е вписан като собственик и какви актове и тежести са вписани относно имота.
Имам по-стар предварителен договор. Това прави ли ме собственик пред втория купувач?
Не. Предварителният договор сам по себе си не прехвърля собствеността върху недвижимия имот.
Мога ли да съдя продавача, ако продаде имота на друг?
В зависимост от фактите могат да съществуват различни договорни и съдебни способи за защита. Ключово е кога е извършена последващата продажба и какви действия вече е предприел първият купувач.
Защо се вписва исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД?
Законодателството изрично предвижда вписването ѝ, а практиката на ВКС признава защитното значение на това вписване спрямо последващо придобити права.
Ако другият купувач е купил преди вписването на моя иск?
Положението е значително по-сложно. ВКС е приемал, че когато третото лице е придобило собствеността преди вписването на исковата молба, неговото придобиване може да бъде противопоставимо на първия купувач.
Когато имот, предмет на предварителен договор, бъде прехвърлен на друго лице, времето и вписванията могат да бъдат решаващи. Необходимо е да бъдат проверени предварителният договор, собствеността, последващата сделка, датите на вписванията и извършените плащания.
Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ предоставя правна консултация и процесуално представителство при спорове по предварителни договори, последващи сделки с недвижими имоти, искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и свързани имуществени претенции.
Свържете се с нас \u2192Контакти
Подписването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот обикновено е последвано от подготовка на документите, плащане на договорената цена или част от нея и сключване на окончателната сделка пред нотариус.
Понякога обаче след подписването на предварителния договор продавачът променя решението си, отказва да се яви пред нотариус или заявява, че вече не желае да продаде имота.
Това не означава автоматично, че купувачът трябва да се примири с отказа.
Чл. 19, ал. 3 ЗЗД предоставя на страната по предварителния договор възможност да поиска от съда сключването на окончателния договор. Ако искът бъде уважен, договорът се счита за сключен от момента на влизане на съдебното решение в сила.
Да, когато са налице законовите предпоставки.
Това е една от най-съществените защити на купувача при предварителен договор за недвижим имот.
Вместо продавачът доброволно да подпише нотариалния акт, купувачът може да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен.
Влязлото в сила решение има конститутивно действие и замества окончателния договор.
Предварителният договор за сделка с недвижим имот трябва да бъде в писмена форма и да съдържа уговорки относно съществените условия на бъдещия окончателен договор.
При продажбата особено значение имат достатъчната индивидуализация на имота и уговорената цена.
В конкретния спор обаче значение могат да имат и други клаузи:
Затова договорът трябва да се разглежда като цяло, а не само да се проверява дали върху него има подпис на продавача.
Неплащането на целия остатък от цената не означава автоматично, че купувачът е лишен от възможността да иска имота.
Този въпрос беше разрешен с Тълкувателно решение № 4/2020 от 09.05.2023 г. на ОСГТК на ВКС.
ВКС прие, че съдът може да обяви предварителния договор за окончателен и когато купувачът не е изплатил напълно уговорената цена, включително когато договорът предвижда окончателният договор да бъде сключен след нейното заплащане. Прилагат се правилата на чл. 362, ал. 1 ГПК.
Когато според договора купувачът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът може да постанови решението при условие това задължение да бъде изпълнено в двуседмичен срок от влизането на решението в сила.
Следователно отказът на продавача не може да бъде оправдан механично само с твърдението, че купувачът не е платил остатъка от цената.
Трябва да се анализира конкретният договор.
Неявяването на продавача не прекратява автоматично предварителния договор.
Значение имат уговореният срок за окончателната сделка, поведението на страните и дали купувачът е изпълнил или е бил готов да изпълни задълженията си.
При последващ съдебен спор доказването на тези обстоятелства може да бъде важно.
Затова при възникнал проблем е добре да бъдат запазени предварителният договор, платежните документи и относимата писмена кореспонденция между страните.
Ако купувачът е платил сума при подписването на договора, трябва да се установи какъв е нейният характер – авансово плащане, част от цената или задатък по чл. 93 ЗЗД.
От това зависи дали при неизпълнение могат да възникнат последици като задържане на задатъка или претенция за неговия двоен размер.
Това е по-сложната хипотеза.
Предварителният договор сам по себе си не прехвърля собствеността върху недвижимия имот – окончателното прехвърляне изисква нотариален акт или съдебно решение при предпоставките на чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Затова последващото разпореждане с имота може значително да промени положението на първоначалния купувач.
Особено значение има и вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Правилникът за вписванията изрично предвижда вписване на исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.
Тук не бих навлизал повече.
Научете повече в статия:
„Продавачът продаде имота на друг след предварителен договор – как се защитава първият купувач?“
В зависимост от съдържанието на договора, вида на неизпълнението и избрания способ за защита могат да възникнат различни парични претенции.
Например значение може да има уговорена неустойка, даден задатък или претърпени вреди.
Не трябва обаче автоматично да се събират всички възможни последици. Първо трябва да се установи какъв резултат търси купувачът – придобиване на имота или прекратяване на договорната връзка и уреждане на финансовите последици.
Това е важна практическа разлика.
Преди предприемането на съдебни действия е необходимо да бъдат проверени предварителният договор и анексите към него, документите за извършените плащания, собствеността върху имота, актуалното му състояние в Имотния регистър и кореспонденцията между страните.
Особено важно е да се установи дали продавачът все още е собственик на имота и дали междувременно не са извършени други разпореждания или вписвания.
Може ли продавачът просто да се откаже след подписан предварителен договор?
Самото нежелание да продължи сделката не заличава автоматично поетите договорни задължения. При наличие на предпоставките купувачът може да търси защита по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Трябва ли купувачът да е платил цялата цена, за да заведе дело?
Не във всички случаи. ВКС приема, че предварителният договор може да бъде обявен за окончателен и при неплатена изцяло цена при условията на чл. 362, ал. 1 ГПК.
Какво става с капарото, ако продавачът е виновен?
Зависи от правния характер на сумата и уговорките в договора. Ако сумата представлява задатък, могат да бъдат приложими специалните последици на чл. 93 ЗЗД.
Какво става, ако имотът вече е продаден на друг?
Това изисква отделен анализ на последващата сделка, вписванията и момента на предприемане на защитата от първоначалния купувач.
Когато продавачът откаже да изпълни предварителен договор, трябва своевременно да се преценят съдържанието на договора, извършените плащания, собствеността и вписванията относно имота и подходящият способ за защита.
Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ предоставя правна консултация и процесуално представителство при неизпълнение на предварителни договори, искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, спорове за капаро и задатък и други спорове при сделки с недвижими имоти.
Свържете се с нас \u2192 Контакти
При покупка на недвижим имот често още преди окончателната сделка купувачът предоставя определена сума на продавача. В практиката тази сума обикновено се нарича „капаро“.
Самото наименование обаче не решава автоматично какви ще бъдат правните последици, ако сделката не се осъществи.
Необходимо е да се установи какво точно са уговорили страните – дали сумата представлява част от продажната цена, авансово плащане, задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД или има друга договорена функция.
ВКС приема, че функцията на т.нар. капаро се определя от волята на страните и съдържанието на договора. Когато сумата има обезпечителна и обезщетителна функция, тя може да има характера на задатък по чл. 93 ЗЗД, независимо от използваното наименование.
Задатъкът има специална правна функция.
Съгласно чл. 93 ЗЗД той служи като доказателство, че договорът е сключен, и едновременно с това обезпечава неговото изпълнение. Именно затова при неизпълнение могат да възникнат последици, различни от обикновеното връщане на една предварително платена сума. Практиката на ВКС потвърждава тази обезпечителна функция на задатъка.
Не непременно.
Това е най-важният практически момент в статията.
Думата „капаро“ няма сама по себе си достатъчно значение, за да се определи какво ще стане със сумата при неизпълнение.
Например една сума може да представлява просто авансово платена част от продажната цена. В друга сделка същата сума може да бъде уговорена като задатък, който обезпечава изпълнението.
Затова съдът изследва договора и действителната воля на страните, а не само заглавието на документа или думата, използвана за плащането. ВКС е приемал именно такъв подход при предварителни договори за недвижими имоти.
Не всяка сума, наречена „капаро“, трябва автоматично да се третира еднакво. Решаващо е какво са уговорили страните.
Когато сумата има характер на задатък и страната, която я е дала, не изпълни договора, изправната страна може при предпоставките на чл. 93, ал. 2 ЗЗД да се откаже от договора и да задържи задатъка.
При предварителен договор за имот това може да се окаже приложимо например при виновно неизпълнение на договорно задължение от купувача.
Но не е достатъчно продавачът просто да заяви:
„Купувачът се отказа – задържам капарото.“
Трябва да се анализират конкретните клаузи, причината сделката да не се осъществи, поведението на двете страни и дали са изпълнени предпоставките за упражняване на правата по чл. 93 ЗЗД. Съдебната практика показва именно значението на това коя страна е изправна и как е прекратено договорното правоотношение.
Това е обратната хипотеза.
Когато неизпълнението е от страната, получила задатъка, изправната страна, която го е дала, може при законовите предпоставки да се откаже от договора и да иска задатъка в двоен размер.
Именно затова квалификацията на платената сума е толкова важна – ако тя представлява обикновен аванс, не следва автоматично режимът на двойния размер по чл. 93 ЗЗД.
Тук не трябва да даваме универсален отговор.
Последиците зависят от причината за неосъществяване на сделката, договорните клаузи и характера на дадената сума. Актуалната практика на ВКС също разглежда отделно въпроса дали продавач може да задържи задатъка при безвиновно прекратяване на предварителния договор.
Затова всяка клауза от типа „капарото не се връща при никакви обстоятелства“ трябва да бъде разгледана в контекста на целия договор и конкретното развитие на сделката.
Това е много полезен раздел за реалните купувачи.
Самият факт, че купувачът е възнамерявал да финансира покупката чрез банков кредит, не дава универсален отговор кой трябва да понесе последиците при отказ на банката.
От значение е какво е записано в предварителния договор.
Страните могат например да свържат изпълнението на сделката с определени документи, финансиране или други условия. Съдебната практика познава спорове, при които купувачът твърди, че кредитът не е отпуснат поради неизпълнение на задължения на продавача относно документите за имота.
Затова още при подписването трябва ясно да бъде уредено какво се случва с дадената сума, ако необходимото банково финансиране не бъде получено.
Ако продавачът се е задължил да представи определени документи, да заличи тежест или да изпълни друго условие преди окончателната сделка, неговото неизпълнение може да има значение за това коя страна е изправна.
В практиката на ВКС има именно спорове относно предварителни договори, при които продавачът е поел задължение за уреждане на проблеми с имота преди окончателното прехвърляне.
Следователно не трябва да се разглежда само въпросът:
„Кой отказа да подпише нотариалния акт?“
Трябва да се установи защо окончателният договор не е сключен.
При определени предпоставки – да.
Ако между страните има валиден предварителен договор за покупко-продажба, законът предоставя отделна възможност да бъде поискано от съда обявяването му за окончателен по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Това е различен способ за защита и изборът между различните възможности трябва да се направи според конкретния договор и интереса на страната.
Добре изготвеният предварителен договор трябва да позволява ясно да се установи:
При спор съдът няма да гледа само как сте нарекли сумата, а какво реално сте уговорили за нейната функция и последиците при неизпълнение.
Това следва и от практиката на ВКС относно квалифицирането на „капарото“ като задатък.
Винаги ли капарото се губи, ако купувачът се откаже?
Не. Трябва да се установят характерът на сумата, договорените условия, причината за несключването на сделката и коя страна е неизправна.
Винаги ли продавачът връща двойно капаро, ако се откаже?
Не автоматично. Правото на двоен размер е свързано със задатъка и предпоставките на чл. 93 ЗЗД. система
Капарото част ли е от цената на имота?
Може да бъде уговорено като част от продажната цена, но това не изключва непременно и функцията му на задатък. Определящо е съдържанието на договора.
Може ли капарото да се върне, ако сделката изобщо не се осъществи?
Възможно е, но основанието и размерът зависят от договора и причината за неосъществяване на сделката. Не всяко проваляне на сделка води до еднакъв резултат.
При спор за дадена сума по сделка с недвижим имот трябва да се анализират предварителният договор, функцията на плащането, причините за несключването на окончателния договор и поведението на всяка от страните.
Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ предоставя правна консултация и процесуално представителство при спорове за капаро и задатък, предварителни договори, неизпълнение и сделки с недвижими имоти.
Свържете се с нас \u2192 Контакти
При покупко-продажба на недвижим имот страните често първо сключват предварителен договор, с който се задължават в бъдеще да подпишат окончателен договор пред нотариус.
Предварителният договор сам по себе си не прехвърля собствеността върху имота. За прехвърлянето на вещни права върху недвижим имот законът изисква нотариален акт.
Предварителният договор обаче създава задължение за сключване на окончателния договор и при определени предпоставки позволява на изправната страна да потърси защита по съдебен ред.
Съгласно чл. 19 ЗЗД предварителният договор трябва да бъде сключен в писмена форма, когато окончателният договор изисква нотариална или нотариално заверена форма.
Той трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.
При покупко-продажба на недвижим имот особено значение имат ясното индивидуализиране на имота и уговорената продажна цена.
Практически добре изготвеният предварителен договор следва да урежда и срока за сключване на окончателния договор, начина на плащане, предаването на владението, разпределението на разноските и последиците при неизпълнение.
Това е основната хипотеза, в която чл. 19, ал. 3 ЗЗД има особено значение.
Законът позволява на всяка от страните по предварителния договор да предяви иск за сключване на окончателния договор.
Ако съдът уважи иска, предварителният договор се счита за окончателно сключен от момента, в който съдебното решение влезе в законна сила.
Следователно отказът на продавача доброволно да се яви пред нотариус не означава непременно, че купувачът е загубил възможността да придобие имота.
При наличие на законовите предпоставки окончателният договор може да бъде заместен от съдебното решение.
Производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не се свежда само до представянето на подписан предварителен договор.
Съдът трябва да прецени дали съществува валидна договорна връзка между страните, дали договорът съдържа необходимите съществени условия и дали са налице предпоставките за сключване на окончателния договор.
При спор за недвижим имот значение има и дали продавачът разполага с правата, които се е задължил да прехвърли.
ВКС подчертава, че при този иск съдът следва да прецени относимите обстоятелства както относно договорените съществени условия, така и относно изпълнението на задълженията на страните.
Тук статията ни може да бъде особено силна.
Дълго време в съдебната практика е съществувало противоречие дали купувачът може да иска предварителният договор да бъде обявен за окончателен, ако не е заплатил изцяло договорената цена.
ВКС разрешава въпроса с Тълкувателно решение № 4/2020 от 09.05.2023 г.
Съдът приема, че предварителният договор може да бъде обявен за окончателен и когато купувачът не е изплатил цялата цена, включително когато е уговорено окончателният договор да бъде сключен след нейното заплащане. Това се извършва при условията на чл. 362, ал. 1 ГПК.
Ако според предварителния договор купувачът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът може да постанови решение при условие това задължение да бъде изпълнено в двуседмичен срок от влизането на решението в сила.
Неплатената изцяло продажна цена не означава автоматично, че искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД трябва да бъде отхвърлен.
Всеки конкретен договор обаче трябва да бъде анализиран според неговите клаузи и поведението на страните.
За уважаването на иска е от значение договорното правоотношение между страните да продължава да съществува.
В ТР № 4/2020 ВКС изрично разглежда значението на това дали предварителният договор е бил развален или прекратен. Когато договорът е валиден и договорната връзка продължава да съществува, неплащането на цялата цена само по себе си не е абсолютна пречка за иска.
Затова преди завеждане на дело трябва да се анализират не само текстът на предварителния договор, но и всички последващи изявления между страните.
Да.
В практиката на ВКС се приема, че правото да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен се погасява с петгодишна давност.
Началният момент зависи от договора. Когато е уговорен срок или условие за сключване на окончателния договор, давността се свързва с момента, в който правото да се иска окончателното му сключване е възникнало.
Не.
Това е една от най-важните практически разлики.
С подписването на предварителния договор купувачът не придобива автоматично собствеността върху недвижимия имот.
Собствеността се прехвърля с окончателната сделка в необходимата форма или при уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – чрез влязлото в сила съдебно решение, което замества окончателния договор.
Предварителният договор не трябва да се разглежда като формалност преди нотариалната сделка.
Преди подписването му е разумно да бъдат проверени поне собствеността върху имота, документите на продавача, вписаните тежести, индивидуализацията на имота, уговорената цена и начинът на плащане.
Особено внимание заслужават клаузите относно капаро, задатък, неустойки и последиците при отказ от окончателната сделка.
Научете повече от статията ни : „Капаро или задатък при покупка на имот – каква е разликата и кога сумата се връща?“
Сключването на предварителния договор не прехвърля собствеността и затова подобна ситуация създава сериозен риск за купувача.
Правните последици зависят от конкретните факти, момента и характера на последващото разпореждане и предприетите действия за защита.
Тук нарочно бихме останали по-кратки. Това е достатъчно важна тема за самостоятелна бъдеща статия, вместо да размиваме настоящата.
Трябва ли предварителният договор за имот да бъде нотариално заверен?
Чл. 19, ал. 1 ЗЗД изисква писмена форма за предварителния договор, когато окончателният договор трябва да бъде сключен в нотариална или нотариално заверена форма. Законът не поставя като общо изискване предварителният договор за продажба на недвижим имот сам да бъде нотариално заверен. Министерство на правосъдието
Прехвърля ли предварителният договор собствеността?
Не. Предварителният договор създава облигационно задължение за сключване на окончателен договор, но сам по себе си не прехвърля собствеността върху недвижимия имот.
Може ли купувачът да спечели дело, ако не е платил цялата цена?
При определени предпоставки – да. ВКС изрично приема, че неплащането на цялата цена не е автоматична пречка предварителният договор да бъде обявен за окончателен, като приложение може да намери чл. 362, ал. 1 ГПК.
Колко е давността за иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД?
В практиката на ВКС се приема петгодишна давност, като началният момент трябва да се определи според конкретния договор и момента, в който е възникнало правото да се иска окончателното му сключване.
Предварителният договор трябва да бъде преценен не само според неговия текст, но и с оглед на собствеността върху имота, извършените плащания, уговорените срокове и поведението на страните след подписването му.
Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ предоставя правна консултация и процесуално представителство при спорове по предварителни договори за недвижими имоти, неизпълнение и искове за обявяване на предварителен договор за окончателен по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Свържете се с нас \u2192 Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.
]]>Завещанието позволява на едно лице да определи как неговото имущество или част от него да бъде разпределено след смъртта му. Фактът, че законните наследници не са съгласни със съдържанието му, обаче сам по себе си не прави завещанието недействително.
За успешното му оспорване трябва да съществува конкретно правно основание.
Законът за наследството разграничава основно нищожност и унищожаемост на завещателните разпореждания. Отделно от тях наследник с право на запазена част може да търси нейното възстановяване чрез намаляване на завещанието, без непременно да твърди, че самото завещание е недействително.
Чл. 42 ЗН предвижда няколко основания.
Завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание, когато не са спазени законовите изисквания за формата на нотариалното или саморъчното завещание или когато разпореждането — или единственият мотив за него — противоречи на закона, обществения ред или добрите нрави.
Това означава, че при наследствен спор трябва първо да се установи какъв вид завещание е съставено и дали законовите изисквания за него са спазени.
Това е много силен практически раздел за страницата.
Саморъчното завещание трябва да бъде:
Тези изисквания са част от установената в чл. 25 ЗН форма, а неспазването им може да доведе до нищожност по чл. 42 ЗН. Практиката на ВКС подчертава строгия формален характер на саморъчното завещание.
Тогава вече възниква въпросът за автентичността на документа.
При съдебен спор може да се изследва дали ръкописният текст и подписът действително принадлежат на посочения завещател. В практиката на ВКС съществуват множество спорове именно относно авторството и подписа на саморъчни завещания.
При спор относно авторството на саморъчно завещание доказването може да изисква изследване на оригинала на документа и съпоставяне с подходящ сравнителен материал.
Това е различна хипотеза.
Съгласно чл. 43 ЗН завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което към момента на съставянето му не е било способно да завещава, както и когато е направено поради грешка, насилие или измама.
Следователно трябва ясно да разграничим:
порок във формата \u2192 възможна нищожност
от
порок при формиране на волята/способността \u2192 възможна унищожаемост.
Това разграничение прави статията юридически много по-прецизна.
Тук имаме конкретна законова уредба.
Искът за унищожаване на завещателното разпореждане се погасява с тригодишен срок от узнаването на причината за унищожаемостта, но във всички случаи с изтичането на десет години от откриването на наследството.
Ако причината е била узната преди откриването на наследството, тригодишният срок започва да тече от откриването му.
Законът изрично предвижда и че възражението за унищожаемост не е ограничено със срок.
3 години от узнаването за причината за унищожаемостта, но не повече от 10 години от откриването на наследството – при иска по чл. 43 ЗН.
С Тълкувателно решение № 2/2023 от 21 януари 2025 г. ОСГК на ВКС прие, че завещание, направено както заради вече положени грижи, така и с оглед на бъдещи грижи до края на живота на завещателя, не е само поради това нищожно по чл. 42, б. „в“ ЗН.
Това е чудесен елемент за SEO и актуалност, защото много наследствени спорове възникват именно около завещания, мотивирани с полагани грижи.
Този раздел ни затваря вътрешния линк към предишната публикация.
Двете производства не трябва да се смесват.
Възможно е завещанието да бъде напълно действително, но чрез него да е накърнена запазената част на дете, съпруг или друг наследник, който законът защитава.
В такъв случай въпросът не е непременно дали завещанието е валидно, а дали завещателното разпореждане трябва да бъде намалено до размера, необходим за възстановяване на запазената част. В практиката се разглеждат и съединени искове за нищожност на завещание и, при условията на евентуалност, за възстановяване на запазена част.
Научете повече от статията ни: „Запазена част от наследство – кога дарение или завещание може да бъде намалено“.
Когато предмет на завещанието е недвижим имот, спорът относно действителността му може пряко да повлияе върху това кой има права върху имота.
След разрешаването на въпроса за наследствените права може да възникне и необходимост от прекратяване на съсобствеността между наследниците.
Научете повече от статията ни : „Делба на наследствен имот между наследници – доброволна и съдебна делба“.
Може ли завещанието да се оспори само защото наследниците не са съгласни с него?
Не. Необходимо е да съществува конкретно правно основание за недействителност или друг приложим способ за защита.
Невалидно ли е саморъчно завещание, написано на компютър и само подписано на ръка?
Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от завещателя. Неспазването на законовата форма е основание за нищожност. Министерство на правосъдието
Може ли да се оспори подписът върху завещанието?
Да. При спор относно автентичността може да се постави въпросът дали текстът и подписът действително произхождат от завещателя.
Действително завещание може ли да бъде намалено?
Да. Действителността на завещанието и защитата на запазената част са различни въпроси. При накърнена запазена част може да бъде поискано намаляване на завещателното разпореждане при предпоставките на ЗН.
Спорът относно завещание изисква преценка на вида и формата на завещанието, неговото авторство, обстоятелствата при съставянето му, наследниците и евентуалното накърняване на запазена част.
Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ предоставя правна консултация и процесуално представителство при спорове относно действителността на завещания, запазена част от наследството и наследствени имоти.
Свържете се с нас \u2192 Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.
]]>Собственикът по принцип може приживе да се разпорежда със своето имущество и да извършва дарения, както и да определи чрез завещание кой да получи имуществото му след неговата смърт.
Тази свобода обаче не е неограничена.
Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, Законът за наследството защитава определена част от наследството за тях. Тя се нарича запазена част.
Съгласно чл. 28 ЗН наследодателят не може чрез завещания или дарения да накърнява запазената част на тези наследници. Останалата част от наследството е т.нар. разполагаема част. Портал на правосъдието
Право на запазена част имат:
Размерът не е еднакъв във всички случаи. Той зависи от това кои наследници са останали след смъртта на наследодателя и в каква комбинация наследяват.
Когато наследодателят няма преживял съпруг, запазената част на едно дете или неговите низходящи е 1/2 от наследството.
При две или повече деца общата им запазена част е 2/3.
Запазената част на родителите или на преживелия родител е 1/3.
При преживял съпруг размерът зависи от това дали той наследява сам, заедно с родители или заедно с низходящи. Когато има съпруг и деца, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, като законът определя и съответната разполагаема част.
Тук бих поставил малка визуална таблица:
| Наследници | Запазена част |
|---|---|
| 1 дете, без съпруг | 1/2 |
| 2 или повече деца, без съпруг | общо 2/3 |
| Родител/родители | 1/3 |
| Съпруг, когато наследява сам | 1/2 |
| Съпруг + родители | за съпруга 1/3 |
При съпруг + деца не бих опростявал таблицата – обясняваме го отделно, защото размерът зависи от броя на децата.
Най-често въпросът възниква, когато приживе наследодателят е дарил значителна част от имуществото си на едно от децата или на друго лице, или е оставил завещание, което облагодетелства определен наследник или трето лице.
Самото наличие на дарение или завещание не означава автоматично, че то е недействително.
Трябва да бъде установено дали в резултат на извършените разпореждания наследникът с право на запазена част не може да получи определения му от закона размер.
Ако запазената част е накърнена, чл. 30 ЗН дава право да се иска намаляване на завещанията или даренията до размера, необходим за нейното възстановяване.
Това е съществената практическа част.
Не е достатъчно просто да се погледне какво имущество е останало към момента на смъртта.
По чл. 31 ЗН се образува наследствена маса, като към имуществото, принадлежало на наследодателя при смъртта му, се отчитат предвидените в закона задължения и след това се прибавят даренията, с изключение на обичайните дарове.
При недвижимите имоти законът отчита стойността им към момента на откриване на наследството, а при движимите – по правилото, установено в чл. 31 ЗН.
Затова при спор за запазена част обикновено трябва да се изследва цялото наследствено имущество и извършените дарения, а не само конкретният апартамент, за който страните спорят.
Да.
Дарението не става недействително само защото след смъртта на дарителя друг наследник твърди, че е ощетен.
Ако обаче дарението накърнява неговата запазена част, наследникът може при предпоставките на закона да поиска намаляването му до размера, необходим за възстановяване на тази част.
Законът определя и поредността: даренията се намаляват след изчерпване на завещаните имущества, като при няколко дарения се започва от последното и се върви последователно към по-ранните.
Това е важно, защото не винаги дарението, което наследникът първо е решил да оспорва, е това, което по закон следва първо да бъде засегнато.
Да.
Когато завещателните разпореждания накърняват запазената част, те също могат да бъдат намалени.
По правило завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, освен ако завещателят не е разпоредил друго по допустимия от закона начин.
Тук е важно да разграничим две различни неща:
оспорване на действителността на завещанието и намаляване на завещанието за възстановяване на запазена част.
Едно завещание може да е действително, но въпреки това да засегне запазената част на наследник.
Това изречение е чудесният бъдещ вътрешен линк към следващата ни публикация:
„Оспорване на завещание – основания и защита на наследника“
Тук трябва да бъдем прецизни.
Чл. 30, ал. 2 ЗН предвижда изискване за приемане по опис, когато наследникът упражнява правото си за възстановяване на запазена част спрямо лица, които не са наследници по закон.
Практиката на ВКС обаче съдържа важни уточнения и изключения при определени хипотези, включително когато дарението изчерпва цялото наследство. Затова този въпрос не трябва да се решава механично само според това на кого е прехвърлен конкретният имот. ВКС
Вижте повече с татията : „Приемане на наследство по опис“.
Да, и този въпрос е изключително важен.
В практиката на ВКС се приема петгодишна погасителна давност за правото да се иска възстановяване на запазена част чрез намаляване на дарения или завещателни разпореждания.
Началният момент не е еднакъв: за даренията практиката свързва срока с откриването на наследството, а при завещанията – с упражняването на правата по завещанието.
При спор за запазена част не трябва да се отлага проверката на сроковете.
Това е много добра практическа подтема.
Продажбата на подарения или завещан недвижим имот на трето лице може значително да усложни спора.
Чл. 37 ЗН урежда специални предпоставки, при които определени последващи отчуждения могат да бъдат атакувани след успешно възстановяване на запазената част. Значение имат моментът на отчуждаването, вписването на исковата молба и възможността наследникът да получи необходимото удовлетворение от имуществото на надарения или заветника.
Това е достатъчно за тази публикация – не бих я претоварвал с подробностите на чл. 37.
След като бъде установен съставът на наследството и правата на наследниците, може да възникне и въпросът за прекратяване на съсобствеността върху наследствените имоти.
Вижте повече в статията ни : „Делба на наследствен имот“
Може ли родител да дари целия си имот само на едно от децата?
Самото дарение не е автоматично недействително. След откриване на наследството обаче трябва да се прецени дали то накърнява запазената част на наследник, който има право на такава. Портал на правосъдието
Може ли дарение, направено преди много години, да има значение?
Да. При определяне на наследствената маса законът предвижда прибавяне на даренията по правилата на чл. 31 ЗН, с изключение на обичайните дарове.
Отменя ли се цялото дарение?
Не непременно. Искането е за намаляване до размера, необходим за допълване на запазената част, а конкретният резултат зависи от имуществото и приложимите правила на ЗН.
Има ли значение колко наследници има?
Да. Броят и качеството на наследниците влияят пряко върху размера на запазената и разполагаемата част.
Споровете за запазена част изискват анализ на наследниците, имуществото на наследодателя, извършените дарения и завещания и приложимите срокове.
Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ предоставя правна консултация и процесуално представителство при възстановяване на запазена част, намаляване на дарения и завещания и свързани наследствени спорове.
Свържете се с нас \u2192 Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.
]]>
След приемането на наследството недвижимият имот често става съсобствен между двама или повече наследници. Всеки от тях притежава определена идеална част, но това не означава, че конкретна стая, етаж или физическа част от имота автоматично става негова индивидуална собственост.
Когато наследниците желаят да прекратят тази съсобственост, законът им предоставя възможност да извършат делба.
Съгласно чл. 69 ЗН всеки наследник може да поиска делба, независимо от противно разпореждане на наследодателя. Законът предвижда и възможност наследникът да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството между дяловете може да бъде уравнено с пари.
На практика има два основни пътя.
Когато наследниците могат да постигнат съгласие, съсобствеността може да бъде прекратена доброволно.
Това обикновено е по-бързият начин за уреждане на отношенията, защото страните могат да договорят кой наследник какво имущество да получи и как да бъдат уравнени дяловете.
Но при наследствената делба има едно изключително важно правило:
Всички сънаследници трябва да участват в делбата.
Ако делбата бъде извършена без участието на сънаследник, чл. 75, ал. 2 ЗН предвижда, че тя е изцяло нищожна. Това правило се потвърждава последователно и в практиката на ВКС.
Когато наследниците не могат да се споразумеят, всеки от тях може да поиска делбата да бъде извършена от съда.
Производството започва с писмена молба до районния съд. ГПК предвижда към нея да бъдат представени доказателства за наследниците и наследствените имоти.
Съдебната делба по принцип преминава през две основни фази.
Съдът установява:
Тези въпроси се разрешават с решението по допускане на делбата по чл. 344 ГПК. Портал на правосъдието
Това е важен етап, защото именно тук могат да възникнат спорове относно наследниците, собствеността, размера на наследствените дялове или имотите, които следва да бъдат включени.
След като бъде установено кой участва и с какъв дял, се преминава към начина, по който съсобствеността действително ще бъде прекратена.
Когато могат да бъдат образувани реални дялове, законът дава възможност имотите да бъдат разпределени между съделителите. При определени предпоставки съдът може да извърши разпределение и без теглене на жребий, когато образуването на дялове и жребият са невъзможни или много неудобни.
Това е един от най-честите практически проблеми.
Например един апартамент може да принадлежи на трима наследници, без да е възможно физически да бъде разделен на три самостоятелни жилища.
Чл. 348 ГПК предвижда, че когато имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява изнасянето му на публична продан. Самите съделители също могат да участват в наддаването.
Това обаче не означава, че всеки неподеляем наследствен апартамент задължително завършва с продажба на външно лице. ГПК съдържа и специални правила за възлагане на неподеляемо жилище при определени законови предпоставки, както и възможност съделител да участва в изкупуването при публичната продан.
В определени случаи – да, но това не става автоматично само защото един от наследниците живее в имота или притежава по-голям наследствен дял.
Необходимо е да се преценят конкретният вид на имота, произходът на съсобствеността, размерът на дяловете и дали са налице законовите предпоставки за съответния способ за извършване на делбата.
Ако имотът бъде поставен в дял на един съделител, дяловете на останалите могат да бъдат уравнени с пари при условията на закона. Портал на правосъдието
Това заслужава собствен раздел заради новата практика на ВКС.
Чл. 75, ал. 2 ЗН постановява, че делбата, извършена без участието на някой от сънаследниците, е изцяло нищожна. Министерство на правосъдието
С Тълкувателно решение № 4/2023 от 16.06.2025 г. ОСГК на ВКС прие и че искът по чл. 75, ал. 2 ЗН е допустим при съдебна делба, когато вече има влязло в сила решение за допускането ѝ, дори делбата все още да не е окончателно извършена. ВКС
Тук положението е различно от пропускането на наследник.
Ако при извършването на делбата е пропуснато определено наследствено имущество, законът предвижда то да бъде поделено допълнително. Министерство на правосъдието
Следователно трябва да различаваме:
пропуснат имот \u2192 допълнителна делба
от
пропуснат сънаследник \u2192 нищожност на делбата. Министерство на правосъдието
По отношение на самото право да се поиска делба чл. 69, ал. 1 ЗН изрично предвижда, че наследникът може винаги да поиска делба.
Конкретният казус обаче може да бъде усложнен от извършени сделки, промени в собствеността, владение, подобрения или други обстоятелства, които следва да бъдат проверени отделно.
Интересни факти за делба на наследствен имот:
Необходимо ли е всички наследници да са съгласни за съдебна делба?
Не. Всеки наследник може да поиска делба. Именно когато съгласие за доброволно уреждане липсва, спорът може да бъде отнесен до съда. Портал на правосъдието
Може ли един наследник да спре делбата?
Самото несъгласие на един сънаследник не премахва правото на останалите да поискат съдебна делба. Портал на правосъдието
Какво става с неподеляем наследствен апартамент?
В зависимост от конкретните предпоставки могат да се приложат различни способи за извършване на делбата. Когато неподеляемият имот не може да бъде поставен в дял, законът предвижда публична продан.
Какво става, ако един наследник не е участвал в делбата?
Законът предвижда, че делба, извършена без участието на сънаследник, е изцяло нищожна.
Делбата на наследствен имот изисква предварително изясняване на собствеността, наследниците, размера на дяловете и възможностите за доброволно уреждане на отношенията.
Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ предоставя правна консултация и процесуално представителство при доброволна и съдебна делба на наследствени имоти и свързани спорове между наследници.
Свържете се с нас \u2192 Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.
]]>Когато починалият е оставил не само имущество, но и задължения, родителите често поставят въпроса дали могат да извършат отказ от наследство от името на детето.
При ненавършилите пълнолетие обаче законът предвижда специална защита на имуществените им права.
С Тълкувателно решение № 1/2021 от 23.01.2024 г. Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС прие, че отказът от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим. ВКС приема, че такъв отказ представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 от Семейния кодекс. ВКС
Това разрешение преодолява съществувалата преди това противоречива съдебна практика.
Родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин. Семейният кодекс допуска определени разпоредителни действия с имущество на детето след разрешение на районния съд, когато те не противоречат на неговия интерес.
Но при отказа от права правилото е различно.
Чл. 130, ал. 4 СК изрично поставя отказа от права сред действията, които законът не допуска за ненавършилото пълнолетие дете.
Следователно въпросът не се решава просто чрез подаване на молба от родителя и получаване на разрешение от районния съд.
Това е практически най-интересният въпрос.
Фактът, че наследодателят е оставил кредити или други задължения, не прави отказа от наследство от името на детето допустим.
Защитата е изградена по друг начин: ненавършилите пълнолетие лица приемат наследството само по опис. ВКС посочва, че този режим ограничава отговорността за наследствените задължения до стойността на наследствените активи.
Научете повече: „Приемане на наследство по опис – процедура и защита от наследствени задължения“
Не и по начина, по който това е възможно при пълнолетен наследник.
ВКС изрично приема, че непълнолетният не може да приеме наследството чрез конклудентни действия. Самото искане до районния съд за разрешаване на разпореждане с наследствено имущество също не представлява такова приемане.
Това е важна разлика спрямо общия режим на наследяването.
Тук статията може да бъде по-силна от масовите публикации по темата, защото има и по-нова практика на ВКС.
Съдът приема, че при ненавършило пълнолетие дете бездействието не води до загубване на правото да приеме наследството по правилото на чл. 51, ал. 2 ЗН. При определени обстоятелства наследството може да остане незаето по отношение на детето, като след навършване на пълнолетие то получава възможност лично да изрази волята си. ВКС разглежда и възможността за назначаване на управител на незаетото наследство за защита на кредиторите.
Това е отделен въпрос от приемането на наследството.
Когато се иска разрешение по чл. 130, ал. 3 СК за разпореждане с недвижим имот или друго имущество, включено в наследството, ВКС приема, че трябва да бъдат представени доказателства за приемане на наследството по опис.
„Продажба на наследствен имот, собственост на дете – разрешение от районния съд“
Преди предприемане на действия е важно да се установят наследниците, известните активи и задължения, наличието на недвижими имоти и извършените до момента действия във връзка с наследството.
При ненавършило пълнолетие дете не следва автоматично да се прилага режимът, който важи за пълнолетен наследник.
„Как се извършва отказ от наследство от пълнолетен наследник?“
Може ли родител да направи отказ от наследство вместо детето?
Не. Според задължителното тълкуване на ВКС отказът от наследство от ненавършило пълнолетие дете е недопустим.
А ако наследството съдържа само дългове?
Наличието на задължения не прави отказа допустим. Законът защитава ненавършилия пълнолетие чрез специалния режим на приемане на наследството по опис. ВКС
Може ли районният съд да разреши отказа?
Тълкувателното решение на ВКС приема отказа за недопустим като отказ от права по чл. 130, ал. 4 СК.
Как се приема наследство от дете?
За лицата, за които се прилага чл. 61, ал. 2 ЗН, законът предвижда приемане само по опис.
Наследяването от ненавършило пълнолетие дете е подчинено на специални правила, предназначени да защитят неговите имуществени интереси. Особено внимание е необходимо, когато наследството включва кредити, други задължения или недвижими имоти.
Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ предоставя правна консултация и съдействие по въпроси, свързани с наследяване от малолетни и непълнолетни, приемане на наследство по опис и управление и разпореждане с наследствено имущество.
Свържете се с нас \u2192 Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.
]]>Една от предвидените в Закона за наследството възможности е приемането на наследството по опис.
При него наследникът не се отказва от наследството, но при спазване на законовите изисквания отговорността му за наследствените задължения се ограничава до размера на полученото наследство.
Приемането по опис е специален начин за приемане на наследство. Основната му практическа функция е да ограничи отговорността на наследника за задълженията на наследодателя.
Съгласно чл. 60, ал. 2 от Закона за наследството наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря за задълженията само до размера на полученото наследство.
Това го отличава съществено от обикновеното приемане на наследството.
То може да бъде разумно за обсъждане, когато не е ясно дали наследодателят е оставил кредити, задължения към физически или юридически лица, публични задължения или други финансови тежести.
Особено внимателна проверка е необходима, когато наследникът знае за част от имуществото, но няма пълна информация за задълженията.
Приемането по опис не следва да се разглежда просто като формалност. Преди предприемане на действия трябва да се установи какво имущество и какви известни задължения влизат в наследството.
Тук имаме важна разлика спрямо отказа от наследство.
Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗН приемането по опис трябва да бъде заявено писмено пред районния съдия в тримесечен срок от узнаването, че наследството е открито.
Районният съдия може да продължи срока с още до три месеца, когато са налице уважителни причини.
Точно този срок бих подчертал визуално в страницата:
3 месеца от узнаването за откриването на наследството, с възможност за продължаване до още 3 месеца при условията на закона.
Наследникът подава писмено заявление пред компетентния районен съд. Приемането се вписва в специалната книга на съда и се извършва опис на наследственото имущество по предвидения в закона ред.
При изготвянето на описа наследникът е длъжен да посочи известните му наследствени имущества.
Законът предвижда сериозна последица при укриване на наследствено имущество – наследникът може да загуби преимуществата, които приемането по опис му предоставя.
Това е централният практически въпрос.
Ако наследството е прието по опис, наследникът отговаря за наследствените задължения до размера на полученото наследство.
Следователно приемането по опис може да бъде особено важно, когато размерът на задълженията не е известен или съществува риск те да надвишават стойността на наследственото имущество.
„Когато наследникът изобщо не желае да придобие наследството, законът предвижда и възможност за [отказ от наследство].“
Това е особено важна област.
Законът за наследството предвижда специални правила за лицата, които поради възраст или друго основание не могат самостоятелно да управляват имуществените си права. При тях приемането на наследството е свързано със специалната защита, която законът предоставя на тези лица.
„Отказ от наследство от малолетен или непълнолетен – какво предвижда законът?“
Това са различни правни действия с различни последици.
При отказа лицето не придобива наследството. При приемането по опис наследството се придобива, но законът поставя ограничение върху отговорността за наследствените задължения.
Кой подход е приложим зависи от конкретната ситуация – известното имущество, евентуалните задължения, действията, които наследникът вече е извършил, и сроковете, които са започнали да текат.
Мога ли да приема само имота, но не и дълговете?
Не. Наследството не се приема избирателно само по отношение на отделни права или задължения.
Колко е срокът за приемане по опис?
По общото правило заявлението се прави в тримесечен срок от узнаването за откриване на наследството, като срокът може да бъде продължен от районния съдия до още три месеца при условията на закона.
Отговарям ли със собственото си имущество за дълговете?
При валидно приемане по опис законът ограничава отговорността за наследствените задължения до размера на полученото наследство.
Приемането по опис същото ли е като отказ от наследство?
Не. При отказ наследството не се придобива, докато при приемане по опис наследникът го придобива при специален режим на отговорност.
Преди приемане или отказ от наследство е важно да бъдат проверени имуществото, известните задължения, извършените до момента действия и приложимите срокове.
Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ предоставя правна консултация и съдействие при приемане на наследство по опис, отказ от наследство и спорове, свързани с наследствени права и задължения.
Свържете се с нас : Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.
]]>Затова след смъртта на наследодател един от важните въпроси пред призования към наследяване е дали да приеме наследството, да го приеме по опис или да се откаже от него.
Отказът от наследство има сериозни правни последици и преди извършването му е важно да се установи дали наследството вече не е било прието чрез предходни действия.
Съгласно Закона за наследството наследството се придобива с приемането му. Отказът представлява формално волеизявление на призования към наследяване, че не желае да придобие наследството.
ВКС приема, че отказът не е отказ от отделен наследствен имот, а засяга наследството като цяло.
Следователно не може например:
да приемем наследствения апартамент, но да се откажем от задълженията на наследодателя.
Това е важна практическа разлика.
Отказът се извършва по реда на чл. 52 във връзка с чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството и се вписва в специалната книга, водена от съответния районен съд. Министерство на правосъдието
Тук имаме и много актуален момент за статията. ВКС прие през 2026 г., че няма законово основание съдът задължително да изисква нотариална заверка на подписа върху писменото изявление за отказ. При основателно съмнение относно авторството съдът може да постанови лично явяване на молителя и разглеждане в открито заседание.
Това задължително бих го подчертал в статията като:
Законът не предвижда общ фиксиран срок, в който наследникът задължително трябва да извърши отказ. ВКС също приема, че след отмяната на стария чл. 50 ЗН законът не установява такъв общ срок.
Има обаче съществено изключение.
По искане на заинтересувано лице районният съд може да определи срок, в който призованият към наследяване трябва да заяви дали приема наследството или се отказва от него. Ако не отговори в определения срок, губи правото да приеме наследството. Това е производството по чл. 51 ЗН. Министерство на правосъдието
Това е един от най-важните практически въпроси.
Преди подаването на отказ трябва да се провери дали наследството вече не е било прието — изрично или чрез действия, които несъмнено показват намерение за приемането му.
ВКС подчертава, че за мълчаливо приемане е необходимо действие, което недвусмислено показва намерение за приемане на наследството. ВКС
Затова конкретното поведение на наследника преди отказа може да бъде решаващо.
Съгласно чл. 53 ЗН частта на отказалия се уголемява дяловете на останалите наследници, при условията на закона. ВКС също посочва, че отказалият се не придобива имуществените права и задължения на наследодателя.
Това е една от причините последиците да трябва да бъдат преценени преди, а не след подаването на отказа.
Тук трябва да сме категорични, защото вече има задължително тълкуване на ВКС.
С Тълкувателно решение № 1/2021 от 23.01.2024 г. Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС прие, че:
отказът от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим.
ВКС квалифицира подобен отказ като отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. За недееспособните лица законът предвижда приемане на наследството само по опис.
„Отказ от наследство от малолетен или непълнолетен“
Да, при определени предпоставки.
Чл. 56 ЗН позволява на кредиторите на отказалия се наследник да искат унищожаване на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от неговото имущество.
Законът предвижда искът да бъде предявен в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него.
Когато причината за колебанието са възможни задължения на наследодателя, отказът не е единствената правна възможност.
Законът предвижда и приемане на наследството по опис, което има различни предпоставки и последици.
„Приемане на наследство по опис – защита при наследени задължения“
Преди извършването на отказ от наследство е важно да бъдат преценени съставът на наследството, евентуалните задължения и действията, които наследникът вече е извършил.
Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ предоставя правна консултация и съдействие по въпроси, свързани с приемане и отказ от наследство, наследствени имоти и спорове между наследници.
Свържете се с нас Гражданско право
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.
]]>Получаването на експертно решение на ТЕЛК с 50 или повече процента трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане не означава автоматично, че НОИ ще отпусне пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
ТЕЛК и НЕЛК извършват медицинската експертиза, докато Националният осигурителен институт преценява дали са изпълнени условията на осигурителното законодателство за отпускане на пенсия.
Затова е възможно човек да има валидно решение на ТЕЛК и въпреки това да получи разпореждане за отказ от НОИ.
Когато това се случи, първият въпрос трябва да бъде не просто „Защо ми отказаха?“, а:
На какво точно правно и фактическо основание е постановен отказът?
Пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.
При пенсията за инвалидност поради общо заболяване обаче процентът е само едно от условията.
Значение има и осигурителният стаж, придобит до датата на инвалидизирането.
Именно тук се срещат медицинската експертиза и осигурителното право.
Изискванията зависят от възрастта на лицето към датата на инвалидизиране.
По общия режим НОИ посочва следните изисквания:
За определени специални хипотези законът предвижда различни правила.
Следователно при отказ поради недостатъчен стаж трябва да се проверят както продължителността на стажа, така и датата, към която НОИ го е изчислил.
Защото необходимият осигурителен стаж при пенсия за инвалидност поради общо заболяване се преценява спрямо датата на инвалидизирането.
Например човек може да има значителен осигурителен стаж към момента на подаване на заявлението за пенсия, но спорът да възникне за това колко от него е бил придобит към определената по-ранна дата на инвалидизиране.
Затова при подобен отказ трябва да бъдат проверени едновременно:
датата на инвалидизиране \u2192 осигурителният стаж към тази дата \u2192 изчисленията на НОИ.
Подробно разглеждаме първия въпрос в статията „Дата на инвалидизиране при ТЕЛК – защо е важна за инвалидната пенсия“.
Тук поставяме вътрешен линк към предходната публикация.
Разпореждането трябва да се чете заедно с цялата пенсионна преписка.
Особено важно е да се установи каква дата на инвалидизиране е използвана, какъв осигурителен стаж е признат, кои периоди не са зачетени и по каква причина, какви данни са използвани от осигурителния архив и дали са отчетени всички представени от лицето документи.
Понякога спорът не е за самото право на пенсия по принцип, а за един конкретен период осигурителен стаж, който може да промени крайния резултат.
Това разграничение е важно.
Когато НОИ не зачете определен период, трябва да се установи защо.
Възможно е да липсват данни в информационните масиви, да има проблем с представен документ, несъответствие между различни източници или правен спор дали съответният период представлява осигурителен стаж.
Затова констатацията, че определен период не е отчетен, сама по себе си не приключва анализа.
Следва да се провери какви доказателства съществуват за трудовата или осигурителната история на лицето и как законът третира конкретния период.
Това е ключовото разграничение.
ТЕЛК извършва медицинската експертиза.
НЕЛК упражнява контрол върху експертните решения на ТЕЛК при тяхното обжалване.
НОИ решава въпросите относно осигурителните права, включително дали са налице условията за отпускане на пенсия за инвалидност.
Следователно жалбата трябва да бъде насочена срещу правилния акт и пред правилния орган.
Ако спорът е относно неправилно определена дата на инвалидизиране в медицинската експертиза, проблемът не трябва автоматично да се третира като обикновена грешка на НОИ.
За обжалването на медицинската експертиза вижте „Обжалване на решение на ТЕЛК и НЕЛК – срокове, процедура и защита“.
При получаване на разпореждане за отказ първо трябва да се установи конкретният ред за неговото административно оспорване по Кодекса за социално осигуряване.
В жалбата е важно да бъдат атакувани конкретните фактически и правни основания на отказа, а не само да бъде заявено несъгласие с крайния резултат.
Ако спорът е за осигурителен стаж, трябва да се посочи кой период се твърди, че неправилно не е признат, и с какви доказателства се установява.
Ако проблемът произтича от датата на инвалидизиране, трябва да се анализира дали спорът действително е срещу преценката на НОИ или произтича от самото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК.
Това разграничение може да бъде решаващо за избора на правилната защита.
Ако административният орган потвърди отказа, законът предвижда възможност за съдебен контрол пред компетентния административен съд.
При съдебното производство вече се проверява законосъобразността на административния акт – включително дали са установени правилно фактите, дали са обсъдени доказателствата и дали осигурителното законодателство е приложено правилно.
Затова още при административното обжалване е полезно спорът да бъде формулиран ясно и да бъде изградена точна доказателствена хронология.
Обичайно трябва да бъдат разгледани не само последното разпореждане на НОИ и последното решение на ТЕЛК.
При по-сложни случаи значение могат да имат предходни решения на ТЕЛК и НЕЛК, документи за осигурителен стаж, трудови и осигурителни документи, данните от индивидуалната осигурителна партида, медицинска документация относно релевантния период и цялата административна преписка.
Особено при продължителна история на инвалидността документите трябва да бъдат подредени хронологично.
Това е важен практически въпрос.
НОИ посочва, че при определени условия съществува парична помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато е постановен отказ за отпускане на инвалидна пенсия именно поради недостатъчен осигурителен стаж.
Сред условията е лицето да е било осигурено за съответните рискове към датата на инвалидизиране. Правопораждащата дата за тази помощ е датата на инвалидизиране, посочена в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК.
Това е отделно право и не означава, че всеки отказ за инвалидна пенсия автоматично води до отпускането на помощта.
Не бива автоматично да се приема нито че отказът е неправилен, нито че е правилен.
Необходимо е да се установи какво точно показват осигурителните данни и документите.
При спор относно стар трудов или осигурителен период могат да възникнат отделни доказателствени въпроси, които изискват самостоятелен анализ.
Затова правилният подход е:
твърдян период \u2192 налични доказателства \u2192 приложим закон \u2192 извод на НОИ.
Едва след това може да се прецени дали има основание за оспорване.
Случаите стават значително по-сложни, когато човек е бил освидетелстван многократно.
Например може да има първоначално решение, последващо намаляване на процента под необходимия праг, прекъсване и години по-късно ново решение с по-висок процент.
Тогава трябва да се анализира цялата последователност:
ТЕЛК \u2192 процент \u2192 срок \u2192 дата на инвалидизиране \u2192 следващо решение \u2192 осигурителен стаж \u2192 акт на НОИ.
Не е достатъчно последното решение да бъде разглеждано изолирано от предходната история.
Това е може би най-важният практически извод.
В един и същ житейски случай може да има:
спор по медицинската експертиза – ТЕЛК/НЕЛК;
и отделно
спор по социалното осигуряване – НОИ.
Тези производства имат различен предмет и могат да имат различен ред за защита.
Затова преди подаване на жалба трябва да се установи кой акт създава неблагоприятния резултат и какво точно искаме да бъде променено.
При спор за инвалидна пенсия един от най-полезните първи практически ходове е да се направи таблица:
дата \u2192 документ \u2192 орган \u2192 процент \u2192 дата на инвалидизиране \u2192 признат стаж \u2192 правна последица.
Така често става видимо къде точно възниква разминаването.
В подобни производства понякога една дата или един непризнат период осигурителен стаж може да има съществено значение за крайния резултат.
Свържете се с нас Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.
]]>В експертното решение обаче има още един реквизит, който може да има съществено значение за последващите права на лицето – датата на инвалидизиране.
Тя не е просто медицинска дата.
При определени случаи именно към тази дата се преценява дали лицето притежава необходимия осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Датата има значение и при определянето на началния момент, от който може да бъде отпусната пенсията.
Датата на инвалидизиране е част от медицинската експертиза и се определя от органите на медицинската експертиза съобразно нормативните правила и медицинската документация.
Тя не трябва автоматично да се отъждествява с:
Наредбата за медицинската експертиза съдържа специални правила за нейното определяне според конкретната ситуация – включително дали лицето работи, дали е ползвало отпуск поради временна неработоспособност и каква медицинска документация е налична.
Защото медицинската експертиза и пенсионното производство са две различни производства, които в определен момент се свързват.
ТЕЛК и НЕЛК извършват медицинската експертиза.
НОИ преценява дали са изпълнени законовите условия за отпускане на съответната пенсия.
При пенсията за инвалидност поради общо заболяване осигурителният стаж може да се преценява именно към датата на инвалидизиране. В съдебната практика се срещат спорове, при които НОИ отказва пенсия поради недостатъчен осигурителен стаж към определената дата.
Следователно разместването на тази дата във времето понякога може да промени и резултата от пенсионното производство.
Това е едно от най-важните практически разграничения.
Получаването на експертно решение на ТЕЛК с определен процент трайно намалена работоспособност не означава автоматично отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
НОИ извършва отделна преценка дали са изпълнени изискванията на осигурителното законодателство.
Затова могат да съществуват едновременно:
медицинско правоотношение – свързано с експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК;
и
осигурително правоотношение – свързано с преценката на НОИ за правото на пенсия.
Това разграничение е особено важно при подготовката на жалба.
При общия режим на пенсията за инвалидност поради общо заболяване законът поставя изисквания за осигурителен стаж, като конкретният необходим стаж зависи и от възрастта на лицето.
Практическият въпрос може да изглежда така:
Колко осигурителен стаж е имало лицето към датата, която ТЕЛК е определила като дата на инвалидизиране?
Именно затова при спор не е достатъчно да се разглежда само медицинското състояние.
Трябва да бъде изградена точна хронология:
медицинско състояние \u2192 медицински документи \u2192 дата на инвалидизиране \u2192 осигурителен стаж към тази дата \u2192 решение на НОИ.
Съдебната практика показва реалното значение на тази последователност при откази на НОИ поради недостатъчен стаж към датата на инвалидизиране.
Да, но не произволно.
Наредбата за медицинската експертиза предвижда конкретни случаи, при които се определя нова дата на инвалидизиране.
Сред тях са определени хипотези при преосвидетелстване на работещо лице и установяване на по-висок процент поради влошаване на здравословното състояние, както и други изрично регламентирани случаи.
Следователно всяко следващо решение на ТЕЛК не означава автоматично, че трябва да има нова дата на инвалидизиране.
Това трябва да бъде проверено според конкретната медицинска и правна история на лицето.
Тук случаите могат да станат значително по-сложни.
Едно лице може да има поредица от експертни решения – първоначално освидетелстване, последващи преосвидетелствания, промяна на процента, период без необходимия процент и по-късно ново експертно решение.
В подобна ситуация не е достатъчно да се погледне само последното решение.
Трябва да бъдат проследени последователно:
всички решения на ТЕЛК и НЕЛК, определените проценти, сроковете на инвалидността, датите на инвалидизиране, медицинската документация и осигурителният стаж през съответните периоди.
Едва след това може да се направи правна преценка за отражението им върху пенсионните права.
Това са свързани, но не идентични понятия.
НОИ посочва, че при изпълнение на предвидените условия пенсията за инвалидност се отпуска от датата на заявление-декларацията до ТЕЛК/НЕЛК, но не по-рано от датата на инвалидизиране, ако документите за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечния срок след изтичането на срока за обжалване на експертното решение.
След промяната в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж от 2025 г. е уредена изрично и хипотезата, при която датата на инвалидизиране е по-късна от заявлението за освидетелстване: при изпълнение на законовите условия пенсията се отпуска от датата на инвалидизирането.
Затова при конкретен случай трябва да се разграничават поне три дати:
датата на заявлението за освидетелстване \u2192 датата на инвалидизиране \u2192 началната дата на пенсията.
Те могат да съвпадат, но това не е задължително.
Първо трябва да се установи кой акт съдържа спорната дата.
Ако несъгласието е с експертното решение на ТЕЛК, защитата следва да бъде насочена срещу съответната част от медицинската експертиза.
Решението на ТЕЛК може да бъде обжалвано пред НЕЛК, а решението на НЕЛК – по съдебен ред.
Подробно разглеждаме тази процедура в статията:
„Обжалване на решение на ТЕЛК и НЕЛК – срокове, процедура и защита“
Тогава трябва внимателно да се разграничат два въпроса.
Единият е дали медицинската експертиза правилно е определила датата на инвалидизиране.
Другият е дали НОИ правилно е приложил осигурителното законодателство към вече установените медицински обстоятелства.
Това разграничение определя и срещу кой административен акт следва да бъде насочена защитата.
Само оспорването на акт на НОИ не означава непременно, че в това производство може да бъде разрешен всеки спор относно медицинската експертиза.
При спор за датата на инвалидизиране хронологията е особено важна.
Предходни експертни решения, епикризи, амбулаторни листове, изследвания и други медицински документи могат да имат значение за установяване на развитието на здравословното състояние.
Също толкова важни могат да бъдат документите за осигурителен стаж.
Затова при подобен казус е разумно медицинското и осигурителното досие да бъдат разглеждани заедно, а не като две несвързани групи документи.
При пенсионен спор трябва да бъдат зададени поне още няколко въпроса:
Коя е датата на инвалидизиране?
Защо е определена точно тази дата?
Какъв осигурителен стаж е имало лицето към нея?
Има ли предходни решения на ТЕЛК или НЕЛК?
Как НОИ е отчел тези обстоятелства?
Именно съчетаването на медицинската експертиза с осигурителното право може да бъде решаващо за правилното разрешаване на случая.
За повече информация и консултация по ваш проблем, свържете се с нас: Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.
]]>Когато човек не е съгласен с определения процент, срока на инвалидността, датата на инвалидизиране или друга част от експертното решение, законът предвижда ред за неговото обжалване.
Важно е обаче да се действа навреме. Срокът за обжалване на решение на ТЕЛК е 14 дни от получаването му.
Експертното решение на ТЕЛК се обжалва пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
Жалбата не се изпраща произволно до различни институции. Министерството на здравеопазването изрично посочва, че тя се подава чрез картотеката, в която се намира медицинското експертно досие на лицето. Изпращането ѝ до Министерството на здравеопазването или друга институция може само да забави производството.
Срокът е 14 дни от получаването на експертното решение.
Това важи независимо от начина, по който решението е получено. Експертните решения могат да бъдат връчвани на хартиен носител или електронно при предвидените в нормативната уредба условия.
Затова датата на получаване е от съществено значение при преценката дали жалбата е подадена в срок.
Не е необходимо човек да оспорва непременно цялото решение.
Министерството на здравеопазването изрично посочва, че лицето може да не е съгласно с цялото експертно решение или само с част от него.
В зависимост от конкретния случай спорът може да бъде свързан например с определения процент, оценката на отделни заболявания и увреждания, срока, датата на инвалидизиране или други констатации на медицинската експертиза.
Тук е важно жалбата да не се свежда единствено до изречението „Не съм съгласен с решението“.
Трябва ясно да бъде посочено коя част от експертното решение се оспорва, защо се оспорва и какво се иска от НЕЛК. Именно тези елементи посочва и Министерството на здравеопазването в практическата си информация за гражданите.
Жалбата може да бъде в свободен текст.
В нея следва ясно да се посочат номерът и датата на експертното решение на ТЕЛК, несъгласието с конкретните констатации или изводи и искането към НЕЛК.
Когато жалбата се подава на хартия, тя трябва да бъде подписана. При електронно подаване чрез Системата за сигурно електронно връчване се прилагат съответните изисквания за електронно подписване. Ако жалбата се подава чрез упълномощено лице, се прилага и пълномощно.
НЕЛК е органът, пред който се обжалват експертните решения на ТЕЛК от цялата страна. Министерството на здравеопазването посочва, че разглеждането на постъпилите жалби срещу решенията на ТЕЛК се извършва по документи.
Това показва защо медицинската документация и точното формулиране на възраженията имат толкова голямо значение.
Жалбата трябва да позволи ясно да се разбере къде според лицето се намира проблемът в медицинската експертиза.
Това е въпрос, който трябва да се преценява внимателно според конкретното производство и момента, за който документите удостоверяват здравословното състояние.
Не всеки нов медицински документ автоматично доказва, че оспореното решение е било неправилно към момента на постановяването му.
Затова при подготовката на жалба е важно да се разграничат документите, които доказват състояние, съществувало към релевантния период, от последващи медицински обстоятелства.
НЕЛК поддържа отделна официална информация и практически насоки относно медицинската експертиза и представянето на документи.
По отношение на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане законът предвижда, че обжалването не спира изпълнението им.
Министерството на здравеопазването посочва и че през периода на обжалване лицето ползва произтичащите от обжалваното експертно решение права. Съществуват обаче специални последици, когато НЕЛК отмени решението и го върне за нова експертиза.
Това е важна особеност и конкретните последици трябва да се преценяват според постановеното решение и вида на упражняваното право.
При разглеждането на жалбата НЕЛК упражнява контрол върху експертното решение на ТЕЛК в рамките на правомощията си.
Особено важно е, че връщането на случая за нова експертиза не следва да се разглежда като безкраен цикъл между ТЕЛК и НЕЛК. Министерството на здравеопазването посочва законодателната промяна, според която НЕЛК може да отмени и върне решението за нова експертиза поради грешки и пропуски само веднъж, след което следва да се произнесе с решение.
Процедурата не приключва задължително с НЕЛК.
Експертното решение на НЕЛК може да бъде оспорено пред административния съд в 14-дневен срок от получаването му. Компетентен е административният съд според постоянния или настоящия адрес на жалбоподателя.
Тук вече спорът преминава от административната фаза пред органите на медицинската експертиза към съдебен контрол.
При съдебното обжалване въпросът не се свежда просто до това дали жалбоподателят желае по-висок процент.
Предмет на съдебния контрол е законосъобразността на административния акт.
Значение могат да имат компетентността на органа, спазването на установената процедура, правилното приложение на материалния закон, мотивите на решението и съответствието между медицинската документация и направените експертни изводи.
В зависимост от конкретния спор съдът може да събира доказателства и да използва специални знания чрез съдебна експертиза.
Това разграничение е особено важно.
ТЕЛК и НЕЛК извършват медицинската експертиза.
НОИ от своя страна прилага осигурителното законодателство при преценката на съответните осигурителни права.
Затова наличието на определен процент трайно намалена работоспособност не означава автоматично, че всеки отделен спор относно пенсия или друго осигурително право е решен.
В някои случаи е необходимо паралелно да бъдат анализирани както експертното решение на органите на медицинската експертиза, така и административният акт на НОИ.
Това е особено важно при спорове относно датата на инвалидизиране, осигурителния стаж или правото на пенсия.
В определени случаи спорът не е само за процента.
Датата на инвалидизиране може да има самостоятелно правно значение за последващото прилагане на осигурителното законодателство.
Затова при преглед на експертното решение трябва да се анализира целият акт, а не само числото, изписано като процент трайно намалена работоспособност.
Точно тук медицинската експертиза и осигурителното право могат да се пресекат.
Правната помощ може да бъде особено полезна, когато спорът не е само медицински, а включва и въпроси относно процедурата, датата на инвалидизиране, последиците за пенсионни или други права, предходни експертни решения или последващ административен акт на НОИ.
При подобни случаи първата стъпка е да бъдат прегледани всички експертни решения и медицински документи в тяхната хронология, а не само последното решение.
Това позволява да се установи как точно се е развивала медицинската експертиза и кой административен акт следва да бъде оспорен.
Вижте повече:
Свържете се с нас Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.
]]>Именно затова един от най-важните въпроси при раздяла е как ще бъдат организирани личните отношения между детето и другия родител.
В практиката често се говори за „режим на виждане“, но режимът на лични отношения има много по-широко значение. Той трябва да създаде предвидими условия детето да поддържа пълноценна връзка и с двамата си родители, като водещ остава най-добрият интерес на детето. Това е последователно застъпено и в практиката на ВКС.
Режимът определя кога и по какъв начин детето ще общува с родителя, при когото не живее постоянно.
Семейният кодекс предвижда той да може да обхваща периоди или дни за виждане и вземане на детето, включително през училищните ваканции, официалните и личните празници, както и през друго време.
Затова един добре формулиран режим може да урежда не само определени уикенди, но и летните и останалите ваканции, Коледа и Нова година, Великден, рождените дни, начина и мястото на предаване и връщане на детето и други практически въпроси.
Колкото по-ясни са правилата, толкова по-малко възможности остават за бъдещи спорове.
Не.
В практиката се срещат режими с определени уикенди през месеца, но законът не установява универсална схема, приложима към всяко семейство.
ВКС изрично приема, че не може предварително да бъде дадена една формула дали режимът трябва да бъде „тесен“ или „широк“, дали да включва преспиване или срещите да бъдат организирани по друг начин. Преценката се извършва конкретно за всяко дете.
Това е важно, защото режим, който работи добре за едно семейство, може да бъде напълно неподходящ за друго.
Централният критерий е интересът на детето.
При определяне на режима съдът може да съобрази възрастта и потребностите на детето, отношенията му с всеки от родителите, досегашните грижи, ежедневието и училищната му заетост, местоживеенето на родителите, способността им да комуникират по въпросите за детето и други конкретни обстоятелства.
Практиката на ВКС подчертава, че режимът трябва да бъде практически изпълним и достатъчно подробен, особено когато между родителите има затруднена комуникация.
Да.
Когато родителите могат да постигнат съгласие, те могат сами да уредят местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката.
След измененията в Семейния кодекс от края на 2025 г. чл. 127 изрично урежда възможността родителите да постигнат съгласие и относно пътуването на детето в чужбина и необходимите лични документи. Споразумението може да бъде представено пред районния съд по настоящия адрес на детето за утвърждаване, като утвърденото споразумение има сила на изпълнително основание.
При развод по взаимно съгласие отношенията относно децата също трябва да бъдат уредени в споразумението.
Повече за двата начина за прекратяване на брака можете да прочетете в „Развод по взаимно съгласие и по исков ред“.
Добре изготвеният режим трябва да бъде достатъчно конкретен, за да може да се изпълнява без постоянно ново договаряне между родителите.
Например може да се уточнят началният и крайният час на контактите, мястото за вземане и връщане на детето, разпределението на ваканциите и празниците и други практически въпроси, които са важни за конкретното семейство.
Това е особено необходимо при конфликтни отношения между родителите. ВКС приема, че при затруднена комуникация режимът следва да бъде детайлизиран така, че да ограничава възможностите за нови конфликти при изпълнението му.
Да, когато това съответства на интереса на детето.
Но преспиването не е автоматична част от всеки режим.
Възрастта на детето, отношенията с родителя, досегашните контакти и конкретната семейна ситуация могат да имат значение. ВКС подчертава именно индивидуалната преценка и отхвърля идеята за предварително определена универсална схема.
Това е един от въпросите, които е добре да бъдат уредени предварително.
Може да бъде предвидено разпределение на част от лятната ваканция, коледните и новогодишните празници, пролетната ваканция, Великден и личните празници.
Когато родителите постигат споразумение, правилата могат да бъдат съобразени с техния начин на живот и с режима на детето.
Целта не е просто математическо разделяне на дните, а създаване на работеща и предвидима организация за детето.
Да.
Животът на детето и родителите се променя. Детето пораства, започва училище или нови занимания, родител може да промени работното си време или местоживеенето си, а отношенията между детето и родителите могат да се развият.
При настъпила съществена промяна на обстоятелствата постановените мерки могат да бъдат изменени.
В практиката си ВКС разглежда именно промени като възрастта и образователната заетост на детето, работното време на родителя, преместването в друго населено място и развитието на отношенията между детето и родителя.
Това е особено чувствителен въпрос и не може да бъде решаван механично.
Мнението и поведението на детето трябва да бъдат разглеждани в контекста на неговата възраст, зрелост и конкретните отношения в семейството. ВКС приема, че желанието на детето е значимо обстоятелство, но не обвързва автоматично съда при определяне на мерките.
При сериозно нарушена връзка съдът може да прецени необходимостта от постепенни контакти и професионална подкрепа, вместо непосредствено преминаване към обичаен разширен режим. В практиката на ВКС има случаи на поетапно възстановяване на отношенията с участие на психолог или социален работник.
Да, когато конкретните обстоятелства го налагат.
При наличие на риск, прекъсната връзка между детето и родителя или други специфични обстоятелства могат да бъдат определени защитни мерки, включително контактите да се провеждат на определено място или с професионална подкрепа.
Това не е стандартният режим за всички семейства, а инструмент за случаи, при които интересът на детето изисква допълнителна защита или постепенно възстановяване на отношенията.
Съдебно определеният или утвърденият режим не е просто препоръка.
Когато той не се изпълнява доброволно, законът предвижда механизми за неговото изпълнение.
Именно затова режимът трябва да бъде формулиран ясно и практически изпълним — кои дни, в какви часове и при какви условия детето се взема и връща. ВКС също подчертава необходимостта мерките да могат реално да бъдат изпълнени.
Това е важно практическо разграничение.
Личните отношения между детето и родителя и задължението за издръжка са отделни елементи на отношенията родител–дете.
Конфликт относно контактите с детето не следва сам по себе си да се превръща в основание за преустановяване на издръжката.
За размера, изменението и събирането на издръжката можете да прочетете „Издръжка на дете след развод или раздяла“.
Режимът на лични отношения е свързан и с по-широкия въпрос за начина, по който родителите ще упражняват своите права и задължения след раздялата.
След законодателните промени в сила от края на 2025 г. темата за съвместното упражняване на родителските права придоби още по-голямо практическо значение.
Подробно сме разгледали въпроса в „Съвместно упражняване на родителските права след развод“.
Целта не е просто в съдебното решение или споразумението да бъдат записани определен брой дни.
Добре изготвеният режим трябва да бъде ясен, предвидим, практически изпълним и съобразен с реалния живот на детето.
Когато родителите могат да постигнат разумно споразумение, то може да намали бъдещите конфликти. Когато това не е възможно, съдът определя мерките въз основа на доказателствата и най-добрия интерес на детето.
За правна помощ относно развод, родителски права, режим на лични отношения и издръжка можете да разгледате „Семейно право“.
Свъжете се с нас Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.
]]>В практиката един от най-честите въпроси при развод или фактическа раздяла е: „Какъв размер издръжка трябва да се плаща?“
Отговорът не се свежда до една фиксирана сума. Законът определя минимален размер, но конкретната издръжка зависи от потребностите на детето и възможностите на родителите.
И двамата родители участват в издръжката на ненавършилото пълнолетие дете.
Когато детето живее основно при единия родител, този родител обичайно участва в издръжката и чрез непосредствените ежедневни грижи, а другият заплаща определена месечна парична сума.
Самото обстоятелство, че родителите вече не живеят заедно, не променя задължението им към детето.
При развод въпросът за издръжката е част от отношенията, които следва да бъдат уредени наред с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения.
Съгласно Семейния кодекс размерът се определя според два основни критерия:
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Затова съдът не разглежда единствено заплатата на родителя.
При преценката могат да имат значение възрастта на детето, разходите за храна, облекло и образование, здравословни и други специфични потребности, извънкласни занимания и обичайният стандарт на живот, както и доходите, имуществото и възможностите на двамата родители.
Всеки случай се преценява конкретно.
Това е особено важно, защото често се среща погрешното разбиране, че законът определя еднаква издръжка за всички деца.
Не е така.
Семейният кодекс предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата.
От 1 януари 2026 г. минималната работна заплата в България е 1213 лв., или 620,20 евро.
Следователно законовият минимум за едно дете през 2026 г. е:
155,05 евро месечно.
Това е минимум, а не стандартният размер на издръжката. При доказани по-високи потребности на детето и съответните възможности на родителя съдът може да определи по-висока сума.
Да. При възможност за постигане на съгласие родителите могат да уредят въпросите за детето чрез споразумение.
При развод по взаимно съгласие споразумението трябва да уреди и въпросите относно децата, включително издръжката им.
Повече за разликите между двата начина за прекратяване на брака можете да прочетете в „Развод по взаимно съгласие и по исков ред“.
Важно е договорената сума да бъде реалистична и да отчита интересите на детето, а не просто да бъде формално посочена в споразумението.
Правото на издръжка принадлежи на детето.
Поради това отношенията между родителите не следва да се използват за лишаване на детето от средства, необходими за неговото отглеждане.
Това е особено важно при изготвянето на споразумения при развод: имуществените отношения между съпрузите и издръжката на детето са различни въпроси.
Да.
Семейният кодекс допуска издръжка за минало време да бъде търсена най-много за една година преди предявяването на иска.
Това има практическо значение, когато единият родител продължително време сам е поемал разходите за детето, без другият да участва адекватно.
Самото искане обаче не означава автоматично присъждане на всяка претендирана сума — съдът разглежда фактите и доказателствата по конкретния спор.
Да.
Определената преди години издръжка не е непроменяема.
При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена.
Причина за искане на увеличение например може да бъде съществено нарастване на потребностите на детето, промяна, свързана с неговото образование или здраве, както и други трайни изменения в обстоятелствата.
От значение могат да бъдат и настъпили промени във възможностите на родителите.
Не е достатъчно просто да се посочи желан нов размер — обстоятелствата, на които се основава искането, следва да бъдат установени.
Възможно е, когато е налице съществена промяна на обстоятелствата.
Съдът обаче отново трябва да съобрази потребностите и интереса на детето. Самото твърдение, че родителят има по-големи разходи или предпочита да заплаща по-ниска сума, не е достатъчно само по себе си.
При спор е важно да бъде изградена реална картина на разходите за детето.
Могат да бъдат относими документи и други доказателства за разходи, свързани с образование, медицински грижи, спорт, извънкласни занимания и други конкретни потребности.
От другата страна се изследват доходите и възможностите на родителите.
Съдът прави обща преценка, а не просто механично събиране на представени касови бележки.
Когато има изпълняемо основание и задължението не се изпълнява доброволно, дължимите суми могат да бъдат събирани по принудителен ред.
В зависимост от случая изпълнението може да бъде насочено към доходи или имущество на длъжника при спазване на правилата на изпълнителното производство.
Продължителното неплащане може да има и други предвидени от закона последици, поради което всеки конкретен случай трябва да бъде разгледан според фактите му.
Това разграничение е важно.
Въпросите за упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката са свързани, но имат различен предмет.
Например спорът между родителите относно режима на лични отношения не освобождава автоматично родителя от задължението за издръжка.
По същия начин плащането на издръжка не замества личните отношения между родителя и детето.
Правна помощ може да бъде полезна както когато между родителите вече има спор, така и когато те желаят да постигнат работещо споразумение.
Добре изготвеното споразумение трябва да урежда отношенията достатъчно ясно, така че да може да работи и след приключването на съдебното производство.
При спор относно размера на издръжката е важно да бъдат анализирани не само заявените искания, но и доказателствата за реалните потребности на детето и възможностите на всеки от родителите.
За повече информация относно развод, родителски права, издръжка и режим на лични отношения можете да разгледате раздел „Семейно право“.
Свържете се с нас Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.
]]>Когато един недвижим имот бъде наследен от няколко лица, между тях възниква съсобственост. Всеки наследник притежава идеална част от имота според наследствения си дял.
Това не означава, че единият наследник притежава конкретна стая, етаж или определена част от двора. До извършването на делба всички наследници имат права върху целия имот съобразно дяловете си.
Законът за наследството дава право на всеки наследник да поиска делба по всяко време.
Преди да се пристъпи към делба, трябва да бъде установено кои са наследниците и каква част от наследството принадлежи на всеки от тях.
Това зависи от:
При съдебна делба съдът първо определя между кои лица ще се извърши делбата, кои имоти участват в нея и каква е частта на всеки сънаследник.
Когато всички наследници са съгласни как да разпределят имуществото, те могат да извършат доброволна делба.
Например един наследник може да получи жилището, друг – друг наследствен имот, а разликата в стойността на дяловете да бъде уравнена с пари.
Доброволната делба обикновено е по-бързият и по-малко конфликтен вариант, но изисква съгласие между всички участници.
Важно е всички наследници да участват. Законът предвижда, че делба, извършена без участието на сънаследник, е изцяло нищожна.
Тогава всеки от тях може да поиска съдебна делба.
Искането се подава до районния съд. Към молбата се прилагат документи за наследниците и доказателства за наследствените имоти.
Производството обичайно преминава през два основни етапа.
Първо съдът установява кои лица са съсобственици, кои имоти ще бъдат делени и какви са дяловете.
След това се определя начинът, по който съсобствеността ще бъде прекратена.
Когато това е възможно – да.
Законът предвижда, че всеки наследник може да получи своя дял в натура, доколкото имотът позволява това. Ако стойностите на отделните дялове са различни, разликата може да бъде изравнена с пари.
При няколко наследствени имота съдът може да ги разпредели между наследниците, когато тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно.
Това е често срещана ситуация при апартамент или еднофамилна къща.
Ако имотът не може реално да бъде разделен между наследниците, законът предвижда различни механизми според конкретния случай.
Една от възможностите е имотът да бъде изнесен на публична продан, след което получената цена да бъде разпределена между съделителите според дяловете им. Законът дава възможност и на участващите в делбата наследници да участват при изкупуването му при определени условия.
В определени случаи законът допуска неподеляемо жилище да бъде възложено на един от съделителите, ако са изпълнени конкретните законови предпоставки.
Това не става автоматично само защото един от наследниците живее в имота или желае да го запази.
Затова при такъв спор трябва да се преценят конкретните факти по делото.
На практика често един от наследниците живее в жилището, а останалите не могат да го използват.
В производството по съдебна делба съдът може по искане на сънаследник временно да определи кой ще използва имота до приключване на делбата или какви суми трябва да се плащат между съделителите за ползването.
Това е отделен въпрос от самата собственост върху имота.
Сънаследникът може да се разпорежда със своята идеална част, но при сделки с недвижим имот трябва да се проверят правилата относно съсобствеността и правата на останалите съсобственици.
Затова подобна продажба не трябва да се разглежда като обикновена продажба на самостоятелен имот.
Добре е предварително да се установят:
В Имотния регистър могат да се извършват справки за собствеността, вещните права и вписаните ограничения върху недвижимите имоти.
Когато между наследниците има възможност за разумно споразумение, доброволната делба често спестява време, разходи и продължителен семеен конфликт.
Но преди подписването трябва да бъде проверено дали предложеното разпределение действително съответства на правата на всеки наследник и дали документите за имотите са изрядни.
В Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ – Пловдив може да бъде извършена проверка на наследствените права и документите за имота, подготовка на доброволна делба и процесуално представителство при съдебна делба.
За повече информация:
Гражданско право
Семейно право
Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.
]]>Не всеки спор между страните води автоматично до разваляне на договор.
По принцип разваляне може да се търси, когато едната страна не изпълнява задълженията си по договора и неизпълнението е достатъчно съществено.
В много случаи законът изисква на неизправната страна да бъде даден подходящ срок за изпълнение, освен когато конкретната ситуация позволява разваляне и без такъв допълнителен срок.
Неизпълнението трябва да има реално значение за договора.
Например забавяне с маловажна част от задължението не винаги е достатъчно основание за разваляне, докато пълен отказ от изпълнение или неспазване на основно договорно задължение може да има значително по-сериозни последици.
Преценката винаги зависи от конкретния договор и целта, за която е сключен.
Да, при определени случаи.
Ако договорът бъде валидно развален, може да възникне задължение страните да върнат полученото една от друга.
Това означава, че платената цена, аванс или друга сума може да подлежи на връщане, но конкретните последици зависят от характера на договора и от това какво вече е изпълнено.
Това е особено важно.
Авансът обикновено представлява част от бъдещото плащане.
Задатъкът има и обезпечителна функция и при неизпълнение може да доведе до различни последици според това коя страна е неизправна.
Затова не е достатъчно в договора просто да пише „капаро“. Важно е да се установи какъв е действителният характер на платената сума.
Тогава спорът обикновено се насочва към доказването.
Могат да бъдат важни:
Затова е важно комуникацията между страните да бъде запазвана.
Често писмената покана е важна, защото показва, че страната е поискала изпълнение и е дала възможност на другата страна да изпълни задължението си.
В зависимост от договора и конкретната ситуация поканата може да има значение и за настъпването на забава или за последващо разваляне.
В някои случаи — да.
Ако договорът съдържа отделими задължения, е възможно спорът да засяга само част от тях.
Това зависи от съдържанието на договора и от това дали останалата част може да запази смисъл и действие самостоятелно.
При определени случаи може да се претендира и обезщетение за вреди от неизпълнението.
За това обаче трябва да бъдат доказани конкретни вреди и връзката им с неизпълнението.
Не всяко неудобство или разочарование автоматично води до право на обезщетение.
Най-добрият момент за защита често е още при изготвянето на договора.
Добре формулирани клаузи относно срокове, плащания, неустойки, прекратяване, задатък и последици при неизпълнение могат значително да намалят бъдещите спорове.
Ако проблемът вече е възникнал, важно е да се прецени дали да се изпрати покана, да се даде срок за изпълнение, да се развали договорът или да се предяви иск.
В Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ – Пловдив може да бъде извършен анализ на договора, кореспонденцията и извършените плащания, както и да бъде подготвена покана, становище или съдебна защита при спор.
За повече информация:
Гражданско право
Търговско право
Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.
]]>От 30 декември 2025 г. в България действа съществено изменена уредба на родителските права след развод. Новият чл. 59 от Семейния кодекс изрично допуска съвместно упражняване на родителските права и задължения както по споразумение между родителите, така и по решение на съда при определени условия.
Промяната е важна, защото поставя нов акцент върху участието и на двамата родители в живота на детето след раздялата, без да премахва водещия принцип – най-добрият интерес на детето.
Съвместното упражняване не означава автоматично, че детето трябва да прекарва точно половината от времето си при всеки родител.
Законът говори за конкретни мерки за разпределяне на правата и задълженията между родителите. Това означава, че трябва ясно да бъде определено как двамата родители участват във важните решения относно детето и как практически ще бъдат организирани неговото ежедневие, образование, здравни грижи, свободно време и отношения с всеки родител.
Затова съвместното упражняване не трябва да се възприема като математическо разделяне на времето, а като правна рамка за реално споделена родителска отговорност.
Да.
При развод съпрузите могат по общо съгласие да уредят въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца.
След промените от 2025 г. Семейният кодекс изрично посочва, че споразумението може да бъде и за съвместно упражняване на родителските права и задължения. В този случай родителите трябва да договорят конкретните мерки за разпределението им. Споразумение може да бъде постигнато във всяко положение на делото, включително със съдействието на медиатор.
Съдът обаче запазва контрола си и следва да прецени дали договореното защитава интереса на детето.
Това е една от най-съществените новости.
Съгласно действащия чл. 59, ал. 3 от Семейния кодекс, когато и двамата родители са заявили желание за упражняване на родителските права и съвместното им упражняване е в най-добрия интерес на детето, съдът може да го постанови и сам да определи конкретните мерки за всеки родител.
Когато родителите не постигнат съгласие по отделни въпроси, съдът може да разреши разногласията между тях.
Следователно липсата на пълно съгласие по всеки детайл вече не изключва непременно съвместния модел.
Основният критерий остава най-добрият интерес на детето.
Това означава, че желанието на родителите само по себе си не е достатъчно.
При преценката трябва да бъдат отчетени конкретните обстоятелства – отношенията между детето и всеки от родителите, способността им да полагат грижи, средата, в която ще живее детето, организацията на ежедневието му и възможността родителите реално да изпълняват определените мерки.
Съвместното упражняване следователно не е автоматично право на родителите, а решение, което трябва да бъде съобразено преди всичко с детето.
Дори при съвместно упражняване трябва да бъде уредено местоживеенето на детето и начинът, по който ще се организира времето му с двамата родители.
При липса на споразумение съдът служебно определя местоживеенето на детето, режима на лични отношения, издръжката и останалите мерки, свързани с упражняването на родителските права.
Следователно терминът „съвместни родителски права“ не означава, че въпросът за местоживеенето остава неуреден.
Промените от края на 2025 г. въвеждат важна изрична разпоредба и по този въпрос.
За промяна на местоживеенето на детето, която води до съществена промяна на центъра на неговия социален и семеен живот, е необходимо съгласието и на двамата родители. Това правило се прилага и когато вече има съдебно решение относно родителските права.
Тази уредба има сериозно практическо значение например при преместване в друго населено място, което може съществено да затрудни отношенията на детето с другия родител.
Законът вече описва по-подробно съдържанието на режима на лични отношения.
Той може да включва не само конкретни дни, в които родителят вижда и взема детето, но и:
Добре изготвеният режим трябва да бъде достатъчно конкретен, за да може да се изпълнява практически и да не поражда постоянни нови спорове.
Това също е сред важните промени.
След изменението на Семейния кодекс въпросите относно пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи вече могат изрично да бъдат включвани в споразумението между родителите.
Когато няма споразумение, съдът се произнася и по възможността детето да пътува в чужбина и по издаването на документите, необходими за това.
Така тези въпроси могат да бъдат решени още в производството по развода, вместо задължително да се стига до последващ отделен спор.
Съвместното упражняване не означава автоматично отпадане на издръжката.
И двамата родители продължават да имат задължение да участват в издръжката на детето според неговите потребности и собствените си възможности.
Конкретната организация на грижите, времето, което детето прекарва при всеки родител, и разходите, поемани от всеки от тях, могат да имат значение при определянето на финансовите отношения.
Затова издръжката трябва да бъде разглеждана отделно от самия въпрос дали упражняването на родителските права е съвместно.
При съвместно упражняване на родителските права общата формулировка от типа „родителите ще решават всичко заедно“ често не е достатъчна.
Практически е полезно да бъдат уредени конкретно:
местоживеенето на детето; графикът при двамата родители; празниците и ваканциите; образованието; медицинските решения; извънкласните дейности; пътуването в чужбина; издаването на лични документи; издръжката и начина за комуникация между родителите.
Колкото по-ясни са правилата, толкова по-малък е рискът от последващи конфликти.
Семейните отношения могат да се променят.
Ако след постановяването на съдебното решение настъпи съществена промяна на обстоятелствата, е възможно да възникне необходимост от изменение на вече определените мерки.
Именно затова съдебното решение относно родителските права не трябва да се разглежда като механизъм, който завинаги фиксира една ситуация независимо от последващото развитие.
При всяко искане за промяна отново основният ориентир е интересът на детето.
И двамата родители имат родителски права и задължения спрямо детето и след развода.
Но съвместното упражняване не трябва да се разбира като задължително 50/50 разпределение на всяка отделна грижа, време или разход.
Законът изисква да бъдат определени конкретни мерки според индивидуалния случай.
Следователно възможни са различни практически модели, стига те да защитават интересите на детето.
Новата уредба изрично посочва възможността споразумението за родителските права да бъде постигнато и със съдействието на медиатор.
Това може да бъде полезно при родители, които имат разногласия, но са способни да водят конструктивни разговори относно бъдещите грижи за детето.
Медиацията не замества съдебната преценка за интереса на детето, когато законът изисква споразумението да бъде утвърдено от съда.
До изменението на Семейния кодекс въпросът за т.нар. споделено родителство не беше уреден по същия изричен начин.
От 30 декември 2025 г. законът вече изрично предвижда възможността за съвместно упражняване на родителските права, както и по-подробна уредба относно пътуването на детето, личните отношения и промяната на неговото местоживеене.
Това означава, че при развод през 2026 г. родителите и техните процесуални представители трябва да съобразят споразуменията и исканията си именно с новата нормативна рамка.
Родителските права са сред най-чувствителните въпроси при развод.
Едно добре подготвено споразумение трябва не просто да позволява приключване на съдебното дело, а да създава работещ модел за живота на детето след раздялата на родителите.
Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ предоставя правна помощ при развод, изготвяне на споразумения за съвместно упражняване на родителските права, определяне и изменение на режим на лични отношения, издръжка, местоживеене на детето и спорове относно пътуване в чужбина.
Свързани публикации и области:
Развод по взаимно съгласие и по исков ред | Семейно право | Гражданско право | Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.
]]>Законът за здравето предоставя на пациента права, свързани с достъпна и качествена медицинска помощ, защита на здравната информация, получаване на информация относно здравословното му състояние и лечението, сигурност на диагностичните и лечебните процедури и достъп до медицинската документация.
Тези правила се прилагат както при медицинската, така и при денталната помощ.
Сред основните права, които Законът за здравето предоставя на пациента, са правото на:
Правата на пациента обаче не следва да се разглеждат изолирано от конкретното лечение. При правен спор трябва да се анализират както законовите правила, така и медицинската документация, приложимият медицински стандарт и конкретните факти по случая.
По общото правило медицинските дейности се осъществяват след информирано съгласие на пациента.
За да бъде съгласието действително информирано, пациентът трябва предварително да получи необходимата информация относно диагнозата, характера на заболяването, целта и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата. Следва да бъдат разяснени и потенциалните рискове и последиците от отказ от лечение.
Следователно информираното съгласие не трябва да се разбира само като подпис върху формуляр.
Същественото е пациентът да получи информация в подходящ обем и форма, която му позволява да направи свободен избор относно предложената медицинска дейност.
Не при всяка медицинска дейност законът изисква еднаква форма.
При хирургични интервенции, обща анестезия и инвазивни или други диагностични и терапевтични методи, свързани с повишен риск за живота и здравето или с временна промяна на съзнанието, информацията и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.
Именно затова при спор относно проведено лечение трябва да се установи не само дали има подписан документ, но и за коя конкретна медицинска дейност е било дадено съгласието и каква информация е предоставена на пациента преди нея.
Същите основни принципи имат значение и при денталната медицина.
При лечение, включващо хирургични интервенции, имплантологични процедури, определени инвазивни манипулации или други дейности с по-висок риск, въпросът за правилното информиране и документиране на съгласието може да има съществено правно значение.
Пациентът трябва да може да разбере какво лечение се предлага, каква е неговата цел, какви разумни алтернативи съществуват и какви са потенциалните рискове. Това следва от общите правила на Закона за здравето за информираното съгласие.
При правен анализ на подобен спор медицинският резултат не трябва автоматично да се приравнява на нарушение. Необходимо е отделно да се изследват професионалното поведение, информирането, документацията и причинната връзка.
Да.
Законът за здравето предвижда, че пациентът може да откаже предложената медицинска помощ или продължаването на вече започната медицинска дейност. Отказът се удостоверява в медицинската документация.
Съществуват законово предвидени изключения, включително определени ситуации, при които е необходимо животоспасяващо лечение или медицинска помощ може да бъде оказана против волята на пациента само при условия, изрично установени със закон.
Следователно правото на отказ също трябва да бъде преценявано спрямо конкретната ситуация.
Да.
Пациентът има право да получи от лечебното заведение здравната информация, която се отнася до неговото здравословно състояние, включително копия от медицинските си документи. Законът допуска и писмено упълномощено лице да се запознае с документацията и да получи копия.
Това право може да обхваща различни документи в зависимост от проведеното лечение – например амбулаторни листове, епикризи, изследвания, образна диагностика, документи за извършени процедури и други документи, създадени във връзка с медицинската помощ.
Част от електронната здравна информация може да бъде достъпна и чрез личното пациентско досие в Националната здравноинформационна система и приложението еЗдраве.
При възникнал спор медицинската документация често е един от най-важните източници за установяване на фактическата обстановка.
От нея може да бъде проследено:
какво е било състоянието на пациента, каква диагноза е поставена, какво лечение е предложено, какви диагностични и лечебни дейности са извършени и как е протекло наблюдението след тях.
При спор е важно документацията да бъде разгледана като цяло, а не само един отделен документ.
Например подписаният формуляр за информирано съгласие може да има значение, но сам по себе си не дава отговор на всички въпроси относно начина, по който е проведено лечението.
Информацията за здравословното състояние е защитена.
Лицата, които събират, обработват и съхраняват здравна информация, са длъжни да я защитават от неправомерен достъп, а медицинските специалисти и служителите на лечебните заведения не могат свободно да разгласяват информация за пациентите, получена при изпълнение на служебните им задължения.
Законът определя конкретни случаи, в които здравна информация може да бъде предоставяна на други лица или институции.
Това е важно както за защитата на пациента, така и за медицинските специалисти, които трябва да преценяват внимателно на кого могат да предоставят информация.
Преди да се прави извод, че е налице нарушение или медицинска грешка, трябва да бъде изяснена фактическата обстановка.
Практически е полезно да бъдат събрани медицинските документи, изследванията, образната диагностика, кореспонденцията и останалите относими доказателства.
След това може да се прецени:
каква медицинска дейност е извършена, каква информация е предоставена, спазени ли са приложимите правила и има ли действително настъпила вреда, която може да бъде свързана с конкретно поведение.
При необходимост въпросите относно качеството и правилността на медицинската дейност могат да изискват и специални медицински знания.
Компетентният орган зависи от естеството на проблема.
Законът за здравето предвижда възможност пациентът да подава жалби и сигнали до Регионалната здравна инспекция при нарушаване на негови права или при спорове, свързани с медицинското обслужване.
Министерството на здравеопазването посочва и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ като компетентна по жалби и сигнали относно нарушения на правата на пациентите, неспазване на медицински стандарти и определени нарушения в дейността и организацията на лечебните заведения.
При въпроси, свързани със здравноосигурителни права, в определени случаи компетентна може да бъде и съответната РЗОК – например при отказан достъп до медицинска документация, отчетена, но неизвършена дейност или получени без правно основание суми от изпълнител на медицинска или дентална помощ.
Изборът на институция следователно трябва да бъде направен според конкретното твърдяно нарушение.
Не непременно.
Административната проверка и евентуалният гражданскоправен спор имат различен предмет.
Когато се твърди настъпила вреда вследствие на медицинска или дентална помощ, може да възникне отделен въпрос относно гражданската отговорност и обезщетението.
За такава претенция трябва да бъдат установени необходимите юридически предпоставки, включително конкретното противоправно поведение, вредата и причинната връзка.
Затова наличието на неблагоприятен медицински резултат само по себе си не означава автоматично наличие на юридическа отговорност.
Медицинските спорове са особени, защото съдът и адвокатите не могат самостоятелно да заместят медицинските специалисти при въпроси, изискващи специални знания.
По съдебни дела често ключово значение има медицинската експертиза.
Чрез нея могат да бъдат изследвани въпроси като съответствието на проведеното лечение с медицинските правила, естеството на настъпилия резултат и възможната причинна връзка между конкретни действия или бездействия и твърдяната вреда.
Затова още преди започването на спор е важно въпросите, които следва да бъдат изяснени медицински, да бъдат разграничени от чисто правните въпроси.
Правната защита в здравеопазването не трябва да се разглежда като противопоставяне между пациент и медицински специалист.
Пациентът има право да бъде информиран, да получи документацията си и да защити правата си.
От друга страна, лекарят или лекарят по дентална медицина има право професионалното му поведение да бъде оценявано въз основа на конкретните медицински факти, документацията и приложимите професионални правила, а не единствено според крайния резултат от лечението.
Този баланс е особено важен при медицински спорове.
Медицинското и здравното право се намира на пресечната точка между правото и медицината.
Един казус може едновременно да постави въпроси относно информираното съгласие, медицинската документация, професионалните правила, административния контрол, гражданската отговорност и защитата на личните данни.
Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ предоставя правна помощ по въпроси на медицинското и здравното право, включително при спорове във връзка с медицинска и дентална помощ, права на пациентите, медицинска документация и производства пред компетентни институции.
Свързани области:
Медицинско и здравно право | Административно право | Гражданско право | Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен или медицински съвет.
]]>Прехвърлянето трябва да бъде правилно оформено и вписано в Търговския регистър, а през 2026 г. следва да се съобрази и с актуализацията на капитала и дружествените дялове във връзка с въвеждането на еврото. Агенцията по вписванията изрично посочва, че при промяна в състава на съдружниците дружественият договор трябва да бъде актуализиран и по отношение на превалутирания капитал и дяловете.
Капиталът на ООД е разпределен между неговите съдружници. Участието на всеки съдружник се определя чрез притежаваните от него дружествени дялове.
Дружественият дял е свързан с членственото участие на съдружника в дружеството и с произтичащите от него имуществени и неимуществени права.
При прехвърлянето на един или повече дялове може да настъпи само промяна в размера на участието на съществуващите съдружници или да бъде приет изцяло нов съдружник.
Това разграничение има непосредствено значение за процедурата.
Когато дружественият дял се прехвърля от един съдружник на друг вече съществуващ съдружник, режимът е по-облекчен в сравнение с прехвърлянето на външно лице.
Не се извършва приемане на нов член на дружеството, тъй като приобретателят вече притежава качеството съдружник.
След сделката обаче трябва правилно да бъдат отразени новото разпределение на дяловете и евентуалното прекратяване на членството на прехвърлителя, ако той прехвърля цялото си участие.
Необходимо е да бъде проверен и действащият дружествен договор, защото той може да съдържа допълнителни правила относно прехвърлянето на дялове.
Процедурата е различна, когато купувачът или приобретателят не е съдружник в дружеството.
В този случай наред със самото прехвърляне трябва да бъде уредено и приемането на новия съдружник.
Общото събрание на ООД следва да вземе съответните решения, включително за приемането на новия съдружник и необходимите изменения на дружествения договор.
Затова прехвърлянето на дял на трето лице не трябва да се разглежда единствено като договор между продавач и купувач. То има и корпоративноправни последици за самото дружество.
Прехвърлянето се извършва с договор между досегашния притежател на дела и приобретателя.
При ООД законът предвижда специална форма за договора – писмена форма с едновременно нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, освен в предвидените от закона хипотези.
Това означава, че обикновен договор, подписан само между страните, не е достатъчен за стандартното прехвърляне на дружествен дял в ООД.
Именно формата на сделката е един от въпросите, които трябва да бъдат проверени преди заявяването на промяната в Търговския регистър.
Конкретните решения зависят от структурата на сделката.
Когато се приема нов съдружник, обичайно трябва да бъдат уредени:
Ако един съдружник прехвърли всичките си дялове, трябва да бъде отразено и прекратяването на неговото участие.
При всяка процедура следва да се проверят и правилата за свикване и провеждане на общото събрание, както и необходимото мнозинство за съответните решения.
Когато дяловете се придобиват от трето лице, новият съдружник следва да заяви желанието си да бъде приет в дружеството и да приеме условията на дружествения договор.
Този документ има значение, защото придобиването на дял от външно лице е свързано не само с имуществена сделка, но и с възникване на членствено правоотношение.
След приемането новият съдружник се включва в структурата на ООД с договореното дялово участие.
При прехвърляне на дружествени дялове на трето лице Търговският закон съдържа и специални изисквания във връзка с наличието на определени неизплатени задължения към работници и служители.
Поради това при подготовката на сделката трябва да бъде направена проверка дали са налице обстоятелства, които препятстват прехвърлянето или изискват представяне на съответните декларации и доказателства.
Това е особено важно при придобиване на дялове в действащо предприятие със служители и натрупана стопанска история.
Точният пакет зависи от конкретния случай, но при типично прехвърляне на дялове може да включва:
Агенцията по вписванията посочва заявление А4 като образеца за вписвания относно дружество с ограничена отговорност.
След извършването на сделката и приемането на необходимите корпоративни решения промяната се заявява за вписване в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.
При заявяването трябва точно да бъдат посочени новите обстоятелства по партидата на дружеството.
Електронната система на Агенцията по вписванията поддържа отделно поле за прехвърляне на дружествен дял, като при всяко ново прехвърляне се извършва ново вписване.
Към заявлението се прилагат документите, които удостоверяват извършената сделка и приетите решения.
Неточно оформен договор, липсващо решение, неправилно мнозинство или противоречие между заявените обстоятелства и дружествения договор могат да доведат до отказ за вписване.
Когато вследствие на прехвърлянето се променя съставът на съдружниците или размерът на тяхното участие, действащият дружествен договор следва да отразява актуалното състояние на дружеството.
Практически това означава да бъдат отразени поне:
съдружниците, размерът на капитала, разпределението на дяловете и останалите променени обстоятелства.
Актуалният дружествен договор се представя и за обявяване по партидата на дружеството.
При сделки с ООД през 2026 г. има още един важен practically въпрос.
След въвеждането на еврото Агенцията по вписванията извърши служебно превалутиране на вписания капитал, а дружествата трябва да приведат дружествените си договори и стойността на дяловете в съответствие с новата валута. Агенцията съобщава, че срокът за измененията на дружествените документи впоследствие е удължен до 31 декември 2028 г.
Същественото при прехвърляне на дялове е друго: когато през този период ООД така или иначе изменя дружествения си договор, например именно поради промяна на състава на съдружниците, документът трябва да бъде актуализиран и по отношение на превалутирания капитал и дяловете.
При превалутирането трябва да бъде запазено съотношението на дяловото участие на съдружниците.
Това е важна практическа особеност за всички промени в ООД през 2026 г.
Да.
Когато едноличният собственик на капитала на ЕООД прехвърли част от дяловете си на друго лице и го приеме като съдружник, дружеството вече има повече от един съдружник.
Това налага преминаване от структурата на ЕООД към ООД, приемане на дружествен договор и вписване на съответните промени.
Самото юридическо лице не се прекратява и не се създава ново дружество. Продължава да съществува същият търговец със същия ЕИК, но вече с повече от един съдружник.
Именно при подобна операция правилното синхронизиране на договора за прехвърляне, решенията на едноличния собственик, приемането на новия съдружник и новия дружествен договор е особено важно.
Номиналната стойност на дружествения дял показва участието му в капитала на дружеството.
Цената, за която съдружникът го прехвърля, е отделен въпрос.
Двете стойности не трябва автоматично да се отъждествяват.
Реалната стойност на участие в действаща компания може да зависи от активите, задълженията, печалбата, договорите, търговската репутация и множество други фактори.
При значими сделки затова може да бъде необходим не само правен, но и финансов и счетоводен анализ.
Придобиването на дружествени дялове не е равнозначно на покупката само на определен актив.
Новият съдружник придобива участие в съществуващо дружество, което може да има договори, вземания, задължения, съдебни производства, служители или други рискове.
Затова при по-съществена сделка е разумно предварително да бъдат проверени поне:
състоянието на дружеството в Търговския регистър, финансовите отчети, задълженията, ключовите договори, евентуални залози и запори, съдебни и административни производства и действителното състояние на стопанската дейност.
Така договорът за прехвърляне може да бъде изготвен спрямо реалните рискове на сделката.
Юридическата помощ е полезна не само при подаване на заявлението в Търговския регистър.
Още преди подписването трябва да бъде преценено:
каква структура ще има сделката, необходимо ли е приемане на нов съдружник, какви решения трябва да бъдат взети, как ще бъде разпределен капиталът след сделката и необходимо ли е да бъдат извършени едновременно други промени – например относно управителя или начина на представителство.
Правилното оформяне на документите от самото начало намалява риска от отказ за вписване и от последващи спорове между съдружниците.
Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ предоставя правна помощ при прехвърляне на дружествени дялове, приемане на нови съдружници, преобразуване на ЕООД в ООД, изменение на дружествени договори и заявяване на корпоративни промени пред Търговския регистър.
При всяка промяна документите следва да бъдат съобразени с конкретната структура на дружеството и с актуалните вписани обстоятелства.
Свързани области:
Търговско право | Гражданско право | Административно право | Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.
]]>Българското законодателство урежда два основни начина за прекратяване на брака чрез развод – по взаимно съгласие и по исков ред.
Разводът по взаимно съгласие е уреден в чл. 50 от Семейния кодекс.
Когато двамата съпрузи имат сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака, съдът може да допусне развода, без да изследва причините, довели до раздялата им.
Това означава, че при този вид производство не е необходимо единият съпруг да доказва вина на другия или да представя доказателства за причините за разстройството на брака.
Основното условие е двамата съпрузи действително да желаят прекратяването на брака и да постигнат необходимото споразумение за последиците от развода.
При развод по взаимно съгласие съпрузите представят пред съда споразумение по чл. 51 от Семейния кодекс.
Когато имат ненавършили пълнолетие деца, споразумението трябва да уреди въпросите относно:
След измененията на Семейния кодекс от края на 2025 г. законът изрично предвижда споразумението да може да урежда и пътуването на децата в чужбина и издаването на необходимите лични документи.
Съпрузите могат да уредят и други последици от прекратяването на брака, ако желаят.
Съдът не утвърждава автоматично постигнатото между съпрузите споразумение.
Когато има деца, съдът проверява дали договореното между родителите защитава техния интерес. При необходимост може да бъде поискано и становище от дирекция „Социално подпомагане“.
Ако споразумението е непълно или не защитава достатъчно интересите на децата, съдът може да даде срок за отстраняване на недостатъците.
Това е една от причините споразумението да бъде изготвено внимателно и да урежда не само настоящата ситуация, но и практически въпроси, които могат да възникнат след развода.
Когато съпрузите не са постигнали съгласие за прекратяване на брака, всеки от тях може самостоятелно да поиска развод.
Съгласно чл. 49 от Семейния кодекс основанието е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
При този вид производство съдът преценява дали брачната връзка действително е трайно и необратимо разстроена.
Производството може да бъде значително по-сложно от развода по взаимно съгласие, особено когато между страните има спор относно децата, семейното жилище или други последици от развода.
Не задължително.
При развод по исков ред съдът се произнася относно вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите изрично поиска това.
Следователно искането за установяване на вина трябва да бъде разграничено от самото искане за прекратяване на брака.
Преценката дали да се иска произнасяне по въпроса за вината следва да бъде направена спрямо конкретните факти и правните последици в съответния случай.
Когато съпрузите имат ненавършили пълнолетие деца, съдът трябва да уреди отношенията, свързани с тях.
След измененията на Семейния кодекс, в сила от края на 2025 г., когато двамата родители желаят това и решението съответства на най-добрия интерес на детето, съдът може да постанови и съвместно упражняване на родителските права и задължения след развода, като определи конкретните мерки за всеки от родителите.
Когато няма споразумение, съдът се произнася относно:
Водещ критерий е интересът на детето.
Режимът на лични отношения има за цел да осигури реална и предвидима връзка между детето и родителя, при когото то не живее постоянно, или да конкретизира отношенията между родителите при друга организация на упражняването на родителските права.
Действащият Семейен кодекс предвижда режимът да може да включва не само определени дни и периоди, но и училищни ваканции, официални и лични празници, както и подходящи форми на дистанционна комуникация.
Практически е важно режимът да бъде описан достатъчно конкретно, за да не поражда нови конфликти след приключването на делото.
Разводът не променя задължението на двамата родители да участват в издръжката на своите деца.
При определяне на издръжката се преценяват потребностите на детето и възможностите на родителите.
Освен ежедневните разходи могат да имат значение възрастта на детето, образованието, здравословните и други конкретни потребности.
При промяна на обстоятелствата определеният размер може впоследствие да бъде изменен по съответния законов ред.
При развода може да бъде уредено кой от съпрузите ще използва семейното жилище след прекратяването на брака.
Този въпрос не трябва да се смесва с въпроса кой е собственик на имота.
Предоставянето на ползването на семейното жилище при развода само по себе си не прехвърля право на собственост.
Когато има ненавършили пълнолетие деца, техните жилищни нужди имат особено значение при преценката на съда.
Самият развод не означава непременно, че всички имуществени отношения между съпрузите ще бъдат окончателно разрешени в същото производство.
Имуществените последици зависят и от режима на имуществените отношения между съпрузите – законов режим на общност, законов режим на разделност или брачен договор.
При наличие на общо имущество може да се наложи отделно уреждане чрез доброволна или съдебна делба или чрез други подходящи производства.
Затова още при подготовката на развода е полезно да бъде направена отделна оценка на семейното имущество и свързаните с него задължения.
При прекратяване на брака следва да бъде уреден и въпросът за фамилното име на съпруга, който при сключването на брака е приел фамилията на другия.
При развод по взаимно съгласие този въпрос се включва в споразумението.
При развод по исков ред той също може да бъде предмет на произнасяне в производството.
Да.
Дори когато делото е започнало като спорен развод, съпрузите могат в хода на производството да постигнат съгласие относно всички или част от последиците на развода.
Семейният кодекс изрично допуска страните да представят споразумение и в рамките на производството по исков ред, като съдът проверява интересите на децата.
Постигането на споразумение може значително да ограничи спорните въпроси между страните.
При развод отношенията между съпрузите приключват, но родителството продължава.
По тази причина добре изготвеното споразумение или съдебно решение трябва да даде достатъчно ясни правила за ежедневието на детето и участието на двамата родители в неговото отглеждане.
Практически спорове могат да възникнат относно празници и ваканции, предаване и връщане на детето, пътувания в чужбина, медицински решения, образование или извънкласни дейности.
Колкото по-ясно са уредени тези въпроси, толкова по-малък е рискът от последващи съдебни производства.
Разводът може да бъде сравнително кратко производство, когато съпрузите са постигнали пълно съгласие, но може да се превърне и в сложен семейноправен спор, когато има разногласия относно децата, издръжката, семейното жилище или други последици от раздялата.
Преди започване на производство е важно да се прецени кой ред е подходящ за конкретния случай, кои въпроси трябва да бъдат уредени и как постигнатите договорености ще действат след прекратяването на брака.
Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ предоставя правна помощ при развод по взаимно съгласие и по исков ред, изготвяне на споразумения, спорове относно родителски права, режим на лични отношения, издръжка и семейно жилище.
Правната помощ при развод е част от по-широкия кръг въпроси на семейното право, включително родителски права, издръжка, режим на лични отношения и семейни имуществени отношения.
Свързани области:
Семейно право | Гражданско право | Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.
]]>Спортът не е само състезателна дейност. Зад участието на един спортист или спортен клуб стоят редица правни отношения – членство, договори, регистрация и картотекиране на състезатели, трансфери, дисциплинарна отговорност, участие в състезания, използване на спортни обекти, финансиране и отношения със спортни федерации и административни органи.
Поради това спортното право обединява норми от различни правни отрасли – гражданско, търговско, трудово и административно право.
При конкретен спор обаче не е достатъчно да бъде проверен само законът. Необходимо е да се установят и приложимите правила на съответната спортна федерация.
Законът за физическото възпитание и спорта урежда системата, в която функционират спортните организации, спортните клубове и спортните федерации.
Спортните федерации от своя страна приемат вътрешни правила, които уреждат конкретния спорт. Те могат да определят условията за:
Тези правила имат особено практическо значение. Например Българският футболен съюз приема отделни наредби за първенствата и състезанията, които съдържат конкретни изисквания относно състезателите и участието на клубовете.
Една от най-важните области на спортното право са договорните отношения.
Договори могат да бъдат сключвани между:
спортист и спортен клуб, треньор и клуб, между два клуба, със спортен агент, със спонсор или с организатор на спортно събитие.
При всеки договор трябва ясно да бъдат определени правата и задълженията на страните, срокът, възнаграждението, условията за прекратяване и последиците при неизпълнение.
Особено внимание изискват клаузите, свързани с предсрочно прекратяване, преминаване към друг клуб, обезщетения и дисциплинарни последици.
При организирания спорт възможността един спортист да участва в официални състезания обикновено е свързана със спазването на процедурите на съответната федерация.
Тук могат да възникнат въпроси относно картотекиране, прекратяване на регистрацията, преминаване към друг клуб, срокове и допустимост за участие в конкретно състезание.
Особено важно е да се прави разграничение между договорното отношение със спортния клуб и състезателния статут на спортиста по правилата на федерацията. Прекратяването на едното отношение невинаги автоматично разрешава всички въпроси по другото.
Трансферите са сред най-специфичните отношения в професионалния и организирания спорт.
При тях могат едновременно да бъдат приложими договорът със спортиста, договореностите между клубовете, вътрешните правила на националната федерация и при международен трансфер – правилата на съответната международна спортна организация.
Затова преди подписване или прекратяване на договор следва да се установи какви последици ще настъпят и за състезателните права на спортиста.
Спортните федерации могат да предвиждат дисциплинарни правила и санкции за нарушения на своите нормативни актове.
Споровете могат да бъдат свързани със санкции спрямо състезател, треньор или спортен клуб, забрана за участие, служебен резултат, имуществена санкция или друго дисциплинарно решение.
При подобен случай трябва да се проверят няколко основни въпроса:
спазена ли е компетентността на органа, спазена ли е предвидената процедура, предоставена ли е възможност за защита, установени ли са фактическите основания за санкцията и предвидена ли е процедура за обжалване.
Сроковете при подобни производства често са кратки и се определят от правилниците на съответната федерация.
Част от отношенията в спорта са свързани и с държавната администрация.
Законът урежда държавната политика в областта на спорта и отношенията, свързани с развитието и управлението на системата на физическата активност и спорта.
Когато спорът произтича от административен акт, възниква и въпросът дали той подлежи на контрол по реда на административното производство и пред административен съд.
Именно тук спортното и административното право могат да се пресекат.
Особено внимание заслужават отношенията, когато състезателят е дете или непълнолетен.
Освен спортните правила трябва да бъдат отчетени общите изисквания на българското законодателство относно участието на родители или законни представители, сключването на договори и защитата на интересите на детето.
Необходимо е внимателно да се анализират документи, с които се поемат продължителни задължения, урежда се преминаването между клубове или се предоставят права върху образ, име или други права на младия спортист.
Спор може да възникне както по време на действието на правоотношението, така и при неговото прекратяване.
Често предметът му е свързан с неизпълнение на договор, дължимо възнаграждение, прекратяване на договора, състезателни права или възможност за преминаване в друг клуб.
За правилната защита трябва да бъдат разгледани заедно:
договорът, вътрешните правила на клуба, правилниците на федерацията и приложимото национално законодателство.
Именно съчетаването на тези различни източници прави спортните спорове специфична правна материя.
Правна консултация е подходяща още преди възникването на спор – например при изготвяне или преглед на договор със спортист, треньор или спортен клуб.
При вече възникнал спор ранната проверка е още по-важна, тъй като спортните правилници могат да предвиждат специални и кратки срокове за възражение или обжалване.
Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ предоставя правна помощ в областта на спортното право, включително при договорни отношения, спорове между спортисти и клубове, дисциплинарни производства и производства пред спортни и административни органи.
Свързани области:
Спортно право | Административно право | Гражданско право | Търговско право | Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява правен съвет по конкретен случай.
]]>Решенията на държавни и общински органи могат пряко да засегнат права и законни интереси на граждани, търговски дружества и други организации. Когато административният акт е незаконосъобразен, засегнатото лице разполага с възможност да го оспори по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) или по специалния ред, предвиден в съответния закон.
Правилната преценка на срока, компетентния орган и основанията за оспорване е особено важна, тъй като пропускането на законов срок може да доведе до недопустимост на жалбата.
На съдебен контрол подлежат индивидуалните административни актове, включително отказът да бъде издаден административен акт, както и други актове в предвидените от закона случаи.
За да бъде допустимо оспорването, жалбоподателят трябва да има правен интерес – административният акт трябва да засяга негови права, свободи или законни интереси или да създава задължения за него.
В практиката административни актове се издават от различни държавни и общински органи – общини, агенции, комисии, осигурителни органи, органи в областта на здравеопазването, кадастъра и други администрации.
По общото правило на АПК административният акт може да бъде оспорен пред съда в 14-дневен срок от съобщаването му.
Началният момент на срока е особено важен. Поради това при всеки конкретен случай трябва да бъде проверено кога и по какъв начин административният акт е бил надлежно съобщен на адресата.
За някои административни актове специален закон може да предвижда различен срок или особен ред за обжалване. Затова преди подаването на жалба следва да се установи както приложимият закон, така и конкретният ред за защита.
Когато административният орган е длъжен да се произнесе по подадено искане, но не направи това в установения срок, законът в определени случаи приема, че е налице мълчалив отказ.
Мълчаливият отказ също може да бъде оспорен.
По действащата уредба в АПК мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие могат да бъдат оспорени пред съда в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.
Този механизъм има особено значение, когато администрацията не постановява изричен акт и по този начин фактически препятства упражняването на определено право.
Не във всички случаи.
АПК допуска административният акт да бъде оспорен направо пред съда, без предварително да е изчерпана възможността за оспорване по административен ред, освен когато АПК или специален закон предвижда друго.
Когато се използва административното обжалване, жалбата по общия ред се подава чрез органа, издал акта, до компетентния по-горестоящ административен орган.
Изборът между административно и съдебно оспорване трябва да бъде направен след преценка на конкретния акт, приложимия специален закон и целта на защитата.
При съдебното производство се извършва контрол за законосъобразност на административния акт.
Сред основните въпроси, които се проверяват, са:
издаден ли е актът от компетентен административен орган;
спазена ли е предвидената от закона форма;
спазени ли са административнопроизводствените правила;
съответства ли актът на материалния закон;
съответства ли актът на целта на закона.
Не всяко нарушение води автоматично до отмяна на административния акт. Значението на конкретното нарушение се преценява с оглед на фактите по съответната административна преписка.
Жалбата срещу административния акт се подава чрез административния орган, който е издал оспорвания акт, до компетентния съд.
В нея трябва ясно да бъдат посочени оспорваният административен акт, органът, който го е издал, основанията за оспорването и конкретното искане към съда.
Към жалбата могат да бъдат приложени относимите писмени доказателства и останалите документи, необходими за производството.
Административният орган изпраща жалбата заедно с административната преписка на компетентния съд.
По общото правило оспорването спира изпълнението на административния акт.
Съществуват обаче важни изключения. Законът може да предвиди предварително изпълнение, а такова може да бъде допуснато и от административния орган при определени предпоставки.
Когато е допуснато предварително изпълнение, следва отделно да се прецени дали са налице основания за неговото оспорване или спиране.
След като разгледа жалбата и административната преписка, съдът извършва проверка за законосъобразност на оспорения акт.
В зависимост от конкретния случай съдът може да отхвърли оспорването, да отмени административния акт изцяло или частично, да обяви неговата нищожност или да върне преписката на административния орган със задължителни указания относно прилагането на закона.
Конкретният резултат зависи от характера на акта и установените нарушения.
При административните дела съществено значение има цялата преписка по издаването на акта.
От нея може да се установи как е започнало производството, кои лица са били уведомени, какви доказателства са били събрани, били ли са обсъдени възраженията на заинтересованите лица и върху какви фактически и правни основания административният орган е основал решението си.
Поради това анализът само на крайния административен акт невинаги е достатъчен. За правилната оценка на случая често е необходимо да бъде проследено цялото административно производство.
При получаване на неблагоприятен административен акт е важно своевременно да бъдат проверени датата и начинът на съобщаването му, срокът за оспорване, компетентният съд и евентуалният специален ред, предвиден в закона.
Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ предоставя правна помощ при административни производства и съдебно обжалване на административни актове.
Свързани области:
Административно право | Медицинско и здравно право | Гражданско право | Контакти
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява правен съвет по конкретен случай.
]]>Предварителният договор често е първият документ, който реално обвързва купувача и продавача при сделка с недвижим имот.
По силата на чл. 19 ЗЗД той подготвя сключването на окончателния договор и трябва да съдържа съществените условия на бъдещата сделка. При недвижим имот предварителният договор следва да бъде сключен в писмена форма. Ако една от страните впоследствие откаже да сключи окончателния договор, изправната страна може при определени условия да поиска съдът да обяви предварителния договор за окончателен.
Затова не трябва да се възприема като „резервационен лист“, който може лесно да бъде отменен.
Преди подписването трябва да бъде установено кой притежава имота и на какво основание.
Не е достатъчно продавачът просто да представи стар нотариален акт. Необходимо е документите да бъдат проследени и да се прецени дали междувременно не са настъпили промени – наследяване, продажба на идеални части, развод, съдебен спор или други обстоятелства.
Особено внимание е необходимо при наследствени имоти и съсобственост.
Една от най-важните проверки е тази в Имотния регистър.
Удостоверението за имот показва вписаните права и тежести към момента на издаването му – например ипотеки, възбрани и други вписвания. Агенцията по вписванията изрично посочва, че удостоверението отразява всички вписвания, отбелязвания и заличавания за съответния имот или удостоверява, че такива няма.
Проверката трябва да бъде актуална и достатъчно близо до датата на сделката.
В договора трябва да е ясно кой имот се продава.
Адресът сам по себе си не е достатъчен. Следва да бъдат проверени идентификаторът по кадастъра, площта, етажът, прилежащите части, мазе, гараж, идеални части от общите части и от земята, когато има такива.
Разминаване между кадастър, нотариален акт и фактическото положение може да създаде проблем още преди нотариалната сделка.
Предварителният договор трябва ясно да урежда:
Неясни формулировки от типа „остатъкът ще бъде платен допълнително“ могат да доведат до сериозен спор.
Тези понятия не бива автоматично да се приемат за едно и също.
Особено важно е договорът ясно да посочва какъв е характерът на платената сума и какви са последиците при неизпълнение от всяка от страните.
Не е достатъчно просто да бъде записано „капаро“. Трябва да е ясно какво става със сумата, ако сделката не се осъществи.
Следва да има конкретен срок или ясно определим момент за изповядване на нотариалната сделка.
Добре е договорът да уреди и кой избира нотариуса, кои документи следва да бъдат предоставени предварително и до кога продавачът трябва да отстрани евентуални пречки за сделката.
Предварителният договор не прехвърля собствеността върху имота.
Той обаче може да създаде право за изправната страна да поиска по съдебен ред обявяването му за окончателен при предпоставките на чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Това е една от причините съдържанието на договора да бъде прецизно още при подписването му.
При конкретния имот може да се наложат допълнителни проверки – например за строителни книжа, разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация, незаконни преустройства, право на строеж, вещно право на ползване, договори за наем или висящи съдебни производства.
При ново строителство проверките са различни и обикновено включват и инвеститора, собствеността върху земята, разрешението за строеж и етапа на изграждане.
След подписването възможностите за промяна вече зависят и от съгласието на другата страна.
Затова е значително по-разумно потенциалните проблеми да бъдат установени преди плащането на голяма сума и поемането на договорни задължения.
Предварителният договор трябва да защитава конкретната сделка, а не просто да бъде стандартен шаблон.
В Адвокатска кантора „Ангелова & Ховагимян“ – Пловдив може да бъде извършена предварителна проверка на документите за имота, анализ на тежести и собственост, преглед или изготвяне на предварителен договор и съдействие до окончателното изповядване на сделката.
За повече информация:
Гражданско право
Търговско право
Контакти
В забързаното ни ежедневие всеки един от нас може да бъде въвлечен в някакъв вид спор, а за да се избегне дългата съдебна процедура, не малко са случаите когато се прибягва до извънсъдебно разрешаване на спора. Най-често извънсъдебните способи за разрешаване на правен спор на територията на нашата страна (и най-познати), се оказват медиация и арбитраж. В настоящата статия ще се разгледат и помирението, омбудсман, здравен омбудсман, и възможността и проблемите, медиацията да бъде използвана при медицинските спорове.
Алтернативното разрешаване на спорове (АРС) е изключително популярен метод и алтернатива на правосъдието в почти всички европейски държави, САЩ и въобще, във всички модерни, светски страни. В много държави, страните по спора са задължени да използват медиация за разрешаване на даден спор, преди да се обърнат към съда, или биват приканени от него да пристъпят към медиация след стартиране на съдебното производство. За способстване ненатоварването на съдебната система, страните по спора получават някои привилегии като бързина, контрол над решенията, частично или пълно връщане на съдебната такса и др. По този начин, съдът има възможност да се заема с големите спорове, по които страните не могат да се спогодят, дори и с помощта на медиатор. Една от причините държавите да насърчават медиацията е съдебната процесуална икономия. Алтернативно разрешаване на спорове (АРС) е метод за разрешаване на спорове, който използва несъстезателни (т.е. извънсъдебни) начини за решаване на правни противоречия. Методите за АРС са неформални, по-евтини и по-бързи в сравнение с традиционния съдебен процес.
Във всички тези аспекти е подобен и регламентът в България. Във вече стартиралия общ исков процес, съдът може напътства страните към медиация. От края на 90-те години на ХХ век до днес, редица юристи, други специалисти и организации поставят фундамента за развитието на медиацията у нас. От 2005 г. насам, българският Законодател регламентира алтернативния способ ,,Медиация‘‘ посредством: Закон за медиацията; ГПК (Чл.140 /3/, Чл. 374 /2/, Чл. 321, Чл. 237, буква „з”); Семеен кодекс (Чл. 49 /2/); Административно-процесуален Кодекс (Чл. 20); Наредба №2 от 15.03.2007 г. От друга страна, страните могат сами да потърсят медиатори без изобщо спора да бъде отнасян до съд.
От друга страна, Аристотел (древногръцки филисоф) е твърдял, че арбитража е алтернатива на съдебния процес и дори може да отсъди по-справедливо. В контекста на натовареността на българските съдилища (особено в по-големите градове) и трудоемкото съдопроизводство, поглъщащо и много време, отекват призиви за насока към извънсъдебното разрешаване на спорове. [1]
Арбитражът е известен и широко разпространен способ за извънсъдебно разрешаване на спорове. Той е един от най-старите способи за разрешаване на спорове, тъй като исторически е възникнал преди държавния съд.[2] Правната му същност е изяснена в правната доктрина. Неговото приложно поле е основно в областта на гражданските и търговските спорове. Арбитражът е договорно правораздаване, тъй като неговата компетентност произтича от съгласието за арбитраж, което има договорен характер. Арбитражът, като способ за разрешаване на спорове е познат в България от десетилетия. Въведен е за първи път в края на XIX век с приемането на Закона за гражданско съдопроизводство, който действа до 1952 г. под наименованието ,,помирителен съд“. Измененията в ГПК (1952) през 1992 г. окончателно утвърждават арбитражния ред за разрешаване на спорове не само между търговци, но и между всички субекти по имуществени спорове. По подобен начин и новият ГПК урежда в чл. 19 генерално възможността за разрешаване на спорове.[3] По съществото си арбитража е състезателен процес, в който отговорността за уреждане на спор извън съдебната система посредством обвързващо за страните решение се възлага на едно или няколко специални назначени лица и производството е значително по-кратко от съдебната процедура. Страните могат да избират арбитрите, материалното право и процедурата за арбитража, а решението има обвързваща сила за страните. Личностните спорове не са подходящи за арбитраж, по-скоро е добре развит и пригоден за договорите. Законодателството на някои държави предвижда задължително използване нa арбитраж.[4]
Помирение
Дълго време термините медиация и помирение са се използвали като взаимнозаменяеми, тъй като тези два метода са тясно свързани. И двата способа са гъвкави процедури, които имат за цел да потърсят, без да налагат решение, което да прекрати спора. И при медиацията, и при помирението страните по спора с помощта на неутрално трето лице определят спорните въпроси, обмислят алтернативи, разработват варианти, и се стремят да постигнат споразумение. Разликата между тях се обуславя от факта, че при помирението акцентът се поставя върху отношенията и целта му е помиряване на страните, а не на непременно търсене на взаимоизгодни решения. [5] Съществена разлика между медиацията и помирението се основава на ролята на третата страна, която е избрана от страните, търсещи споразумение, с консенсус. При медиацията медиаторът действа като фасилитатор, който помага на страните да се споразумеят. И обратно, при помирението помирителят е по-скоро като интервенционист, който предоставя вероятни решения на засегнатите страни за уреждане на спорове.[6]
Омбудсман
Омбудсманът е институция, която съществува под различни названия в много европейски страни, включително и в България. Работата му може да бъде разглеждана като хибриден метод на АРС. Омбудсманът често използва различни алтернативни способи, за да помогне на гражданите да решат споровете си с правителствени структури или организации, без да е необходимо тези спорове да бъдат отнасяни до съда.[7]
Здравен омбудсман
В съвременна Европа и в редица държави от други континенти, институцията омбудсман е широко разпространена, и се ползва с доверието на обществото. Възникнала за пръв път преди два века в Швеция и другите скандинавски страни, тя извървява дълъг път на развитие и утвърждаване като механизъм за контрол върху дейността на администрацията и защита на човешките права. В не малко държави се среща здравен омбудсман, който защитава правата на пациентите и извършва действия и насоки, които са в полза на лицата претърпели вреда при лечение. Например в Англия, Уелс и Шотландия има пълномощници по здравеопазването, които провеждат независими разследвания на жалби, отнасящи се до некачествено лечение или друго лошо здравно обслужване в рамките на Националната здравна служба. Страни като Израел, Швейцария, Австралия са създали ,,Здравен омбудсман“, който успешно работи по разрешаване на спорове, възникнали в сферата на здравеопазването. [8]
Медиацията като способ за извънсъдебно разрешаване на медицински спорове
Често се случва да сме страна по различни видове спорове в нашето ежедневие. Изключение не правят и медицинските спорове, в които може да се окажем част, по ред причини. Разновидностите на спора в областта на медицината, може да са: от една страна - между лекар и пациент; между пациент и лечебно заведение, сгрешена диагноза и лечение; грешно приложение на медикаменти; неподходяща терапия при пациенти с доказана алергия към определен вид лекарства; заради обвинение в допусната лекарска грешка или нежелано медицинско събитие; пациент и болнична администрация; близки и роднини на пациенти и др. Освен този обхват на гореизброените видове медицински спорове, е възможно и страна да се окажат НЗОК/РЗОК, ТЕЛК/НЕЛК, РЗИ, пациентски организации и т.н.
Извънсъдебното разрешаване на спорове е категория, включваща различни техники, като позволяват на страните да разрешат конфликтите си извън силно формализираното съдебно производство. В много чужди правни системи, извънсъдебните практики са се превърнали в популярен набор от правни инструменти за разрешаване на спорове, поради своята рентабилност и ефективност във времето, гъвкавост, поверителност. Медицинският спор представлява нарастващи разходи за здравните системи. Медиацията, арбитражът и другите алтернативни методи за разрешаване на спорове извънсъдебно се използват все по-често, за да помогнат за разрешаването възникнали ситуации и да подобрят удовлетворението от здравеопазването. Нарастващият брой медицински спорове допринася за недоверието между лекар и пациенти, което води до установяване на процеси извънсъдебно разрешаване на спорове.
Медицинските спорове изискват зачитане на автономността на пациента и третиране на пациента като равноправен партньор при лечението му. Даването на възможности на хората от двете страни на спора да представят своите разкази в неконфликтна среда е здравословно. Общото както за системните стратегии за подобряване на безопасността на пациентите, така и за персонализираните стратегии за разрешаване на спорове са добрата комуникация и прозрачност, които са от решаващо значение за идентифициране на рисковете в здравната система и за запазване на доверието, присъщо на отношенията лекар-пациент.[9]
Законът за медиацията [10] урежда отношенията, свързани с медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове. При възникнали медицински спорове, медиацията има своите предимства за провеждане, защото е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице - медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица, включително и когато са презгранични. Медиация не може да бъде провеждана, ако закон или друг нормативен акт предвижда друг ред за сключване на споразумение. Принципите на медиацията са доброволност и равнопоставеност неутралност и безпристрастност, а процедурата е поверителна.
Не всяко лице може да бъде медиатор. То трябва да отговаря на определени условия, посочени в ЗМ, чл. 8 от (1) до (5), както и да бъде вписан в Единния регистър на медиаторите, а чл. 8а ЗМ гласи, че министърът на правосъдието или определено от него длъжностно лице от състава на министерството създава и поддържа Единен регистър на медиаторите. [11] Според чл. 11 (1) процедурата по медиация започва по инициатива на страните по спора, като всяка от тях може да направи предложение за разрешаване на спора чрез медиация. Чл. 11 (3) предложение за разрешаване на спора чрез медиация може да направи и съдът или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване, а съгласието на страните възможен бъдещ спор между тях да бъде разрешен чрез медиация може да бъде уговорено и като клауза от договор – чл. 11 (4)
Медиатор и здравен медиатор
Не са малко случаите, когато между медиацията и професията ,,Здравен медиатор“ не се прави разграничение и е възможно смесване на понятията. Това може да бъде отчетено като недостатъчна информация на цялото общество за възможностите на медиацията и нейното използване при бъдещи медицински спорове.
Първо искам да уточня, че медиацията [12] е способ за разрешаване на спорове, който позволява на страните при спор сами да решат проблема си, да защитят интересите си и да запазят отношенията си. Това става благодарение на качествата на процедурата, защото тя е доброволна и започва по желание на страните и продължава докато те преценят. Още едно преимущество на медиацията - поверителна е и всички обсъждания и документи в процедурата са поверителни и не могат да бъдат разкривани от участниците в нея както на трети лица, така и на друг участник в процедурата по медиация, без изричното съгласие на страната, дала информацията. В защита на поверителността се подписват декларации за поверителност от участниците, а медиаторът има право да откаже да свидетелства в евентуален съдебен процес по същия спор. Медиаторът е независим, неутрален и безпристрастен експерт, който помага на страните да преодолеят напрежението помежду си, да общуват по-лесно, да изяснят спорните въпроси, интересите и нуждите на всяка от страните, да преценят плюсовете и минусите на възможните решения и да изберат най-изгодното и реалистично за двете страни решение. Процедурата е бърза, провежда се в една или няколко срещи, в зависимост от сложността на случая. Смята се, че след няколко срещи има яснота дали спорът може да приключи със споразумение. Не може да не споменем, че медиацията е икономически изгодна, защото времето за разрешаване на спора е кратко, таксата, която страните заплащат за медиация обикновено е малка в сравнение с обичайните разходи за разрешаването на един спор в продължение на месеци и години. Наред с това се спестяват допълнителните разходи, свързани със съдебното производство, както и време и енергия, необходими за разрешаването на спора. Процедурата се провежда по правила, определени съвместно от страните и медиатора, и във време и място, удобни за страните. Тъй като страните сами вземат решение как да бъдат разрешени спорните въпроси помежду им, така, че да отговарят на интересите им, обикновено и двете страни са удовлетворени от резултата. По тази причина постигнатото в медиацията споразумение най-често се изпълнява бързо и доброволно.
Споразумението между страните е важна част от медиацията. То може да има различна форма и съдържание – устна, писмена, писмена с нотариална заверка на подписите. Интересното при успешно постигане на споразумение между страните по спора е че може да се предвиди отговорност за неизпълнение в предвидените в него задължения. Нищожно е всяко споразумение, което противоречи на закона, както и когато накърнява добрите нрави. Придаването на изпълнителна сила на споразумението по правен спор по смисъла на чл. 1 от ЗМ, постигнато в процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната е уредено в чл. 18 (1), а в (2) се сочи кога съдът одобрява споразумението след потвърждаването му от страните. Потвърждение има, ако не противоречи на закона и добрите нрави. Съдът изслушва мнението на прокурора, ако той участва като страна по делото.
Медиацията в световен мащаб е метод, който успешно се прилага при различни видове спорове - не малка част и медицински. International Mediations Institute (IMI)[13] променя пейзажа в света на разрешаването на спорове чрез установяване на стандарти за медиация и чрез инициативи като неговата световна поредица „Global Pound Conference“. Компетентната медиация дава възможност на страните, насърчавайки по-добър, по-малко състезателен достъп до правосъдие. Международните стандарти, установени от IMI, добавят гаранции за качество и прозрачност, улеснявайки достоверни и в крайна сметка по-задоволителни резултати за тези, които най-много го желаят - самите конфликтни страни.
В европейските страни тенденцията към въвеждане на алтернативно уреждане на спорове започва още в началото на 80-те години на ХХ век. Комитетът на министрите на Съвета на Европа с препоръка № R (81) 7 за мерките, улесняващи достъпа до правосъдие, изисква мерки за насърчаване използването на помирение и медиация. Препоръка № R (86) 12 за мерките за предотвратяване и намаляване на прекаленото работно натоварване в съдилищата, изисква насърчаването на постигане на «дружелюбно уреждане на споровете» преди или по време на съдебното производство. Последната точка от това направление е Препоръка № R (2001) 9 за алтернативите на съдебния спор между административните органи и частни лица. Тя препоръчва на страните-членки да насърчават използването на алтернативни средства за разрешаване на спорове между администрацията и частни лица.[14]
Началото на законодателно регламентиране на медиацията в европейските държави е поставено от актовете на Съвета на Европа. Първият акт е Препоръка № R (98) 1 относно семейната медиация, а през 1999 г. е приета Препоръка № R |(99) 19 медиацията по наказателни въпроси. За медиацията по административни спорове пряко отношение има Препоръка № R (2001) 9, a през 2002 г. е приета Препоръка № R (2002) 10 по граждански въпроси.[15]
Препоръка № R (2001) 9 СЕ е основният международен нормативен акт, който регламентира медиацията по административни спорове. Тъй като в някои страни членки на Съвета на Европа не се прави разграничение между помирение и медиация, Препоръката изяснява разликата между двете понятия, дефинира ги поотделно, но ги препоръчва като един общ способ наречен ,,помирение и медиация“. Тази Препоръка разграничава медиацията като класическа и съдебно-свързана. При разрешаване на административни спорове, медиацията може да бъде използвана преди съдебните процедури, при което е допустимо въвеждането на класическа медиация, като необходимо условие за започване на съдебното производство. Медиацията макар и като извънсъдебен способ, може да се използва и в съдебно производство и по препоръка на съдията. Процедурата по медиация може да се използва и при висящо съдебно производство относно оспорен административен акт, като може да помогне за по-бързото разрешаване на спора, отколкото традиционното съдебно производство. В този смисъл самият съд (или друг решаващ орган) може да препоръча използването й, като по този начин ги направи част от производството.[16]
Например през последното десетилетие или малко повече, медиацията се използва във Великобритания за разрешаване на случаи на клинична небрежност[17], а резолюцията на NHS [18] е ярък поддръжник на използването на медиация при искове за клинична небрежност и тяхната ентусиазирана ангажираност е движеща сила за установяване на нейната значимост на тази сцена. Жулиен Върнън, ръководител на разрешаването на спорове и качеството в NHS Resolution, коментира, че „медиацията поставя пациента/ищеца в основата на искането, фокусирайки се върху опасения, които много често не са„ всичко за парите “, и не би било възможно да се отговори във всяка друга среда за АРС, като среща само с адвокатите. Доказано е, че медиацията е ефективен форум за разрешаване на искове, като 74% от случаите са медиирани в рамките на Службата за медиация на претенции на NHS Resolution, уредени в деня на медиацията или в рамките на 28 дни от медиацията, а това е впечатляваща статистика.[19]
Понастоящем САЩ, Канада и Обединеното кралство са приели медиацията за уреждане на медицински спорове, които все повече се решават по този начин. Съдилищата във Флорида, САЩ, са длъжни първо да отнесат жалбата за медиация, ако това не успее, съдебният процес може да продължи. В годишния доклад за медицинска неправомерна практика за 2013 г. механизмите, чрез които са уредени исковете, са отчетени като 31% изоставени, 42% уредени от страните, 15% уредени в съда и 12% уредени от АРС.[20]
Медицинското общество на Вирджиния, Асоциацията на адвокатите по отбрана на Вирджиния, Асоциацията на адвокатите от Вирджиния и The McCammon Group, която предоставя услуги по медиация, са се споразумели за протокол и намалена такса за медиации на искове срещу лекари, застраховани от Reciprocal. Надеждата е, че тези искове могат да бъдат разгледани на много ранен етап с най-малко разходи за разходи и от всички страни. Медиацията осигурява ефективно средство за тази цел. [21] Здравеопазването би било много по-добре, ако парите, похарчени за правния процес, се насочат вместо това в самата здравна система. [22] Именно това осъзнаване е довело до преследване на механизми за алтернативно разрешаване на спорове (АРС). Арбитражът и медиацията са две възможности, които могат да послужат за тази цел.
Страна, която е извън ЕС и прилага медиацията успешно като способ за разрешаване извънсъдебно на медицински спорове е Турция [23], а използването на медиацията като алтернативен метод за справяне с проблеми в медицината нараства след 2013 г. Съвсем наскоро правителството на Китай започна да се застъпва за разрешаване на спорове чрез алтернативни механизми. На 31 юли 2018 г. министър-председателят Li Keqiang подписа „Правилник за предотвратяване и лечение на медицински спорове“, който допълнително наблегна на предотвратяването и разрешаването на медицински спорове и защитата както на лекарите, така и на пациентите. Медицинските спорове могат да бъдат разрешени чрез съдебни спорове или, когато съществуват методи за алтернативно разрешаване на спорове (АРС), чрез медиация или арбитраж. Изправен пред недостига както на медицински, така и на правни ресурси, Китай се застъпва за медиацията като подход за АРС за разрешаване на медицински спорове. Постепенно медиацията е приета в много провинции и градове, като провинция Гуангдонг, град Тиендзин и провинция Хайнан.[24]
Крайно време е и България да може да предложи и популяризира решаването на медицински спорове, чрез медиация. Първо, считам, че тази промяна би била възможна, ако се разработи програма, която да се приложи пилотно за известен период от време. Постигнатите резултати да се използват като ориентир за това какво е постигнато до момента, ще може да се проследи каква е ефективността, защото в нашата страна няма ясни резултати или официална статистика, по повод извършена медиация по медицински казуси и колко на брой са доброволно уредените спорове. Второ, на мнение съм, че липсата на статистически данни е сериозен проблем, а това ни отдалечава много от опита и практиката на чуждите държави. Трето, по ред причини смятам за необходимост, че е наложително да бъдат създадени центрове по медиация към съдилищата в България. Четвърто – тази промяна би станала факт и чрез промяна в законодателството. Може би медицински спорове, които са стигнали до съд, отново могат да бъдат разрешавани чрез медиация, но проблем в страната ни е липсата на законова норма, която да урежда медиацията като задължителна. Не омаловажавам и факта, че медиацията не е позната или е малко позната на част от гражданите, въпреки че ЗМ е приет още през 2004 г.
Друг проблем, който съществува от известно време, е объркването значението и функциите на ,,медиатор“ със ,,здравен медиатор“. Трябва да се отбележи, че здравните медиатори са мост между уязвимите малцинствени общности и здравните и социалните служби. Ползва с уважението и доверието и на хората от общността, и на институциите, притежава необходимите знания, умения и компетентност за да върши своята високоотговорна работа.[25] Професията ,,здравен медиатор“ е въведена в редица европейски страни. В Испания и Франция здравно-медиаторната програма има над двадесетгодишна история. Във Финландия медиаторите се наричат „интеркултурни посредници“, в Холандия – „образователи на етническите малцинства“, в Румъния и Молдова – „санитарни медиатори“, в Словакия – „здравни медиатори“, в Сърбия – „теренни здравни работници“. Историята на здравното медиаторство в България започва през 2001 г., когато първите 5 здравни медиатори започват работа по пилотен проект в Кюстендил. Инициативата цели преодоляване на затруднения достъп на уязвимите малцинствени групи до системата на здравните услуги, когато тези затруднения са свързани с нарушена комуникация между здравните (а понякога и социални) служби и пациентите или с липса на информация по отношение на предпазване от заболявания, семейно планиране и др. Професията „здравен медиатор“ е записана в Националната класификация на професиите и длъжностите.
За разлика от медиаторите и процедурата по медиация, здравните медиатори улесняват достъпа до медицинска помощ на лица от уязвими групи (`чл. 2, т. 1 от Наредба 1) [26] чрез информиране и разясняване на правата и задълженията на пациента; информиране за здравните дейности, гарантирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса; информиране за медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване; придружаване до общопрактикуващ лекар и/или друг/и медицински специалист.
Като извод може да се каже, че ,,Медиатор“ и ,,Здравен медиатор“ ги обединява идеята да са в помощ на хората, но от друга страна са с коренно различни предназначения и търсят постигането на различни цели, обхващат различни групи от обществото, които са с различни нужди.
За възможностите медиацията да се използва в България за при медицински спорове предлагам de lefe ferenda:
Смятам, че включването на медиацията в медицинските спорове, ще се постигне по-бързо и ефективно разрешаване конфликта от страна на спорещите страни, но от друга страна това е много сериозна стъпка към една толкова деликатна тема. Процедурата би подобрила комуникацията между лекари и пациенти, а при създали се конфликтни точки, разрешаването им ще отнема значително по-малко време, което е за предпочитане пред започване на съдебно производство. Друга възможност, която дава медиацията е да се уреждат и спорове за обезщетения (това би се постигнало между спорещите страни, без намесата на съда).
За да може да се приложи на практика всичко гореописано, а на медиацията да се гледа като на сериозен избор и метод за разрешаване на медицински спорове, са необходими редица сериозни промени в медиацията и смятам, че е крайно време да се сложи подбор за допускане за обучение на медиатори и да се създадат по-високи критерии за тези, които преминават обучението. Не е редно всяко лице да може да се обучи като медиатор и да се впуска в материи, които не разбира или му липсват минимални етични и морални правила от които да се води. А медицинските спорове могат да бъдат достатъчно сериозни, за да се водят от лице което е некомпетентно и не разбира смисъла на медиацията. Медиаторите трябва да са наясно, че за сериозни очаквания са необходими и сериозни промени.
Източници:
Емилия Йорданова Ангелова-Ховагимян, гр. Пловдив, ул. ,,Карловска“14, тел. 0887-447-562, e-mail: emilia.hovagimyan@gmail.com
Автор: Ангелова-Ховагимян, Е.
,,Извънсъдебни способи за разрешаване на правни спорове – медиацията при медицински спорове“, публикувана в сборник доклади от годишна университетска научна конференция на НВУ ,,Васил Левски“, 27-28 май 2021 г., Том 7, Научно направление ,,Социални, стопански и правни науки“, стр. 97-109.
http://pravenanaliz.eu/2015/07/12/izvunsudebno-razreshavane-na-sporove/
Цит. по Марев, М. Извънсъдебни способи за разрешаване на административни спорове, с. 164, изд. Сиела Норма АД, София 2016, ISBN: 978-954-28-2062-8
Пак там, стр.166-167
Николова, Василева, Калчева, Минкова, Димитрова, Такова, ПАМБ, стр. 17-18, ISBN 978-619-90-794-4-7
Пак там., стр. 18
https://bg.living-in-belgium.com/difference-between-mediation-and-conciliation-898
Пак там., стр.19
Виж по-подробно Здравният омбудсман – добри практики и перспективи за България, Център за изследване на демокрацията София 2006, ISBN-10: 954-477-136-0, ISBN-13: 978-954-477-136-2
Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 2004 г. ,послед. изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г.
Единен регистър на медиаторите е достъпен на https://mediation.mjs.bg/
Закон за медиацията, Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 2004 г. послед. изм. изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г.
Пехливанов, К. За възможните алтернативи на съдебния спор в административния процес, с.2
Цит. по Марев, М. Извънсъдебни способи за разрешаване на административни спорове, с. 134, изд. Сиела Норма АД, София 2016, ISBN: 978-954-28-2062-8
Пак там., с.135-137
https://osborneslaw.com/medical-negligence-claims/mediation-in-clinical-negligence/
Национална здравна служба - Англия
New law journal Mediating medical disputes, 15.10.2019, издание 7860, ел. достъп на https://www.newlawjournal.co.uk/content/mediating-medical-disputes
Walters Mediation – an alternative to litigation in medical malpractice, Journal Vol 104, No 11 (2014), http://www.samj.org.za/index.php/samj/article/view/8851/6360
https://www.mccammongroup.com/articles/mediation-better-resolution-medical-malpractice-claims/
През 2012 г. Турция приема Закон за медиацията
Mengxiao Wang, Gordon G. Liu, Hanqing Zhao, Thomas Butt, Maorui Yang & Yujie Cui The role of mediation in solving medical disputes in China, Article number: 225 (2020), ел. достъп на https://bmchealthservres.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12913-020-5044-7
http://www.zdravenmediator.net/index.php?pagetype=text&page_id=37
Приета е Наредба № 1 за изискванията за дейността на здравните медиатори, достъпна на https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=EE410667159BAAFE519BCEF0A61C9E46?i
Безопасността на пациентите по време на лечение е основно предизвикателство пред здравеопазната система не само в нашата страна, но и в редица чужди държави. Именно затова смятам, че съсловните организации в здравеопазването могат да играят активна роля по отношение на безопасността на пациентите. Те са част от участниците, които са в процеса за нейното развитие в страната, а чрез свои идеи, действия, активни участия в политиката на здравеопазването, ще спомогнат за повишаването й.
Професиите в областта на медицината са различни. Всяка една от тях е възможно да бъде включена в лечебно-диагностичния процес на пациентите. Определят се като високорискови и високоотговорни професии.
Голяма част от професиите в здравеопазването са регулирани професии.[1] По дефиниция регулираната професия е дейност или съвкупност от дейности, включена в Списъка на регулираните професии в Република България, която е от обществена значимост и/или е от съществено значение за живота и здравето на хората, и правото за упражняване, на която е определено, чрез законови, подзаконови или административни разпоредби, за притежаването на специфична професионална квалификация, правоспособност или членство в професионална организация, работеща за поддържане на високо равнище в съответната професионална област, за осъществяването, на което е получила специфично признаване от държавата. В Списъка на регулираните професии са включено повече от 80 професии от различни области на икономиката. В здравеопазването регулираните професии са: Лекар, Лекар по дентална медицина, Акушерка, Зъботехник, Инспектор по обществено здраве, Кинезитерапевт, Лекарски асистент, Масажист (за лица с увредено зрение), Медицинска сестра, Медицински лаборант, Ортопедичен техник, Помощник фармацевт, Преподавател по практика по специалностите от професионално направление „Здравни грижи“, Рентгенов лаборант, Рехабилитатор, Фармацевт, Фелдшер.[2]
1. Български лекарски съюз, Български зъболекарски съюз и Български фармацевтичен съюз.
Отделните професии се сдружават в съсловни организации, които са създадени с цел, да защитават правата и законните интереси на своите членове. Най-голямата съсловна организация е Българският лекарски съюз. – БЛС. Създаден[3] е през 1901 г. и за този период е втората професионална организация на лекарите в света, след английската. Българският лекарски съюз отстоява интересите на съсловието, които са интереси и на цялото общество. Чрез добрите контакти, изградени с международните организации, чийто член е БЛС, се изучава чуждестранният опит в областта на управление на здравеопазването, търсят се практиките на лекарските камари в системата на продължаващото обучение и квалификация, изработване на правилата за добра практика и остойностяване на медицинския труд. Първоначалното легитимиране на БЛС като самостоятелна съсловна организация е след приемането на Закона за лекарите и стоматолозите в България (ЗСОЛС), а към момента вече е Закон за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. (ЗСОЛЛДМ) Членството в съсловната организация е задължително за практикуване на професията.
Друга голяма съсловна организация е тази на лекарите по дентална медицина - БЗС. За първи път на 20 декември 1905 г. е основано Българското одонтологично дружество, а пет години по-късно се преименува на Български зъболекарски съюз.[4] БЗС, е съсловна организация на лекарите по дентална медицина в Република България, учредена съгласно Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, юридическо лице, учредено за неопределено време, със седалище гр. София. Към момента БЗС включва 28 районни колегии, които са самостоятелни юридически лица със собствени устави. Уставите на районните колегии на БЗС не могат да противоречат на Устава на БЗС. Всички лекари по дентална медицина, които упражняват професията си, членуват в БЗС задължително, а членството на лекари по дентална медицина, които не упражняват професията си, е доброволно.
БФС е основан в съответствие със Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите (ЗСОМФ). Той е единствената законово представена съсловна организация, която обединява всички магистър-фармацевти в Република България. Членството в БФС е необходимо и задължително условие за упражняване на професията на магистър - фармацевта.[5]
Основен белег на съсловните организации - Български лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз; Българският фармацевтичен съюз е, че те са създадени и съществуват по силата на нормативен акт, а не по волята на учредителите им.
Общото между трите съсловни организации, е че поставят условие за задължително членство, ако професията се практикува, а е доброволно само за тези, които не практикуват професията. Също така БЛС, БЗС и БФС - организират, координират, провеждат и регистрират продължаващото обучение на лекарите и на лекарите по дентална медицина, съгласно чл. 182 от Закона за здравето. Сигурността и безопасността на пациентите е в пряка зависимост от квалификацията на медицинските специалисти. Качеството на медицинската дейност е от ключово значение за гарантиране на високо ниво на защита на здравето и безопасността на пациентите и за доверието в системата. Освен за продължаващото обучение на лекарите и лекарите по дентална медицина, БЛС и БЗС според ЗСОЛЛДМ [6] имат право: да представляват своите членове и защитават правата и професионалните им интереси; представляват своите членове като страна при сключване на Националния рамков договор по задължителното здравно осигуряване; изготвят Кодекс за професионална етика на лекарите, съответно на лекарите по дентална медицина, упражняват контрол по спазването му, изготвят и приемат Правила за добра медицинска практика, съответно Правила за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина и ги предлагат за утвърждаване от министъра на здравеопазването, след становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"; и т. н.
По подобен начин е уреден и въпросът на БФС. Според закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите, мисията на фармацевтичната професия е да предоставя лекарствени продукти, други продукти за здравето и услуги, както и да помогне обществото да ги използва по най – добрия възможен начин, а целта на всеки един елемент от фармацевтичното обслужване е обвързана с благополучието на пациентите. Друга функция на БФС е да представлява своите членове и защитава професионалните им права и интереси; да приема Добра фармацевтична практика[7], която представлява система от правила за професионално отношение на магистър-фармацевтите към пациента, самооценка и самоконтрол на фармацевтите, която осигурява качествени фармацевтични услуги за пациентите; изготвя и приема Кодекс за професионална етика и упражнява контрол по спазването му и др.
2. Контрол
От съсловните организации зависи осъществявания контрол спрямо членовете на всяко едно съсловие. Предвидените наказания и нарушения, налагани от БЛС и БЗС, са предвидени в ЗСОЛЛДМ, чл. 37 и 38. Наказанията на магистър-фармацевтите са изброени в чл. 37 и 38 от ЗСОМФ.
Контролът осъществяван от съсловните организации, предполага повишаване на качеството в медицинските и фармацевтичните грижи, а санкциите се налагат с цел недопускане на медицинските специалисти да работят извън законоустановените правила.
На санкция подлежат лекарите и лекарите по дентална медицина за:
Санкциите, които могат да бъдат налагани от БЛС и БЗС са следните:
Същото се отнася и за БФС – Български фармацевтичен съюз, членовете му носят отговорност за нарушения, допуснати при изпълнение на професионалните задължения. Нарушенията според Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите (ЗСОМФ) могат да бъдат следните са изброени в чл. 37 и 38 от него:
Наказанията, които могат да бъдат налагани от съсловната организация са:
3. Съсловните организации съгласно Закона за съсловните организации на медицинските сестри акушерките асоциираните медицински специалисти зъботехниците и помощник-фармацевтите – ЗСОМСААМС са следните:
1. Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ);
2. Българската асоциация на зъботехниците (БАЗ);
3. Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ).
Целта на професионалното развитие на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите е да се поддържат, повишават и разширяват теоретичните знания и практическите умения, необходими за осигуряване на качествени здравни грижи. Задължени са да членуват в съответната съсловна организация. Функциите на тези съсловни организации, които са свързани с безопасни медицински грижи и контрол върху съсловията са:
да приемат правила за добра медицинска практика по здравни грижи в съответната професионална област и ги предлагат за утвърждаване от министъра на здравеопазването, след становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"; да приемат кодекси за професионална етика на съответните специалисти и упражняват контрол по спазването им; налагат санкции; организират, координират, провеждат, регистрират и контролират продължаващото обучение на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите при условия и по ред, определени в договори с висшите медицински училища и с базите за следдипломно обучение; и др.
Що се отнася до обучението на медицинските специалисти, може да се каже, че непрекъснатото повишаване на квалификацията в дадена област на медицината, предполага и по-качествено изпълнение на медицинските грижи. А продължаващото обучение е вменено по закон на съсловните организации.
Правилата за добра медицинска практика, които се приемат от съсловните организации са гаранция за качествено и безопасно лечение. Чрез тях различните медицински специалисти се задължават да работят по предварително установени правила, за да носят най-малък риск при работа и лечение.
Приемането на Кодекси за професионална етика е друга важна стъпка за саморегулация и контрол на съсловията. С приемането на етичните кодекси, освен регулиране на етичното поведение на членовете на съсловието, се регулира и професионалното. Например в Кодекса за професионална етика на зъботехниците е заложено, че всеки зъботехник е длъжен да осигури при своята професионална дейност всички условия, необходими за нейното качествено изпълнение. При неспазване на правилата в кодекса; устава на БАЗ; правилата за добра зъботехническа практика и др., БАЗ може да налага санкции на нарушителите.
4. Други организации
След като се изясни кои съсловни организации са създадени по Закона за съсловните организации на медицинските сестри акушерките асоциираните медицински специалисти зъботехниците и помощник-фармацевтите - ЗСОМСААМС, ще включа и други организации, които са създадени не на базата на този нормативен акт, а по собствена воля, по Закона за юридическите лица с нестопанска цел – ЗЮЛНЦ. Тяхното значение в обществения живот и здравеопазната политика е също толкова важна, за опазването на живота и здравето на пациентите и усърдната работа за постигане на безопасни медицински грижи.
Въпреки, че акушерките спадат към Професионалната организация на професионалистите по здравни грижи, се създаде и Алианс на българските акушерки, който не е регистриран по закона за ЗСОМСААС, а по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Алианс на българските акушерки – АБА е професионална обществена организация създадена през 2012 година. Основна цел на Алианса е насочена към безопасни медицински грижи, като информира и консултира обществеността за добрата грижа в семейното здравеопазване, както и за развитието на професия акушерка и приносът й за женското здраве и здравето на новороденото.
Асоциацията на физиотерапевтите в България е демократично, независимо и самоуправляващо се сдружение с нестопанска цел. АФБ има статут на юридическо лице, регистрирано по реда и при условията на действащото законодателство. Физиотерапевтите, са важна част от системата на здравеопазването, в която е нужно рехабилитацията, която предоставят на хора с различни заболявания и увреждания, на първо място да е безопасна и с индивидуален подход към всеки пациент.
Зъботехниците винаги са били част от работата на лекарите по дентална медицина и тяхната професионална работа е в пряка връзка с тях. Макар и пациентите не винаги да са в пряк контакт със зъботехника на своя лекуващ лекар, отговорността за качествени и безопасни материали и услуги остава и негово задължение. СЗБ[9] също е неправителствена организация, създадена в обществена полза.
Асоциация на българските медицински сестри (АБМС)[10] е създадена през 2019 година, като организация, в която могат да членуват всички медицински сестри в България. Целта на новата асоциация е да осигурява адекватна защита на съсловието, да организира обучения, сертификация и да обедини медицинските сестри с оглед демократизиране на работния процес и условията за упражняване на професията ни в медицинските заведения, както и в структури извън системата на здравеопазване.
Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите – БСЛАФ е единствената „Професионално-съсловна организация” на Лекарски асистенти и Фелдшери в Р. България. [11] Част от целите на организацията са да защитава правата и интересите на лекарските асистенти и фелдшерите; да осъществява международни връзки със сродни организации, като внедри опита им и провежда и отстоява принципите за добрата медицинска практика, съобразно европейските стандарти в дейността на лекарските асистенти и фелдшерите; да инициира и осъществи продължително обучение, саморегулиране, контрол и квалификации на лекарските асистенти и фелдшерите в България в интерес на обществото и др.
Изброените организации като ,,други“ могат да спомогнат също толкова ефективно за качествено и безопасно лечение в здравеопазването и да имат собствена визия, за постигане на дългосрочни цели в тази насока. Имат принос за продължаващото обучение на различните медицински специалисти. Те не могат да налагат санкции за определени нарушения.
Това, което ги отличава от съсловните организации е, че са създадени на доброволен принцип и членството в тях също е доброволно. В тях, членове са медицински специалисти, които са водени от едни и същи интереси и общи цели. Създадени са по ЗЮЛНЦ и са в обществена полза.
Интересна е също темата, защо след като съществува Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), която обединява акушерките, медицинските, сестри и асоциираните медицински специалисти, се създадоха отделни организации? Отговорът се крие в това, че БАПЗГ обединява различни медицински специалисти и обединяването им в обща организация не удовлетворява професионалните им интереси и развитие. Самият факт, че през последните години от БАПЗГ се отделиха като отделни законови организации помощник-фармацевтите, зъботехниците, е ясен знак, че БАПЗГ не може още дълго време да е законова организация на коренно различни специалности, всяка от които има различни нужди, разбирания и желание за развитие.
Това води до обезличаване на различните професии и сливане на различни отговорности, принципи, задължения. Губи се самостоятелната отговорност на всяка от професиите, като това води до липса на качествена саморегулация. Липсата на съсловна организация води до невъзможност да се осъществява самоконтрол в рамките на професията по отношение на професионалната етика и добра медицинска практика. Отделянето в самостоятелни съсловни организации, ще подобри пациентската безопасност, разработвайки програми свързани свързани с нея.
Ще дам следния пример защо БАПЗГ е пречка за развитието на акушерките в България: 46-то Народното събрание, промени Закона за бюджета на НЗОК, като добави нова дейност – патронажна грижа за новороденото до 14 дни след раждането, като това може да се изпълнява освен от личните лекари и от ЛЗ по здравни грижи. Провеждане на допълнителни здравни дейности при новородени до 14 дни след изписване от родилното отделение в дома на детето ще се покрива от НЗОК. Това става възможно с промени в Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, които предстои да бъдат обнародвани. Акушерките имат право по ЗЛЗ да откриват самостоятелни практики по здравни грижи, в които да изпълняват тази патронажна грижа, но тъй като нямат отделна законово представена съсловна организация, не могат да водят преговори и да са договорен партньор на НЗОК. Именно за това de lege ferenda е нужно да бъде създадена отделна съсловна организация на акушерките.[12]
5. Заключение
Всички организации създадени в сферата на здравеопазването, са важна част от подобряването на безопасните медицински грижи, които водят до по-голяма удовлетвореност на пациентите и повишават качеството на здравните услуги.
Библиография:
Адрес за кореспонденция: Адв. д-р Емилия Ангелова-Ховагимян, гр. Пловдив, ул. Карловска 14,e-mail: emilia.hovagimyan@gmail.com
Автор: Ангелова-Ховагимян, Е.
,,Роля на съсловните организации в развитието на пациентската безопасност“, представена на Юбилейна международна научна конференция на тема “РАЗВИТИЕ НА СЪВРЕМЕННОТО ПРАВО - МЕЖДУ УСТАНОВЕНИТЕ ТРАДИЦИИ И ЖЕЛАНАТА БЪДЕЩА РЕАЛНОСТ“ по случай 30 години от създаването на Юридическия факултет при ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Сборник доклади 2021, с. 545-555, ISBN: 978-619-208-360-1.
[Пак там.]
[https://blsbg.com/bg/pages/history/]
[https://history.framar.bg/]
[https://bphu.bg/21_%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F.htm]
[Обн. ДВ. бр.83 от 21 Юли 1998г, послед. изм. и доп. ДВ. бр.85 от 2 Октомври 2020г.]
[https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/01/10/pravila-za-dobra-farmaceftichna-praktika.pdf]
[https://bgapt.org/]
[https://www.ngobg.info/bg/organizations/102636-%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D1%8A%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B7%D0%B1.html]
[https://abmsestri.com/2015/12/21/about-us]
[https://www.margarita-miteva.com/za-nas/]
[https://nova.bg/news/view/2021/09/25/340822/%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%B6%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8/]
[Медицинските сестри, акушерки, фелдшери и рехабилитатори имат право на самостоятелни практики след изменение на ЗЛЗ.]
Нека преди да разгледаме връзката между електронното здравеопазване и пациентската безопасност, дадем отговор на въпроса ,,какво е електронно здравеопазване“? Може да се обобщи, че електронно здравеопазване (е-здраве)[2] означава използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в здравни продукти, услуги и процеси в съчетание с организационни промени и нови умения с цел да се подобрят както здравето на гражданите, така и ефикасността при предоставянето на здравни услуги. Електронното здравеопазване предполага събиране и обработка на големи обеми клинична информация. От друга страна според Световната здравна организация (СЗО)[3], терминът ,,електронно здравеопазване“ описва използването на всички форми на ИКТ в здравеопазването. Подходящото използване на електронното здравеопазване гарантира целостта на здравната информация на индивида, което е от ключов фактор за предоставяне на правилни услуги и грижи за пациента. Това е в пряка връзка със здравните политики на различните страни, защото са с особена важност за развитието на безопасността на пациента. Те са фактор за взимане на важни решения, в които здравето на пациента е в центъра на здравната система. Всяка държава е предприела различни действия в тази връзка, а безопасността на пациента остава важна тема, по която е нужно още много работа на правителствата. Електронното здравеопазване е част от тези политики, които са пряко свързани с безопасността и качеството в предоставянето на здравни грижи.
През последните години бяха налице редица препятствия пред развитието на електронното здравеопазване в страната, като: липса оперативна съвместимост между различните софтуерни продукти и системи, използвани от лекари и медицински звена; без доказателства за ефективността при прилагането на ИКТ; недостатъчно добре е регламентирана защитата на личните данни и липсва прозрачност при използването на събираните данни; прекъснати са връзките между лечебните заведения; липсват стимули лечебните заведения да участват в обмена на клинична информация; липса на добри практики за оптимизация на разходите чрез събиране на големи количества данни и анализ на терапевтичната ефективност, които да послужат за вземане на целесъобразни управленски решения; обемната медицинска документация се изготвя с помощта на софтуерни системи, предполагащи ръчно въвеждане на значителна част от информацията (включително повторно въвеждане за различни цели.
Заради всички гореизброени проблеми, ЕС е поел ангажимент да предоставя подкрепа чрез финансиране и платформи[4], в чиито рамки страните от ЕС могат да си сътрудничат по въпроси, свързани с електронното здравеопазване. По някои аспекти, като оперативната съвместимост или стандартите за качество, се вземат мерки на европейско равнище чрез координирани действия и привеждане в съответствие в областта на цифровите технологии. Някои от платформите за развитие на политиката на електронното здравеопазване са:
Това са само част от платформите, чрез които ЕС цели развитието на електронното здравеопазване. В тази връзка Европейската комисия финансира две проучвания за телемедицината и големите информационни масиви, за да се осигурят насоки за политиките в областта на цифровото здравеопазване и грижи. Това е свързано повишаване на благосъстоянието на милиони граждани и коренно да променят начина на предоставяне на услуги в областта на здравето и грижите на пациентите. Комисията работи със страните от ЕС за предоставяне на образование и обучение в областта на цифровите умения, включително повишаване на квалификацията, преквалификация и възможности за обмен на знания, на студенти, здравни работници, директори на болници и създатели на политики.
За ползите от електронното здравеопазване не може да не се спомене Третото глобално проучване[6] на Глобалната обсерватория за електронно здравеопазване на СЗО, което изследва как електронното здравеопазване може да подкрепи универсалното здравно покритие (UHC) в държавите членки. Общо 125 страни участваха в проучването – ясно отражение на нарастващия интерес към тази област. Докладът разглежда фондовете за електронно здравеопазване, изградени чрез разработване на политики, подходи за финансиране и изграждане на капацитет в електронното здравеопазване чрез обучение на студенти и професионалисти. След това наблюдава специфични приложения за електронно здравеопазване като mHealth, telehealth, системи за електронни здравни записи и eLearning и как те допринасят за целите на UHC.
Това са само част от предприетите стъпки за въвеждането на електронното здравеопазване и изброяване на ползите от това.
Развитие на електронното здравеопазване в България (2021-2030)
Необходимостта от ускоряването на здравната реформа в България наложи развитието на електронното здравеопазване като основен стълб в здравната система. В този процес си сътрудничат всички участници и заинтересувани страни в здравния процес – Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика, частни здравно-застрахователни фондове, болници, лични лекари, аптеки, лаборатории, лекари специалисти и пациенти.
Актуализираната Стратегията за развитие на електронното управление в Република България 2019 – 2025 г. [7] е основният стратегически документ, който дава визията за развитие на електронното управление страната. Актуализацията на Стратегията[8] за развитие на електронното управление се налага с оглед инкорпориране на цели и принципи, заложени в редица новоприети стратегически документи на национално и европейско ниво от значение за развитието на електронното управление, сред които Национална програма за развитие „България 2030“, националният стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г.”, Европейска стратегия за данните, Стратегията на ЕС „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“.
В България развитието на електронното здравеопазване се подпомага и от Фондация" Електронно Здравеопазване-България"[9]. Тя е неправителствена организация с нестопанска цел. Създадена е, да подпомага развитието на електронното здравеопазване /e-health/ на национално ниво като част от електронното правителство на Република България. Фондацията си сътрудничи с МЗ, НЗОК, лечебни заведения, аптеки и др. за успешно интегриране. То включва интегрирана информационна система, електронни здравни досиета, електронни здравни карти, е-обучение, предоставяне на онлайн здравни услуги.
Развитието на електронното здравеопазване е част от политиките, заложени също в: Националната здравна стратегия 2020, Национална здравна стратегия 2030 [10], Национална програма за развитие България 2020 (подприоритет 1.4. Повишаване качеството и ефективността на здравните услуги); Националната стратегия за електронно управление 2025; Национална научна програма ,,Електронно здравеопазване в България“ и други стратегически документи на национално ниво. В новата Национална здравна стратегия , която е с програмен период 2021-2030, се предвижда електронното здравеопазване да е в основата на изпълнението на стратегическите цели и приоритети на НЗС.
Част от въвеждането на електронното здравеопазване , е електронното здравно досие. В Препоръка 2008/594/ЕО [11] на Комисията относно трансграничната оперативна съвместимост на системите за електронни здравни досиета е дадено определение на „електронно здравно досие“ – означава обстоен медицински запис или подобна документация за миналото и сегашното физическо и душевно състояние на здравето на дадено лице в електронна форма, обезпечаващо бърз достъп на тези данни за медицинско лечение или други тясно свързани цели.
Електронното здравно досие е система: набор от компоненти, които формират механизъм, чрез който се създават, използват, съхраняват и възстановяват електронни здравни записи. Системата включва потребителите, данните, правилата и процедурите, устройствата за обработка и съхранение, средствата за комуникация и поддръжка на системата в работоспособно състояние. Представлява дигитална версия на хартиеното досие на пациента, но разликата е, че са ориентирани към пациента в реално време, предоставят информация незабавно и сигурно на оторизирани потребители.
Друга много важна част от електронното здравеопазване са електронната рецепта и електронното предписване. Електронната рецепта е част от бъдещето развитие на електронното здравеопазване, която ще позволи систематизиране на голям обем от данни и сигурен пренос на информация за пациентите между различни лечебни заведения. България реализира първия си опит във въвеждането на електронни рецепти сравнително рано, но успехът му не води до бързо внедряване на иновацията в национален мащаб. Първата електронна рецепта в България е издадена и изпълнена на 3-ти октомври 2007 г. в гр. Сливница като част от пилотния проект за електронна здравна карта, реализиран от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Години след представянето на проекта за електронна рецепта от НЗОК от края на 2020 г. тя вече е факт в България. „С въвеждането на системата за издаване на е-рецепти, „Информационно обслужване“ [12] в страната, на практика стартира дълго чаканото електронизиране на процеса, което, значително улеснява пациентите, намалява риска от неправилно отпускане на контролирани и реимбурсирани медикаменти и облекчава максимално, както общопрактикуващите лекари, така и аптеките“.
Електронната рецепта е част от безопасността на пациентите, защото грешките при предписване на лекарствата могат да намалеят значително - в резултат на лош почерк, разчитане грешно на лекарство, което е сходно с друго, дозировка и прием и др.
Персонализирана информационна система (ПИС) - До момента в България има успешно създадена и действаща персонална информационна система[13] за електронно поддържане на здравна информация за пациентите. Право на достъп до Персонализираната информационна система (ПИС) на НЗОК, чрез уникален код за достъп (УКД), имат само задължително здравноосигурени лица по смисъла на Закона за здравното осигуряване, включително в случаите, когато техните здравноосигурени права са прекъснати.
За всички работещи в здравната система системата, която има значение и създаде доста дискусии относно въвеждането й в България, е Националната здравно-информационна система (НЗИС).[14]
Основните цели на НЗИС са:
Предимства на НЗИС са: пациентско досие, електронни рецепти, електронни направления, единен здравно-информационен портал, осигуряващ публична информация, медицински статистики, достъп до публична информация от регистрите в сектор „Здравеопазване“.
Връзка между пациентска безопасност и електронно здравеопазване
След като разгледахме подробно въпроса за електронното здравеопазване, се изтъкнаха редица от положителните му страни, а те са насочени изцяло към пациентите.
Безопасността на пациентите е здравна дисциплина, която се появи с развиващата се сложност в системите за здравеопазване и произтичащото от това нарастване на вредите за пациентите в здравните заведения. Тя има за цел да предотврати и намали рисковете, грешките и вредите, които възникват за пациентите по време на предоставяне на здравни грижи.[15]
Безопасността на пациентите е дефинирана от СЗО като предпазване на пациента от ненужна или потенциална вреда. В тази връзка е идеята за усъвършенстване на електронното здравеопазване, защото една от целите му е ,,пациентът да е в центъра на здравната грижа“. Това може да означава, че чрез електронното здравеопазване: Създадените алгоритми могат да намалят случайните събития и грешки при работата на медицинските специалисти от всички нива в здравеопазването. Всичко това би подобрило качеството на здравеопазване и нивото на предлаганите медицински услуги.
Ще пести време; Създава по-голямо удобство; По-голям контрол от държавните институции и пациентите; По-малко административни грешки.
Според проекта на за електронна рецепта на НЗОК ползите за пациентите са наличност на рецептата в електронен формат по всяко време и от всяка аптека, намаляване на грешките от погрешно интерпретиране на почерка върху рецептите, история на изписване на медикаментите (част от електронното досие), времето за изчакване в аптеките се скъсява.
Заключение
Като заключение може да се посочи, че електронното здравеопазване, ще повиши пациентската безопасност като предоставя един по-широк кръг от възможности на всички, които се възползват от него.
В България през последните години се използва все повече, защото понякога е единствена връзка между пациента и доставчика на медицинска услуга, също служи и за търсене на различни медицински данни за пациента. Българските пациенти могат да се възползват от него в различни аспекти, защото вече има създадени: персонализирана информационна система; електронно здравно досие; електронна рецепта и електронно предписване. Често срещани са и онлайн медицински консултации, които пациентите избират.[16]
Автор: Адв. ЕМИЛИЯ АНГЕЛОВА-ХОВАГИМЯН
Доктор по административно право и процес
Адвокатска кантора ,,Ангелова&Ховагимян“
e-mail: emilia.hovagimyan@gmail.com
Статията е публикувана за първи път в сборник от научни доклади от ,,ИНСТИТУТ ЗА ЗНАНИЕ, НАУКА, ИНОВАЦИИ“, във връзка научна конференция, проведена на 6-7 юли 2023 г., гр. В. Търново, s. 237-246. ISSN 2815-3480.
Източници:
]]>
Темата за здравноосигурените лица (ЗОЛ) в денталната медицина е повече от актуална днес, тъй като сериозно се различава от начина на финансиране на клинични пътеки и процедури в медицинската помощ. Годишният пакет от дентални дейности е ограничен само до определени манипулации, въпреки различните нужди на ЗОЛ.
На основание Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) качеството „осигурено лице” се придобива задължително по силата на закона. В най-общия случай българското гражданство е в основата на придобиване на това качество и няма връзка с полагането на трудова дейност.
Граждани на друга държава също могат да придобият качеството „осигурено лице” за целите на задължителното здравно осигуряване, но при наличие на предвидените в ЗЗО условия.
Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава – членка.
Задължително осигурени в НЗОК са:
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО.
На основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, задължението за осигуряване на лицата възниква от датата на получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване.
Пакетите, с които българските граждани разполагат за дентални дейности са според Националния рамков договор /НРД/.Този договор е за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ДВ, бр. 82 от 2021 г.) и Наредба № 42 от 2004 г. за въвеждане на класификационни статистически системи за кодиране на болестите и проблемите, свързани със здравето, и на медицинските процедури.
Националният рамков договор е национален, защото има действие на цялата територия на Република България и но не е с еднакви пакети от дейности за деца и възрастни. Дейностите, които НЗОК заплаща за тези две групи са различни и на различна стойност, което ще се разгледа в тази статия.
Този договор е национален, защото има действие на цялата територия на Република България.
Договорът е рамков, защото определя здравно-икономически, финансови, медицински, организационно-управленски, информационни и правно-деонтологични рамки, в съответствие с които се сключват договорите между НЗОК и изпълнителите на дентална помощ.
Всички клаузи на този Национален рамков договор са в съответствие с действащото българско законодателство.
Последният подписан НРД за дентални дейности 2023-20251, е подписан на 01.09.2023 г., в София между Националната здравноосигурителна каса, от една страна, и Българския зъболекарски съюз.
Предмет на НРД са правата и задълженията по оказването на дентална помощ в рамките на чл. 55 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) на:
Националният рамков договор създава условия за гарантиране и упражняване на правата на ЗОЛ в съответствие с действащото законодателство в Република България. /Чл. 5. / Всички ЗОЛ имат равни права и достъп при получаване на дентална помощ независимо от тяхната раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Освен всичко гореизброено за НРД, се връщам на обема от дейности, които НЗОК заплаща за ЗОЛ и на разликата при деца и възрастни.
Един от най-често срещаните въпроси към лекарите по дентална медицина е: ,,На какво имам право по НЗОК годишно за дентални дейности?“, както и ,,Аз съм здравноосигурен, имам здравна книжка и какво мога да използвам по нея?
Двата въпроса съдържат идентично питане, но по различен начин. Всяко ЗОЛ получава своето право на определен обем дентални дейности съгласно Националния рамков договор за денталните дейности, сключен между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз. Т.е. сама по себе си ,,синята книжка“ не носи определени финансови суми. Друга особеност, на която пациентите не обръщат внимание, е това дали лекарят по дентална медицина дали има сключен договор с НЗОК. Това е важно, защото ЗОЛ не може да упражни полагащото му се право на определен обем от дейности, ако не е изпълнено условието за сключен договор между дентален лекар и НЗОК.
Важен факт също е, че здравноосигурителната книжка е с точно определен обем и дейности и при тяхното използване от пациента се изчерпва и се дължи заплащане за всяка допълнителна дейност над полагащия се обем дейности.
Здравноосигурените лица над 18-годишна възраст имат право на пакет дентални дейности, който включва:
В първичната извънболнична дентална помощ:
а) обстоен преглед със снемане на орален статус – в т.ч. еднократен допълнителен преглед за бременни, веднъж за съответната година, като доплащането от здравноосигуреното лице е 1,80 лв.
б) до три лечебни дейности, които могат да бъдат:- обтурация с химичен композит или амалгама (пломба), като доплащането от пациента е 4,00 лв.и/или
в) екстракция (изваждане) на постоянен зъб с анестезия (упойка), за което доплащането от пациента е 4,00 лв.
г) дейности по възстановяване функцията на дъвкателния апарат при цялостна обеззъбена горна челюст с горна цяла плакова зъбна протеза за период от 4 години, в т.ч. и контролни прегледи до два месеца след поставяне на протезата;
д) дейности по възстановяване функцията на дъвкателния апарат при цялостна обеззъбена долна челюст с долна цяла плакова зъбна протеза за период от 4 години, в т.ч. и контролни прегледи до два месеца след поставяне на протезата.
Специализираната хирургична извънболнична дентална помощ:
а) специализиран обстоен преглед, като доплащането от пациента е 1,80 лв.;
б) инцизия в съединителнотъканни ложи, включително анестезия - доплащането от пациента е 7,50 лв.;
в) екстракция на дълбоко фрактуриран или дълбоко разрушен зъб, включително анестезия - доплащането от пациента е 13,50 лв.;
г) контролен преглед след някоя от последните две дейности, като доплащането от пациента е 0,80 лв.
Отделно НЗОК заплаща дейностите по възстановяване функцията на дъвкателния апарат при цялостно обеззъбени челюсти - горна и долна, в т.ч. и контролни прегледи за период от 4 години, без ограничение на възрастта. Цената, заплащана от НЗОК за възстановяване функцията на дъвкателния апарат при обеззъбени лица не включва материала за протезата и медико-техническата дейност за изработката й.
Денталните дейности, на които здравноосигурените лица под 18-годишна възраст имат право и са платени (изцяло или частично) от НЗОК са следните:
Обстоен преглед със снемане на зъбен статус веднъж за съответната календарна година, при който се доплаща 1.80 лв.; до 4 лечебни дейности за съответната календарна година, като в тях се включват:
Първична дентална помощ:
Обтурация с амалгама или химиокомпозит (пломба) - без доплащане;
Екстракция (вадене на зъб) на временен зъб - без доплащане;
Екстракция на постоянен зъб - без доплащане;
Лечение на пулпит или периодонтит на временен зъб - доплащане 4,70 лв.;
Лечение на пулпит или периодонтит на постоянен зъб - доплащане 6,00 лв.
Специализирана дентална помощ:
Специализиран хирургичен обстоен преглед (доплащане 1,80 лв.);
инцизия в съединителнотъканни ложи, вкл. анестезия (доплащане 3,00 лв.);
Екстракция на дълбоко фрактуриран или дълбоко разрушен зъб, вкл. анестезия (доплащане 5,00 лв.);
Контролен преглед след някоя от горните две дейности (доплащане 0,80 лв.)
За първичната дентална помощ на здравноосигурените лица под 18 години и над 18 години не е в еднакъв обем. При ЗОЛ под 18 годишна възраст НЗОК заплаща до четири лечебни дейности, докато за всички ЗОЛ над 18 години е само три дейности за година.
Впечатление прави, че НЗОК заплаща дейност при възрастните, например обтурация (пломба) само с определен материал. В случая това са химичен композит или амалгама, за които ясно е посочено доплащането от страна на пациента. По време на лечебно-диагностичните дейности, ако пациентите предпочетат материали, средства или методики невключени в посочения пакет, пациентите дължат заплащане по цени на лечебното заведение (доплащат се цени, предварително определени от лечебните заведения, като не е задължително да са еднакви за всяко).
За всяка една използвана дейност по НЗОК от пациентите, е нужно при всяко посещение да представят своята здравноосигурителна книжка. Когато страниците за ползвана дентална помощ от здравноосигурителната книжка са изписани, не е нужно да се издава нова здравна книжка. При изчерпване на страниците в здравноосигурителната книжка, към нея се използва допълнителен лист-притурка (по образец) за извършени дентални дейности.
Интересен момент представлява §7. от НРД за дентални дейности 2023-2025 г. - “При осъществяване на дейностите по лечение на кариес чрез обтурация с амалгама не се използва дентална амалгама за дентално лечение на пациенти с млечни зъби, на деца под 15 г. и на бременни и кърмещи жени, освен когато това се счита за абсолютно необходимо от страна на лекаря по дентална медицина въз основа на специфичните медицински нужди на пациента.”
Само едно изречение договорните страни в НРД поставят под въпрос използването на денталната амалгама за лицата под 15 г., също така и за бременните и жените кърмачки, като се оставя само алтернативния химиокомпозит, заплащан от НЗОК.
Изводи:
Дългосрочните практики на НЗОК да заплаща само за най-евтините материали при изработка на обтурация (пломба) не води до дълготрайно качество, поради влошените спецификите на използваните материали спрямо материалите от ново поколение.
Много често се случва, обтурация от химикомпозит да не издържи повече от няколко месеца, особено при деца, поради множество специфики свързани с храненето, растежа на челюстите и др. Това налага нейната подмяна и направата на нова обтурация. Проблемът е, че НЗОК не заплаща за втора обтурация, ако не са минали 12 календарни месеца от датата на изработка.
Трябва да се отбележи, че разликата в денталните пакети между лица под 18 годишна възраст и лицата над 18 годишна възраст е дискриминационна. Лечението на постоянни зъби е от особена важност за всяко лице, независимо от неговата възраст, вместо това НЗОК предлага на лицата над 18 г. само да екстрахират своите постоянни зъби, вместо да ги запазят след лечение.
Друг дискриминационен момент свързан с изработката на протези за лица над 65 г. възраст с решение на комисията за дискриминация, като към днешен момент от тях може да се възползва всяко лице със осигурителни права.
Автор: Ховагимян, Х.
,,Права на здравноосигурените лица според Националния рамков договор за дентални дейности“, Научна конференция ,,Знание, наука, технологии, иновации“ от 15.12.2023 г., стр. 404-410, **ISSN 2815-3472 (print), ISSN 2815-34800 (CD).
]]>
Личните данни на лицата като цяло днес са обект на непрекъснато обсъждане, за тяхната обработка и защита. В тази връзка са Законът за защита на личните данни и множество европейски регламенти, които до някаква степен уреждат въпросите по тази чувствителна тема.
Регламент (ЕС) 2016/6791 и Законът за защита на личните данни уреждат обществените отношения, свързани със защитата на личните данни, а именно: тяхното обработване.
В България съществува от 2019 г. Комисия за защита на личните данни, която следи за обработването на личните данни на лицата, осъществяването на достъпа до тези данни, както и спазването на Регламент(ЕС) 2016/679. Също така Комисията за защита на личните данни извършва акредитация на сертифициращи органи в съответствие с този регламент. При неспазване на определените правила, тя може да отнеме дадена акредитация.
В България или по–точно в сектора на здравеопазването се налага ежедневно използване на лични данни на лица, които са пациенти, ползвайки се от здравноосигурителните си права. Това важи и за пациентите, които използват допълнително здравно осигуряване от местни или чуждестранни частни здравни фондове. Ето защо, без предоставяне на своите лични данни, пациентите не могат да ползват дейности по НЗОК и пакетите по допълнителното здравно осигуряване.
Министерство на здравеопазването поддържа Националнатаздравноинформационна система (НЗИС), чрез която се осигурявацентрализирано управление и съхранение на информация за здравнитедосиета всеки пациент, издадените електронни направления и електроннирецепти и много други здравни записи, генерирани от медицинския инемедицинския персонал в лечебните заведения. Основните цели на НЗИСса: Подобряване на качеството на медицинската помощ; Подобренадиагностика и лечение, намаляване на медицинските грешки; Осигуряванена рационално лекарствено лечение; Улесняване на комуникацията междупациенти и здравни професионалисти; Повишена ефективност на здравнатасистема; Бърз достъп до необходимите данни; Лесно четима и пълнамедицинска документация; Повишаване на ефикасността при изразходванена финансови средства; Подобряване на диспансеризацията и напрофилактичната дейност; Намаляване на разходите за съхранение наинформация.
НЗИС дава възможност за пълно електронно документиране исъхранение на всички извършени медицински прегледи. Модулът „Е-преглед“ е основна част от личното медицинско досие на всеки потребители дава възможност на всички граждани да имат пълна проследимост назаболявания, диагнози, назначени терапии, изследвания и др. Пациентитевече не трябва да пазят и носят всички издадени им хартиени амбулаторнилистове, нито да помнят какви медикаменти са им били предписани и как саим повлияли те. Цялата информация е налична в електронен формат и можеда бъде достъпна по всяко време.
Законът за здравното осигуряване, глава 9 гласи, че НЗОК изгражда информационна система – ПИС3 /персонална информационна система/, която включва: регистър на осигурените лица, паспортни данни, заплатени здравноосигурителни вноски, поддържа регистър на лицата осигурени в друга държава членка, които имат право да получават медицинска помощ в страната. Следва извода, че НЗОК чрез своята информационна система ПИС събира, обработва и контролира данните на пациентите, както и на изпълнителите на медицинска, дентална помощ, както и на всички други дейности произтичащи от ЗЗО и изпълнението на НРД.
Всички здравноосигурени граждани имат равни права и достъп при получаване на извънболнична и болнична медицинска и дентална помощ, независимо от тяхната раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Въпросът за обработката на личните данни при работа с НЗОК4 и НЗИС5е повече от актуален. Всяко лице, което е потърсило здравна помощ е нужнода предостави своите лични данни на лекаря или на лечебното заведение, зада ползва обществено финансиране, за да се изпълни законовото изискванеза създаване на здравен запис в личното му пациентско досие. Достъпът дообществено финансиране законово се регламентира в Закона за здравнотоосигуряване и Националния рамков договор за медицинска или денталнапомощ. В чл. 50 от ЗЗО ясно се казва: При ползване на медицинската помощосигурените лица са длъжни да представят6 документ за самоличност, аизпълнителите на медицинска и дентална помощ да извършат проверка наздравноосигурителния статус на лицата съгласно данни на Националнатаагенция за приходите.
Това означава, че без предоставянето на гореописаните лични данни напациентите, те не могат да използват полагащото им се общественофинансиране. Няма как да се извърши задължителната проверка от лекаряили лечебното заведение на здравноосигурителния статус на пациента, безпредоставяне на личните му данни - единен граждански номер (ЕГН). Отдруга страна непредоставянето на личните данни от пациент, еадминистративна пречка за изпълнителите на медицинска и денталнапомощ, защото не могат да отчитат извършените медицински и денталнидейности, които не са обвързани към конкретно лице.
-Здравноосигурителният статус, необходим за упражняване на здравноосигурителните права на лицата по чл. 33 от ЗЗО, се формира въз основа на данните за здравно осигуряване от заявления и декларации по този закон, вписвания в официални публични регистри, писмени доказателства, предоставени от лицата, и внесените или дължимите здравноосигурителни вноски.
Проверката на здравноосигурителния статус на лицето има важна роля при определяне на здравноосигурените лица и такива с прекъснати права. Последните нямат право по ЗЗО да ползват обществено финансиране, своите медицински и дентални потребности, до внасяне на дължимите задължителни здравноосигурителни вноски и възстановяване на здравноосигурителните си права.
Съгласно глава десет и чл. 36 от НРД7 2023 за медицински дейности,ясно е описана процедурата за задължителна документация идокументооборота между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ.Изпълнителят на медицинска или дентална помощ е длъжен да се съобразисъс: ЗЗО, НРД, ЗЗЛД, НЗИС и вътрешните правила за работа на всяколечебно заведение. Ето защо всеки изпълнител на медицинска и денталнапомощ е длъжен да изисква, обработва и съхранява личните данни напациентите си, но реално тези данни не остават само в лечебното заведение,както и не могат да бъдат унищожени или архивирани. Това се дължи назаконовото изискване в ЗЗО и НРД за отчитане на извършената медицинскаи дентална помощ към НЗОК и НЗИС. Едва след отчитане и проверка наподадените данни, изпълнителите на медицинска и дентална помощполучават дължимото им заплащане от НЗОК.
Спорният момент тук е:
Заключение
Здравноосигурителната система на страната ни е част от нашата национална сигурност и е основен стълб в държавността. Немислимо е тя да съществува без събирането, обработката и контрол на предоставените лични данни на всеки пациент. Ето защо не е възможно оттегляне на предоставените лични данни или искането от страна на пациентите за тяхното заличаване или унищожаване.
От казаното до тук следва, че за изпълнителите на медицинска и дентална помощ, НЗОК, НЗИС и частните здравни фондове, не отпада отговорност им да спазват ЗЗЛД и действащите европейски регламенти за защита на личните данни. Задължително трябва да осигурят висока степен на защита и нерегламентиран достъп на предоставените им от пациентите лични данни и чувствителна информация.
Автор: Ховагимян, Х.
,,Защита на личните данни при работа с НЗОК и НЗИС“ - ИНСТИТУТ ЗА ЗНАНИЕ, НАУКА, ИНОВАЦИИ, НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗНАНИЕ, НАУКА, ИНОВАЦИИ,ТЕХНОЛОГИИ”, 29 септември 2023 г. В. Търново, Сборник стр. 247-253. ISSN 2815-3772. ISSN print. 28-15-3772.
]]>
Нека първо да се спрем на това – от кога датира ,,здравният туризъм“.[2] Още в праисторическите времена е имало посещения на хора измежду много близки съседни племена, търсещи лечение. Това е пример за здравен туризъм, макар условията за лечение да са били примитивни. Също така археологическите разкопки показват, че много древни цивилизации са се възползвали от лечебните ефекти на горещите извори и свещените бани. Здравният туризъм напредва бавно, но сигурно. Това става успоредно с развитието на медицината и комуникацията между цивилизациите през древността и Средновековието. Особено изразен е към края на епохата на Ренесанса (тогава пътуванията за лечение значително се увеличават).
Днес, темата за здравния става все по-актуална в България. Това се дължи на факта, че все повече български граждани търсят здравни услуги, извън пределите на страната ни. Тези търсения могат да бъдат различни – от сложни хирургични интервенции, трансплантации, зъболечение, инвитро процедури, терапии и др., до множество естетични процедури, които не са свързани със здравето, а са само с разкрасителна цел.
Страните, които са предпочитана дестинация за различни видове медицински услуги са: Израел, Турция, различни страни от ЕС и др.
В тази статия, ще разгледам Турция, защото все повече български граждани се насочват към нея за различни медицински услуги.
В резултат на това, че все повече чужденци търсят лечение в Турция Министерството на здравеопазването и Министерството на туризма там обединиха усилията си към тази индустрия, наречена ,,здравен туризъм“.[3] Това е свързано и с икономическия принос на здравния туризъм за страната.
В много от случаите здравният туризъм е свързан със сериозното здравословно състояние на човек. В тази връзка всички, които избират Турция като страна, в която ще се лекуват, е нужно да са запознати поне минимално със своите права и да се замислят на кого се доверяват. Това правило винаги трябва да се следва, защото ,,човешкото здраве е най-ценното благо[4], което може да му бъде дадено“.
Най-общо международният здравен туризъм в Турция се възприема като съвкупност от: всички видове здравни услуги и свързаните с тях поддържащи услуги, получавани от реални лица, които не са граждани на Република Турция и идват в страната от чужбина за здравни цели, които не са граждани на Република Турция. За да предостави тази услуга, съответната болница, медицински център или клиника трябва да притежава сертификат за оторизация на "Международен здравен туризъм здравно заведение".[5,6]
Здравният туризъм в Турция се състои от три подкомпонента: медицински туризъм, термален здравен туризъм и туризъм за хора с увреждания.[7] Най-предпочитаните раздели в областта на здравния туризъм са свързани с естетиката, а това са: трансплантация на коса, дентална естетика, очна естетика, естетика на гърди, ринопластика, липосукция, лифтинг на лицето и др. Има данни[8], че половината от оборота от здравен туризъм в Турция, постигнат през 2022 г., е получен от услуги за трансплантация на коса.
Едни от честите причини да се избира Турция, като възможност за здравен туризъм от български гражданите, може да са следните:
Не трябва да се пренебрегва и фактът, че страната е предпочитана дестинация за здравен туризъм, защото повече от 50 турски клиники са акредитирани от Joint International International (JCI)[9]. Турските болници са на второ място в света по брой, акредитирани от тази организация.
Разбира се, причините за избор на чуждата държава могат да бъдат и много други. Гореизброените са част от най-често срещаните.
Участници в здравния туризъм
Кръгът от участници в здравния туризъм не винаги се ограничава само до две страни. Това се дължи на факта, че участници могат да бъдат напр. международен пациент, който иска здравна услуга; това може да бъде и работодателят, застрахователната компания или държавата на пациента. Трябва да се споменат и посредническите лица или организации в страната и чужбина, международните офиси на консулства и дори хотелите, които насочват чуждестранни пациенти към доставчици на здравни услуги. [10]
Начините, по които се осъществява здравен туризъм (от България в Турция), са следните:
1. На първо място хора, които не говорят чужди езици и имат притеснения да търсят сами достъп до здравна услуга, се доверяват на различни посредници в България. Това може да са физически или юридически лица, които предлагат своите услуги на територията на нашата страна. Това са най-често посреднически агенции, които имат сключени договори с турски клиники за предоставянето на различни здравни услуги. С наемането им се определят и условията и начините, по които ще посредничат.
2. В България се срещат и медицински лица, които са част от фирми, предлагащи тази услуга. Условията са различни и може да включват: уредени билети, транспорт, трансфери, престой в хотел, придружаване до лечебното заведение и превод, ако е необходимо.
3. Физически лица, които най-често са без медицинска специалност (възможно е в по-редки случаи физическото лице да е медицински специалист), не са част от посредническа агенция, а срещу определена сума се съгласяват да бъдат придружители до избрано лечебно заведение. Тук уговорките отново могат да са различни: да се уреди хотел, клиника, транспорт, да се намери определен лекар и др. Проблемът тук е договорното отношение, защото то често липсва.
4. Възможност за здравен туризъм предоставят и турски посреднически агенции. Техните услуги може да се ползват директно от страната, която се посещава (или да се наемат от страните, в които имат клонове). Важно е да се знае, че агенциите за здравен туризъм в Турция не са здравни институции. В тях не работят лекари и те не се ангажират с диагнози на пациентите, както и с обсъждането им. Друго много важно нещо е, че всички лекари, които са избрани чрез посредническата агенция, не са част от нея. Това са специално упълномощени туристически агенции, които действат като посредници между международни пациенти и здравните институции в Турция. Това, че често са избирани, се дължи на факта, че винаги е по-лесно някой да търси подходящи решения, вместо пациентите, а и понякога се дължи на липсата на избор или на насочване за лечение.
Когато се избира посредническа агенция е нужно предварително да се провери дали тя притежава сертификат и съответно разрешение за работа, според турското законодателство.
В Турция всички посредници/агенции за здравен туризъм, които са сертифицирани и имат разрешението да предлагат този вид услуга, са изброени в списък.[11] В Приложение-2А се съдържа ,,Ценова тарифа“[12] за здравен туризъм и здравни услуги, предоставени в рамките на туристическото здраве. Тези цени за здравен туризъм, са минималните и здравните институции могат да определят свои собствени, при условие че не са под минималните. Това крие редица рискове, защото липсата на фиксирани цени може да се окаже лоша изненада за всеки пациент.
Ето защо е толкова важно да сме запознати предварително с всички цени, ценообразуването и всичко, което ни предстои. Това се налага, защото трябва да сме подготвени от финансова гледна точка, а и предварителното споразумение за цената (описана задължително в договор или ценово предложение), ще ни гарантира спокойствие, че няма да изникне нищо непредвидено за нашия предварително съставен финансов план. Ако има други непредвидени разходи, те трябва да са предварително упоменати, както и от какво естество може да са.
Но нека да обърнем внимание на правомощията, които имат посредниците. Те работят за улесняване на процеса на доставка на здравни услуги в чужда държава. Насочват пациента към подходящата здравна институция, оторизирана в областта на здравния туризъм според желанието му. Организират самолетни билети и транспорт. Уреждат хотел за престой. Осигуряват комуникация с болницата и за лекарския прием. Предоставят трансферни услуги: летище – хотел – болница, както и други услуги, които може да предостави една туристическа агенция.
При възникване на нещо непредвидено при лечението или диагнозата, агенциите са тези, които съдействат с всичко, което предварително сте приели и подписали (има и много случаи, при които пациентите нямат никакви подписани договорни отношения с посредниците). И при двата случая това не означава, че те могат да обезщетят пациенти при нежелано медицинско събитие.
Отговорността на посредническата институция за здравен туризъм в този процес е ограничена до щетите, причинени от грешки в областите, за които отговаря агенцията – като настаняване, транспорт, трансфер, превод и консултации. Ето защо писмените договори с агентите са толкова важна част от здравния туризъм в Турция. И не е важно само да има подписан документ, а са важни съдържанието и клаузите, които предварително сме договорили.
5. Друг начин е, когато ние сами се свързваме с лечебното заведение, сами избираме и уговаряме първото посещение при медицински специалист/и, както и последващите.
Възникване на договорни отношения
Независимо по кой от гореизброените начини искаме да се възползваме от здравен туризъм в Турция, трябва да знаем, че най-добрият вариант е, когато винаги имаме подписани договори с всички посредници и предварително сме се запознали с всички клаузи, които съдържат.
Много от здравните туристи задават въпроса ,,За какво са тези договори, като при останалите хора всичко е наред“?. Това може да е така отстрани, но не трябва да се пренебрегва възможността точно на нас да се случи нещо нежелано/непредвидено. Тогава единствената ни основа за търсене на правна защита или обезщетение, може да се окаже точно този договор.
Независимо по какъв начин достигат до избраното лечебно заведение, при всички случаи пациентите влизат в договорни отношения още с първото си посещение в него.
Много често договорните отношения не се изчерпват само с това – напримeр, ако човек използва посредник за транспорт влиза в договорни отношения с него. За настаняване може да сключи договор с избрания хотел. Или да има сключени уговорка за всичко с посредническите агенции/организации, за да „посредничат“ при установяването на всички тези отношения.
Т. е. при лечение в Турция може да имаме няколко договорни правоотношения. За всяко едно от тях е важно да се внимава какво се подписва и за какво даваме съгласието си. Един добре съставен договор може да предотврати много бъдещи проблеми.
Възможността нещо да се обърка в чужда страна не трябва да се пренебрегва, особено що се отнася до здравето.
Правни разпоредби и въпроси на здравния туризъм в Турция
Едно от предизвикателствата пред здравния туризъм идва от глобалността на сектора, тъй като правото може да се променя в международен план. За пациентите, търсещи здравни грижи в дестинация за здравен туризъм в чужда държава, правните въпроси са от най-голямо значение. Ако нещо се обърка по време на операцията или по време на лечението, това поставя пациента в трудна ситуация.[13]
Вътрешните закони и правни процедури в Турция, които са непознати за чуждестранния турист, могат да му донесат значителни затруднения и притеснения. Непознаването на чуждото право е вид несигурност особено когато става въпрос за правата му на пациент и начините за правна защита.
При всички положения се откриват разлики между българското и турското право, както и при правната защита. Това ще представлява проблем за тези, които искат да съдят лекар/лечебно заведение, ако имат причини за това.
Още един факт, който не е за пренебрегване – при настъпване на нежелано медицинско събитие, здравните туристи не могат да се защитават в турските съдилища от адвокати, които са български граждани, завършили и практикуващи своята професия в България. Това означава, че оказването на правна защита и съдействие, както и завеждането на искове пред съда, е необходимо да се случва чрез турски адвокат. Друг проблем, който не е за пренебрегване е, че правната защита не е евтина услуга, а и съдебната процедура не е кратка.
В Република Турция липсва международно споразумение, официален закон, доктрина или съдебна практика, които пряко да регулират здравния туризъм. Страната има подписани двустранни международни споразумения в областта на здравеопазването с повече от 55 държави. Всички те обаче са споразумения за сътрудничество и не съдържат никакви разпоредби, които могат да бъдат взети предвид по отношение на решаването на правни проблеми. Конкретно за България и това, което касае всички, които изберат Турция за лечение, е важно да се отбележи, че Министерският съвет прие проект[14] на Решение за одобряване на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Турция[15] за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука като основа за водене на преговори.
В турската държава са приети закони, директиви и наредби, относими към здравния туризъм. В рамките на 11-ия План за развитие за периода от, 2019 г. до 2023 г., беше решено да се развие здравният туризъм и да се премести в по-активна позиция. Министерството на здравеопазването, Министерството на културата и туризма, Министерството на икономиката и финансите, Министерството на семейството и социалните въпроси работят усърдно в тази посока. Всички тези усилия са продиктувани от идеята Турция да стане една най-посещаваните страни от здравни туристи в света. Това носи огромни приходи на страната и печалбите от здравния сектор са впечатляващи.
Според проучванията, проведени в тази област, приходите от здравен туризъм, които в момента са 2,5 милиарда долара[16], могат да се увеличат още повече. Експертите обръщат внимание на факта, че Турция може да бъде водеща страна в света по отношение на здравния туризъм.
Едни от важните нормативни актове, свързани със здравния туризъм в Турция, са:
,,Регламент за международен здравен туризъм и здравето на туриста“ от 13.07.2017 г., номер 30123. [17] Той е издаден единствено с цел да се определят стандартите за предоставяне на здравни услуги в рамките на здравния туризъм, да се упълномощят здравните институции и посредническите институции, които ще работят в тази област, и да се регламентират процедурите и принципите по отношение на надзора.
Член 4 от регламента определя международния здравен туризъм („IHT“) като всякакъв вид здравни услуги, получени от реално лице, идващо от чужбина за ограничен период от време, специално за здравни цели. Тези лица не трябва да са граждани на Република Турция или да са граждани на Република Турция, но да пребивават в чужбина.
Концепциите и дефинициите в регламента съдържат противоречия[18] с дефинициите и понятията в други правни разпоредби, свързани със здравния туризъм. Стандартите за предоставяне на здравни услуги в приложението към регламента се поддържат непълни. Той директно дефинира посредническите институции за здравен туризъм като „Групови туристически агенции“. Регламентът не дава отговор дали е възможно посредническа институция, установена в чужбина, да работи в Турция. Налице е несъвместимост между регламента и разпоредбите на Наредбата за промоционалните дейности и законодателството, което забранява рекламата в здравния сектор и др.
Друг много важен проблем е свързан с ценообразуването на предлаганите медицински услуги. Регламентирани са различни цени за турски и чужди, което е против принципа на равенството.
Директива за „здравния туризъм и туристическото здравеопазване“ под номер 25541 от 23.07.2013 г.[19] В нея са определени правилата за достъп на чуждестранни пациенти до турски лечебни заведения (включително на чужди туристи, приети по спешност). В нея са разгледани и различни възможности с превод за тези, които не говорят езика.
От друга страна, услугите, които частните институции и организации трябва да предоставят в рамките на туристическото здравеопазване, са определени с Наредбата за частните болници[20], която влезе в сила след публикуването и в Държавен вестник от 27.03.2002 г. по номер 24708.
Освен националното законодателство значение за здравните туристи могат да имат и международни документи.
Правото на здраве[21] е залегнало във Всеобщата декларация за правата на човека и в Пакта за социални и културни права на ООН, който гарантира правото на най-високи стандарти на здравеопазване. В допълнение към международните документи за правата на човека, чл. 56 от турската Конституция урежда и гарантира правото на здраве.
Изготвената директива[22] на Парламента и Съвета на Европа № 2011/24/ЕС от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, обхваща всички страни от ЕС. Тя защитава правата на пациентите, както и получаването на безопасна и висококачествена медицинска помощ. Държавите членки се съобразяват с нейния текст, но тъй като Турция не е член на Европейския съюз, тази директива не е включена във вътрешното законодателство на страната.
Приложимо право
Всички чуждестранни граждани, които ползват здравни услуги или им се налага да ползват такива докато са в турската държава на екскурзия могат да завеждат съдебни дела. Тези дела могат да бъдат свързани с нежелани медицински събития, нелоялни медицински практики и др.
Правните проблеми, които ще срещне трансграничен пациент, лекуващ се в Турция с цел получаване на здравни грижи, или турист, който се нуждае от здравни грижи, докато извършва традиционна туристическа дейност в страната, е че не е възможно пряко прилагане на разпоредбите на турското материално право, без да се изследват материалноправните норми, които носят най-справедливото и подходящо решение.
Здравният турист може също да заведе дело срещу болничния оператор/лекар въз основа на разпоредбите за непозволено увреждане. Обезщетението ще бъде присъдено в съответствие с разпоредбите на турския Кодекс за задълженията. Въпреки това, след настъпване на вредата, може да се реши, че между здравния турист и лекаря/болничния оператор ще се приложи правото по местопребиваване на ищеца турист.[23]
Съдът, в който ще бъде заведено делото, зависи от това дали болницата, предоставяща здравни услуги, е частна или държавна болница. Има възможности делото да бъде заведено пред граждански или административен съд.[24]
Правото, което ще се прилага при правни отношения с чужд елемент, трябва да бъде определено и приложено в съответствие с турския „Закон за международното частно право и процесуалното право“ (MÖHUK)[25]. В чл. 1, §1 от този закон, озаглавен ,,Обхват“, се казва, че „Законът, който се прилага при сделки и отношения по отношение на частното право с чужд елемент, международната компетентност на турските съдилища, признаването и изпълнението на чуждестранни съдебни решения се уреждат от този закон.“
Приложимото право ще бъде определено, като се вземе предвид член 24 от MÖHUK. Съгласно посочената разпоредба, правото, което ще се прилага към договора между болничния оператор/лекар и пациента, получаващ услугата в рамките на здравния туризъм, ще се определя предимно в съответствие с волята на страните. Ако страните не са избрали закон, ще се прилага правото на работното място на лекаря или болничния оператор като характерен длъжник.[26]
Поради тази причина турските съдии, които разглеждат правен спор, свързан със здравния туризъм, съдържащ чужд елемент, често разрешават спора според чуждото право, вместо според турското право (или обратно). Според международното частно турско право, преди прилагане на разпоредбите, трябва да се провери дали има международно споразумение, защото ако има, то трябва да се приложи първо.[27] В тази връзка следва да се посочат „Конвенцията за защита на правата на човека и човешкото достойнство по отношение на приложението на биологията и медицината“[28], ,,Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи“[29] и „Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание“.[30]
Съществуват доста специфики за завеждане на съдебно дело от здравни туристи в Турция. Трябва да се определят правилно законовите източници, от които произтича правото и съответно твърдяното му нарушение.
Извънсъдебно разрешаване на правни спорове
Няма изискване всеки спор, възникнал между пациентите и доставчиците на здравни услуги, да се решава съдебно. Алтернативни варианти за чуждестранните туристи за разрешаване на правни спорове, са медиацията и арбитражът.
Арбитражът е метод за разрешаване на спорове, при който споровете между страните се решават от определени от тях арбитри, вместо от официалните органи на държавата. Според турското законодателство, за да може спорът да бъде разрешен чрез арбитраж, той трябва да е подходящ.
Здравните туристи могат да се възползват от възможностите за медиация както преди, така и по време на делото. В Турция е приет Закон за медиацията по граждански спорове от 2012 г. и наредба[31] свързана него, които дават различни възможности за постигане на извънсъдебно споразумение.
Заключение
Здравният туризъм е въпрос на личен избор за много пациенти, но той трябва да е осъзнат и правилно планиран. Макар и привлекателен за мнозина, той крие своите рискове. Това е така, защото няма създадена съвършена законова уредба за неговото приложение. Проблемът, е че липсата на ясно разписани правила може да застраши безопасността на пациентите. Предварителната информираност е важно условие за избягване на бъдещи рискове и получаване на здравната услуга в нейния пълен обем и качество.
В тази връзка, предлагам de lege ferenda в България да се създаде:
Автор: Ангелова-Ховагимян, Е Здравният туризъм през призмата на правото - lex.bg. Електронно издание, ISSN 2682-9606.
Aslı KAYARa , Ayşegül KARACA DEDEOĞLU Sağlık Turizminde Etik Sorunları, Türkiye Biyoetik Dergisi, 2021
Vol. 8, No. 4, 178-186.
Вж. повече Ангелова-Ховагимян Пациентска безопасност. Изд. Макрос 2022, с. ISBN 978-954-561-551-1.
Omer Tontus Sağlık Turizmi Nedir, June 2019, s. 1-39, https://www.researchgate.net/publication/333816088_Saglik_Turizmi_Nedir
JCI акредитацията е процес на оценка на съответствието на здравно заведение с установени и международно признати стандарти. Целта е да се подобри качеството на обслужване на пациентите и медицинското обслужване.
Doç. Dr. Ayfer Uyanık SAĞLIK DÜŞÜNCESİ VE TIP KÜLTÜRÜ PLATFORMU, 30 EKİM 2015, Turkiye.
Списък на всички турски посреднически агенции за извършване на здравен туризъм, https://shgmturizmdb.saglik.gov.tr/Eklenti/45027/0/yetkilendirilmis-araci-kuruluslarpdf.pdf?_tag1=2FAC26A068ED2E7D1D83650485DC55027622A4D2
Списък с минимални цени тук: https://shgmturizmdb.saglik.gov.tr.
Споразумението предвижда сътрудничество и обмяна на опит между двете страни в областта на здравеопазването и медицинската наука, общественото здраве, болничното управление, лекарствените продукти и др., с акцент върху споделяне на знания и опит при спешни случаи и бедствия. С влизането му в сила се обновява международната договорна уредба за сътрудничество в областта на здравеопазването между двете държави и се прекратява действието на Протокола за сътрудничество в областта на здравеопазването между правителството на Република България и правителството на Република Турция за периода 1994-1996 г.
Приет октомври 2022 г.
Пълният текст на Регламента може да се разгледа на страницата на Главна дирекция здравни услуги в Турция, отдел Здравен туризъм, достъп тук: https://shgmturizmdb.saglik.gov.tr.
По-подробно Prof. Dr. Ayfer Uyanık Hukuki Açıdan Sağlık Turizmi, Кlinikiletisim, 20.08.2018.
Директивата може да се разгледа тук: https://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:J3PnJUGo05wJ:https://shgm.saglik.gov.tr/TR-86509/saglik-turizmi-ve-turist-sagligi-kapsaminda-sunulacak-saglik-hizmetleri-hakkinda-yonerge.html&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg
Директивата може да се разгледа тук: https://www.resmigazete.gov.tr/eskiler/2006/10/20061021-7.htm
Виж. по-подробно ASLANOVA, К. TÜRKİYE’DE SAĞLIK TURİZMİ VE SAĞLIK TURİZMİ HUKUKU, AVRASYA Uluslararası Araştırmalar Dergisi - Cilt: 2 ,Sayı: 3, Temmuz 2013, Тürkiye.
Пълният текст на Директивата тук: https://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2011:088:0045:0065:bg:PDF
(чл. 34 от MÖHUK)
Doç. Dr. Ayfer Uyanık Sağlık turizmi hukuku, SAĞLIK DÜŞÜNCESİ VE TIP KÜLTÜRÜ PLATFORMU
MÖHUK от дата 27.11.2007 г., номер 5718, който влезе в сила на 12.12.2007 г.
(MÖHUK чл. 24 IV)
(MÖHUK член 1 II)
Пълният текст тук: https://legislation.apis.bg/doc/5303/0
Пак там.
Пълният текст тук: https://rm.coe.int/16806dbb34
7 Haziran 2012 tarihli Hukuk Uyuşmazlıklarında Arabuluculuk Kanunu, https://www.mevzuat.gov.tr/mevzuatmetin/1.5.6325.pdf
Според чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, промяна на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е „осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това“. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на определени предпоставки.
Случаите, в които едно лице може да иска промяна на име по съдебен ред, са следните:
Какво означава „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР?
Важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна. Кои обстоятелства са важни по смисъла на тази разпоредба трябва да се преценява за всеки конкретен случай като се изхожда от неговата специфика.
Предпоставки за промяна:
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.
]]>
Когато едно лице не разбира действията си и не може да ръководи постъпките си, то може да бъде поставено под запрещение. Най-често поставяне под запрещение се налага когато съществува опасност това лице, като собственик на недвижим имот да се разпореди с него.
Налага се и в случаите, при които лицето се нуждае от специализирана психиатрична помощ, но не желае доброволно да се лекува. Налага се и във всички случаи, при които лицето поради психическа болест или други умствени проблеми не може да се грижи за своите работи.
Когато едно лице се намира в състояние, което не му позволява да осъзнава действията си и да ръководи постъпките си, но не е поставено под запрещение, то може валидно да се разпорежда с имуществото си. Може да сключва договори каквито намери за добре и при каквито условия реши. Именно поради тези съображения е предвиден институтът на поставянето под запрещение (5 ЗЛС и 257, 277 ГПК). Нормите, които уреждат този институт са императивни, тъй като тази мярка е много радикална и се използва в краен случай.
В случай, че бъде поставено под пълно запрещение, разпореждането с имотите става само с разрешение на районния съд при подадено искане за издаване на такова разрешение от името на неговия настойник. Бъде ли поставено под ограничено запрещение едно лице, то за да се извърши сделката, е необходимо съгласието на неговия попечител.
Целта на този вид дела е да бъде назначен настойник или попечител, който да се грижи за работите на поставеното под запрещение лице, доколкото в негови интерес, а и в интерес на обществото е да бъде полагана такава грижа.
Поставяне под запрещение
Производството по поставяне под запрещение е исково. Компетентен съд по това производство е окръжният по постоянен адрес на ответника както за пълно, така и за ограничено запрещение. Ответник винаги е лицето, чието запрещение се иска. Искът е конститутивен, тъй като при уважаването му ще се внесе промяна в правната сфера на поставения под запрещение.
]]>